Безусловна любов

снимка: Deviantart / absentii

снимка: Deviantart / absentii

Всеки иска да бъде обичан, да бъде забелязван и ценен. Всеки има нужда от внимание и започва да сияе, когато признаваме постиженията му. Но вместо да се концентрираме върху това как другите се отнасят към нас, винаги е по-добре да обърнем внимание как ние се отнасяме с другите. Разбира се, това не значи да не отстояваме себе си и да избягваме да казваме „не”, когато така искаме. Да отстояваме себе си по никакъв начин не противоречи на това да обичаме околните безусловно, дори когато правят неща, които ни нараняват. Това не значи да си мълчим само и само да бъдем мили с човека насреща на всяка цена, а да се погрижим подобаващо за нуждите и на двете страни. Безусловната любов със сигурност не е да пренебрегваме себе си и собствените си нужди, за да угодим на другите. Тя е нещо доста по-различно. Всъщност тя е вид грижа за себе си, тъй като свързвайки се с нея, на нас самите ни става по-леко и светът ни става по-красив.

Какво представлява безусловната любов? Това е да обичаш всички и всичко поради тяхната същност, да се радваш на малките неща, да приемаш нещата около теб такива, каквито са, без да искаш на всяка цена да ги променяш. Това не е насила наложено пресилено позитивно мислене или налагане на себе си, че „трябва да обичам всичко и всички”, това е вътрешно състояние, което се достига с практика. Безусловната любов е да даряваш усмивки, без да мислиш кой ще дари усмивка на теб – точно както малките деца правят. Безусловна любов изпитваш, когато си щастлив без причина, влюбен си, но не в някого, а във всичко около теб. Изпитваш безусловна любов, когато няма значение с кого точно разговаряш в момента, защото всеки един е ценен и прекрасен и ти усещаш това дори зад всички бариери и прегради, които хората поставят, за да се защитят.

Когато от теб струи любов към всичко, тази любов се връща обратно към теб отвсякъде. Хората стават по-мили, ситуациите се разрешават с лекота, а дори и да има по-тежки моменти, останеш ли в състоянието на безусловна любов, ти сякаш се издигаш над тях и израстваш с минимална болка и страдания.

Много хора смятат, че такова състояние като безусловна любов няма и не може да има, поради простата причина, че това да си човек е свързано с много условности. Как да обичаш някого безусловно, като умът ти постоянно преценява, оценява, подценява… С един човек е невъзможно, камо ли с всички и всичко около теб. А хората, които те нараняват? Трябва ли да стоиш при човек, който по всякакъв начин те малтретира, само и само защото си духовен човек и трябва да обичаш безусловно? Не, всъщност в такава ситуация можеш спокойно да се погрижиш за себе си на физически план, като се отдалечиш възможно най-много от човека, който те наранява, но в същото време в сърцето си да продължаваш да му желаеш всичко най-добро, защото той също е прекрасно същество, което заслужава щастие, въпреки че е взел избор да не прояви прекрасния си потенциал.

Да, безусловната любов е трудна, особено ако се стараем да я достигнем единствено с ума. Всъщност безусловната любов се постига с помощта на сърцето. Но как да я достигнем? Когато осъзнаем, че всичко е едно, всичко е красиво, всичко е ценно, от всичко черпим вдъхновение, всичко е за наше висше и оптимално добро, всичко е светлина. Отначало ще трябва да положим малко усилия съзнателно да намираме малките красиви страни на нещата около нас. Умът ще ни тегли в посока оценяване – колко е лошо, че точно сега заваля, а този човек как ме дразни… Но съзнателно можем да насочим ума си в друга посока – колко е свежо всичко след дъжда, колко красиви очи има този човек и каква добра душа, а пък и аз колко неща за себе си мога да науча от него…

Когато редовно полагаме усилия да намираме красивите неща около нас, в един прекрасен момент сърцето се настройва на тази вълна и излиза на преден план. В този звезден миг вече не е нужно да полагаме толкова усилия, ние спонтанно влизаме в състоянието на безусловна любов, където приемаме нещата такива, каквито са, и ги обичаме за това, което са, с всичките им пукнатини. Тогава светим и сияем, зареждайки всичко с любов и светлина. Тогава сме в състояние на блаженство и непоклатима радост.

Разбира се, все пак сме хора и няма как да сме постоянно в това състояние, нормално е от време на време да излизаме от него, важното е да се стараем да пребиваваме в състояние на безусловна любов възможно най-често и възможно най-дълго, но все пак ако се отдадем на негативизъм поради някаква причина, да не се обвиняваме за това – хора сме все пак, на всеки се случва. Когато осъзнаем, че сме излезли от своето състояние на блаженство, достигнато чрез безусловната любов, можем да направим нещо, което да ни върне към него, а не да се отдаваме изцяло на мрачните мисли и да затъваме още повече в тях. Всеки „включва” състоянието си на безусловна любов по различни начини. При някой може да е красива книга, при друг – красива песен, изгрев, залез, топлите слънчеви лъчи по кожата, детски смях, спящо коте, играещо си куче… Пробвайте, при всеки е различно, просто е необходимо да намерите това, което най-дълбоко докосва сърцето ви. Важното е да осъзнаем, че отговорността да се върнем при безусловната любов е изцяло наша и не зависи от външните обстоятелства и все пак да не се обвиняваме ако ни се случи да не сме чак толкова обичащи.

Хайде сега да се запитаме: На колко човека помогнах днес дори само със своето присъствие? Колко човека накарах да се усмихнат днес? А на колко аз се усмихнах? Позволих ли на хората около мен да почувстват колко са ценни? Това са част от въпросите, с които можем да си припомним да влезем в състояние на безусловна любов.

Безусловна любов… Може би звучи прекалено непостижимо? Но всеки от нас разполага с необходимото, за да се научи да обича безусловно, дори тази любов да идва само за няколко мига. Нека се настроим на тази вълна и да пробваме как ще се чувстваме ние самите и какво ще си случим в живота. Това е дар, който даряваме на самите себе си, на близките си и на света. Човек в състояние на безусловна любов е като истинско слънце – само с присъствието си, без дори да са нужни думи и действия, той може да възвърне силата на унилите хора, да подобри ситуациите с любящото си сърце и да помогне на всички да открият любовта в сърцата си. Да не забравяме и най-хубавото – когато обичаме безусловно, ние самите сме щастливи, без да зависим от външните обстоятелства!

Един отговор на Безусловна любов

  1. Аз се самообучавам в безусовна любов.Благодаря на виртуалните ми приятели от Фейсбук,които ми помагат в това обучение с техните линкове.Благодаря ви учители мои!,,Когато ученикът е готов,учителите идват,,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


1 + = 2

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>