Интервю с Весела Ангелова – създател на практиката Жива вълна
Една твоя любима тема – какво според теб значи да се осмелиш?
Да се осмелиш значи да изкараш на преден план страстта на живота си, поне в моя случай беше така. Да се освободиш от обвързаности също така. Търсенето на сигурност. Всъщност най-обобщено казано е да приемеш със сърцето си, че нищо на този свят не е постоянно. Промяната е постоянното нещо, ако има такова на този свят. Ето това е да се осмелиш. Защото в моя случай трябваше да изляза изцяло извън руслото, в което се движех и да предприема нещо ново. Трудно е. Аз създадох една рекламна агенция преди 10 години, тя имаше своите успешни години и после нещата тръгнаха надолу. И сега тук се смесват много неща, дори няма да се фокусирам върху материалната страна на нещата. Въобще трябва да се освободиш от идеята, че нещото спира да ти изкарва пари. Ами по-скоро говоря за това, че трябва егото ти да приеме, че това нещо, което ти правиш, вече не е успешно. Явно му е отминало времето или ти просто на следващото ниво не се справяш, не можеш да качиш нивото.
Може би просто си си научил уроците от даденото нещо и имаш нови уроци с ново нещо?
Точно така. И да не го преанализираш, защото понякога това е много стопиращо. И така, да предприемеш нещо ново както се казва на дърти години. Но човек си слага такива етикети. В моя случай беше да започна да се занимавам с танци на 36. А пък не съм се занимавала с танци професионално през живота си. Танцувала съм какви ли не неща, но не професионално.
Това е много интересно! Танците подмладяват. Ти ако не беше казала на колко си години… Браво!
Като послание какво би искала да кажеш за читателите на „Здрава история”?
Да не се вкопчваме в нещата, а да се научим да ги пускаме. Това всъщност е много общо, може би звучи като някакъв сух девиз, но колкото по-вкопчени сме в нещо, толкова по-несвободни сме. Защото ако си представиш как едно перце се рее из въздуха, това ти носи веднага усещане за свобода. Може би дори на подсъзнателно ниво го възприемаш като свободно движещ се обект из въздуха, но ако то случайно падне на една дъвка и се залепи на паважа и вятърът продължи да го духа, какво усещане създава? То е вкопчено там, вече не е свободно. Същото правим и ние, непрекъснато се залепваме за разни неща! Аз имам и в момента такова залепване в няколко отношения и много искам да се отлепя. Всъщност продължавам да работя върху себе си, но вече не се шамаросвам толкова солидно. Вкопчвам се в идеята за това с какво трябва да си пълни детето ми ежедневието, свободното време. Вкопчила съм се в идеята, че не трябва да седи по цял ден на компютъра. И в момента виждам на практика как колкото повече се вкопчвам в това, то толкова повече се случва. И разни други неща, които за мен също предстои да ги овладея.
Просто колкото по-често се виждаме в какви ситуации се вкопчваме и си дадем свободата постепенно да се освободим от това, защото като си кажем: „Ти пак ли се вкопчи?! Ето те! Хванах те!” – това е голям стрес. И нищо не става, не трябва да се борим със себе си и с другите разбира се, но първо със себе си не трябва да се борим. Като си дадем свобода на себе си да освободим дадено качество, просто то с течение на времето си става. Как иначе ако аз съм се учила до 30 и кусур години да хвана нещо, да го отстоявам. Ето го пак това изречение: „Това, с което си успял, няма да преуспееш.” Ето, научила съм се да хвана нещо със зъби и нокти и да го издрапам, обаче в момента трябва да освободя друго качество, противоположното качество, защото животът е ин и ян, трябва да се преплитат. Има моменти, в които трябва точно обратното да направиш. И това е майсторството. Това е мъдростта може би и е прекрасно, защото наистина младостта изобилства от такива по-насечени движения да ги наречем, по-ян неща, после по-ин може би. Научаваш се да се отпускаш, да бъдеш по-спокоен, но не трябва да си губиш и ян енергията. Другото, което се случва така като станеш на определена възраст е, че ставаш твърде вял към нещата, защото вече си се научил да ги пускаш и си казваш: „Е, това ще стане, аз сега няма да му се напъвам!”
Трябва си баланс, което ми напомни да те питам, точно за баланса и това все пак да си щадиш енергията, да си имаш един фокус и да не се разпиляваш. Искаш ли да кажеш нещо по тази тема, какво си установила ти по нея?
Ами хубаво е да грееш като слънце, да огряваш навсякъде, ама някакси и самото слънце не грее и в източното, и в западното полукълбо едновременно. Не може да грее и от двете страни. То грее, просто се движи. Грее наистина с пълния си блясък, но една по една частите на кълбото огрява. Не може да грееш едновременно в един ден, то е ясно, че имаш различни роли в днешния живот. Аз примерно имам ролята на майка, имам ролята на танцуващ човек и се занимавам с една благотворителна фондация. Но ако хванеш твърде много неща, те те връхлитат в рамките на един ден просто защото си казал, че там ще отдаваш енергията си и те няма как, в един момент просто ежедневието ти ги поставя всичките на масата в един и същ момент. И тогава си казваш, сякаш все едно на слънцето му се казва – на тази земя в момента трябва да огряваш на всичките части! А то какво ще направи, просто ще разпредели лъчите някакси, ама…
Няма да са достатъчни за нито една част в крайна сметка!
Да, и така се и получава в крайна сметка. Нещо движиш там, буташ ама…
Какво правиш, не се знае!
Да. И се получават посредствени резултати. Ето и това е. Има някои неща, които просто трябва да се откажеш от тях, да ги пуснеш. Те въобще дори не ти трябват. Други да ги пуснеш за известно време, за да можеш да си ги приоретизираш, да си кажеш – това сега ми е на този етап важно. Слагаш важните неща първи, първите неща първи, вторите неща втори. Това са си навици, които ако искаш да бъдеш успешен, е много добре да си ги усвоил. И ето още нещо, върху което работя. Много често като имам няколко неща да свърша и си ги написвам така, за да ги виждам. Знам, че трябва да започна от важните неща. Много добре знам кое е най-важно за мен, но започвам от най-лесното, а не от най-важното. И много често до най-важното въобще не се стига. Защото нямаш време. Лъчите са ти свършили или просто денят е изтекъл. Защото и това е другият момент, че денят си е някакъв отрязък от време, който за всички ни е еднакъв.
Та това е моето послание – да си позволяваме да бъдем свободни. Свободни от задръжки, от вкопчвания в неща, хора, от дъвки да, залепващи неща. Да не се залепваме върху нещата, защото те много често се случват точно когато ги пуснем. Освен това много често ни очаква нещо много по-добро от това, което сме си представили. По-добре да дадем шанс на невидимите сили, които управляват природата да ни сбъднат желанията. Защото желанията се сбъдват, това в моя живот се е доказало многократно. Понякога не се сбъдват, защото ние сме решили, че ние ще ги сбъднем. Защото ние по-добре знаем как точно става. А това е изкуство, майсторлък. И се усвоява с практиката да оставиш последната дума на природата, на Вселената.
