Вземане на решения за нерешителни

girl-2573111_1280Автор: Емилия Цанева

Усещате ли топка в стомаха всеки път, когато е необходимо да вземете важно решение? Успявате ли да вземете решението сами или ви се иска някой друг да ви каже какво да правите? С годините ще ни се налага да вземаме все повече решения, затова е добре да се научим да го правим със спокойствие и увереност. Още от деца имаме потребност сами да правим избори за нещата, които са ни важни – какво да облечем, какво да ядем, коя играчка искаме. В този период от живота ни родителите ни са до нас, напътстват ни и носят отговорността за нас. 

Като зрели хора обаче отговорността за решенията ни и последиците от тях са изцяло наши, ето защо за някои от нас е толкова страшно да вземаме решения и често се чувстваме в безизходица, когато сме изправени пред различни варианти. Защо на някои хора им е толкова трудно с вземането на решения? По-долу ще намерите 5 основни причини да сме толкова нерешителни: 

- неувереност в себе си и собствената преценка – другите знаят по-добре, затова искам някой друг да ми каже какво да правя в дадената ситуация, а ако може да ми каже и с живота си какво да правя, още по-добре. Неуверените в себе си вярват, че не са достатъчно добри, че са едва ли не нещо по-малко от другите, затова и решенията им не биха били достатъчно добри. Ето защо им е толкова трудно да правят избори. Изходът тук е да поработим върху самооценката си и да си напомняме, че никой не се е родил научен. Колкото повече решения вземаме самостоятелно, толкова повече ще ни се получава. И да, ще има случаи, в които ще бъркаме – това е нормално и неизбежно, така се учи човек. Ето защо не е добра идея все да чакаме някой друг да ни вземе решението – така се лишаваме от възможността да се научим.

- не знам какво искам – не съм свързана със собствените си потребности, желания и интереси. Много хора не са наясно кое им е важно и кое ги кара да се чувстват живи. Често знаят много добре кое е важно за другите, но нямат представа те какво искат да имат в живота си и кое ги прави щастливи. Емоциите са прекрасен компас за живота и изборите ни. Ако не си позволяваме да усетим емоциите си, отказваме да ползваме компаса си за ориентир. В свят богат на избори е съвсем естествено човек да е много объркан, ако няма идея какво иска, какво обича и кое е за него. За да можем да вземаме решения, е необходимо да се свържем със себе си и да си изясним в каква посока вървим в живота си и кое как ни кара да се чувстваме. Да се ориентирам спрямо това какво искам аз, а не кой какво очаква от мен. Кое ме прави щастлива? Кое утвърждава живота и кое по-скоро води към разруха? Изясня ли си тези неща, вземането на решения става по-лесно. 

- искам всичко – когато кажем “да” на едно нещо, трябва да кажем “не” на едно или няколко други неща. Както вече говорихме, много от нас не знаят какво искат и кое е важно за тях, съответно просто искат всичко. Не всичко е за всеки обаче – има някои неща и хора, които са за нас, има други, които не че са лоши, просто не съответстват на пътя, който сме си избрали. Когато си отделим време да открием кое ни е важно и кое не е за нас, тогава става много по-лесно да кажем “да” на едно нещо и “не” на десет други, независимо дали става въпрос за книга, работа или партньор. 

- перфекционизъм – страх да не сбъркам. Когато са изправени пред избор, някои от нас все едно замръзват и не могат да продължат. При вземането на едно решение, винаги има възможност да направим грешка. Толкова ни е страх да не сбъркаме, че просто не желаем да вземаме решения. Всъщност всички хора бъркат, рано или късно всеки допуска грешки, това е в реда на нещата. Най-голямата грешка обаче е да не вземаме решение, а да седим и да чакаме някой друг да го вземе вместо нас. Оптималният вариант е да вземем решението, което ни се струва най-добро към момента, да го приложим на практика, да видим накъде вървят нещата и ако се наложи да попроменим някои детайли по решението – не е нужно всичко да е идеално от самото начало.

- страх от поемане на отговорност – това да заявя аз ще направя така или аз ще направя другото, предполага поемане на отговорност. Ако съм сбъркала или нещо не ми се получи, аз съм човекът отговорен за кашата и аз съм тази, която е необходимо да я оправи. Ако пък вземат, че ми се получат нещата, отговорността за успеха, съответно последващите стъпки, пак са мои. Не желаем да вземаме решения, защото не сме сигурни какви ще са последиците и при неуспех, и при успех. Ами ако нараним някого? Ами ако вземем, че успеем и после ни се дадат по-отговорни задачи и още куп решения за вземане, защото можем? Всъщност при много хора неуспехът и успехът са еднакво плашещи. Страшно си е. Но в същото време е и прекрасно. Защото като зрял човек имам свободата да взема решение, силата да понеса последиците, било то положителни или отрицателни, както и мъдростта да се поуча от опита си. 

Вземането на решения може да бъде нещо прекрасно, което ни помага да се развиваме като личности и ни прави живота още по-красив и щастлив. От нас зависи дали ще го ползваме като средство за изтезания или като средство за творене на щастие.



2 отговора на Вземане на решения за нерешителни

  1. Мария казва:

    Полезна статия :) Когато, човек живее с очакванията на другите, никога не знае какво и кога иска, затова има доста не доволни от живота си хора ;( Когато цял живот сме убеждавани, че това, което искаш в действителност не го искаш, че това, което виждаш не е реално, че нечий възможности /макар и малки/ са твои…. как да вземеш решение, така си омагьосан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


8 − 2 =

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>