Бъди център на собствения си живот

Снимка: MatheusBertelli/Pexels

Снимка: MatheusBertelli/Pexels

Автор: Емилия Цанева

Човек се ражда, живее както може и в един момент умира. Единственото нещо, което е заедно с нас през целия този път, сме ние самите. Няма човек, предмет или дейност, които да присъстват през 100% от времето в живота ни. Тогава защо продължаваме да се опитваме да се вкопчим в нещо отвън, да живеем заради нещо или някой отвън? 

Много от нас са свикнали да живеят заради родителите си, партньора, децата, работата, спорта, храната, алкохола, одобрението на другите, опазването на околната среда, помагането на животните, друга благородна кауза или следването на духовен път. Прекрасно е човек да се грижи за някой или нещо различно от себе си, да подкрепя, да се вписва добре в социума, да се забавлява, да си дава удоволствия или да намира един по-висш смисъл в живота. Но всичко това може да ни тласне към зависимост и нездраво отношение, ако не сме стабилни в своето усещане, че ние сме центъра на собствения си живот, а всичко останало е красиво допълнение. Баланс, не крайности. 

Аз съм важната в моя живот. Уважавам своите мисли, чувства, потребности, тяло. Сама избирам какво да добавя към деня, седмицата, годината, в какво да инвестирам времето и енергията си. Сама избирам кой и какво ми е важно. Това, че съм център на собствения си живот не значи, че очаквам светът да се върти около мен – напротив. Именно когато съм център на собствения си живот, осъзнавам, че другият също е център на своя живот и не си позволявам претенции към него, защото той не ми е длъжен. Аз съм център на своя живот, което ме прави отговорна за моя живот. Той е център на своя живот, което го прави отговорен за неговия живот. Ако се срещнем и всеки от нас избере да покани другия като гост в живота си – чудесно, ако се разминем, защото гледаме в различни посоки – това пак е прекрасно. Няма вкопчване, няма драма, ще имам щастлив живот със или без него. 

Да направиш някой друг център на своя живот означава да лишаваш себе си от сила, като в същото време задушаваш другия човек. Аз ти давам всичко, сега ти си ми длъжен. И, не, няма да ти го кажа направо – ще ти дам своята любов, грижа, време, финанси дори, в замяна искам да си ми вечен роб и да предугаждаш всяка моя потребност. Правим го подмолно. Лишаваме себе си от време, внимание, грижа, прехранваме другия с тях и после в пространството между нас се усеща едно огромно очакване – дай ми и ти, длъжен си ми. А след това се чудим защо другият става груб, ядосва се, не иска доброволно да прекарва време с нас, крие се я в работа, я при някоя любовница. Чувстваме се предадени – той е виновен, той е черният, заради него целият ми живот е почернен. Дали, мила моя, дали наистина той е виновен? Не знаеш ли, че ако превърнеш някой друг в център на своя живот, това ще те дестабилизира, няма как да се въртиш около оста на някой друг и да не паднеш. Защо товариш някой друг с отговорността за своя живот и своето щастие? Никой не ти е длъжен, всеки е длъжен единствено на себе си.

Ама как да съм център на своя живот като имам деца? Разбира се, че те са ми най-важното в живота! Важни са и имат нужда от време и грижи, така е. Децата обаче не са отговорни за щастието на майката. Майката е отговорна да се грижи за себе си и своето емоционално състояние, съответно е избрала да има деца и да ги въведе в живота, като ги научи на всичко необходимо, за да се справят. Това, че имаме деца, не ни освобождава от отговорността към собствения си живот. Нямаме право да прехвърляме това дали сме щастливи или не върху децата си – това е бреме, което те не могат да носят. И също както и при отношенията с партньора, отречем ли се от всичко заради децата, създаваме едно чувство в тях, че са ни длъжни, че трябва да ни дават на свой ред, трябва някак да се отплатят. А често от прегрижване всъщност не им даваме пространство да се научат да са самостоятелни, тъй като правим прекалено много неща вместо тях. Не, дори когато имам деца, аз оставам центъра на собствения си живот, като в същото време полагам всички необходими грижи за себе си и за тях. 

Ами ако живота ми се върти около това да изглеждам добре? Да съм красива, в спортна форма, добре облечена – какво му е лошото? Ето, така ми се върти живота около мен! Прекрасно е, човек да се грижи за външния си вид и за здравето си, това е важно, но нека не го превръщаме в център на живота си. Всички ние остаряваме, понякога качваме килограми или отслабваме прекалено много, има дни когато изглеждаме ослепително, докато не се залеем с кафе… Ако това как изглеждам е център на живота ми, много лесно мога да бъда разклатена и разстроена. Освен това аз не съм само тялото, имам и ум, и душа, и емоции за хранене, ако въртя живота си единствено около външния си вид, те остават гладни и в крайна сметка няма как да съм щастлива.  

Какво лошо има център на живота да ми е работата? Кариерата е хубаво нещо, справям се добре, чувствам се добре. Издигам се, харесва ми да печеля добре и да се чувствам полезна. Какво му е лошото на това? Чудесно е човек да е трудолюбив и да се развива, да е финансово независим също е важно. Но ако работата и всичко свързано с нея е центърът на моя живот, къде оставам аз като човешко същество? Превръщайки се в робот с възможно най-висок коефициент на полезно действие, аз всъщност лишавам себе си от близки отношения, удоволствие, в крайна сметка и от здраве. Роботът е там, за да извършва полезна дейност. Докато е от полза, го поддържат и го хвалят, ако стане неудобен или не толкова ефективен, бива лесно заменен. И какво става после с него? Депресия, безсмислие, разруха… И всичко това защото е позволил на нещо външно да стане център на неговия живот. 

Аз пък живея, за да помагам на другите! Егоистично е да живея единствено за себе си! Всички имаме потребност да даваме и да сме полезни, което е прекрасно. Но ако центърът на моя живот е даването, грижата за другите, рано или късно ще се изчерпя. И тогава аз самата ще имам нужда някой да ми дава и да се грижи за мен, защото аз вече съм толкова изчерпана, че не мога. И тогава спирам да се усмихвам и започвам да изисквам, пък било то и само с излъчване. Толкова много съм дала, толкова много съм се грижила, другите трябва да го оценят, трябва да ме обичат, длъжни са да направят нещо за мен. Момент! Аз съм длъжна на себе си. Не съм длъжна на околните, нито те с нещо са ми длъжни. Ако това да се грижа за другите и да помагам е център на моя живот и в същото време пропускам да се грижа за себе си, много лесно ще започна да мисля, че другите са ми длъжни. Когато аз съм си център на живота и помагането на другите е просто една част от живота ми, нещата са много по-балансирани. Аз полагам необходимите грижи за себе си, удовлетворявам потребностите си и имам силата да дам от сърце, без изискване нещо задължително да ми се върне обратно. Давам, защото мога и искам, не защото очаквам нещо в замяна.

Да си център на собствения си живот не е лесно начинание, затова пък е изключително удовлетворяващо. Живея заради себе си, грижа се за себе си и това да се радвам на живота, което пък ми дава силата да работя ефективно, да вземам решения, да подкрепям хората около мен и да се радвам на техните успехи, да съм добър пример и приятна компания. Да съм център на собствения си живот ме прави една по-добра и по-щастлива версия на себе си. Заслужава си усилията!   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


− 4 = 4

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>