Викането по хората не те прави асертивен

Снимка: Deviantart/MalvinaFrolova

Снимка: Deviantart/MalvinaFrolova

Часът е 3 през нощта. Чуват се силна музика, приказки на висок глас и гръмък смях. Трябва да ставам в 7 сутринта, защо по дяволите не им казах нещо няколко часа по-рано?! Това дори не е парти, а по-скоро домашно събиране на няколко леко пияни приятели в задния двор на съседната къща.

Всъщност, знам защо не им казах нищо досега. Първо, наивно продължавах да вярвам, че изведнъж ще се усетят колко пречат на съседите си и очаквах това да стане всеки момент. Второ, бях в сравнително приятелски отношения с тези съседи, общо взето си кимахме за здравей като се видим, та не ми се искаше да съм “груб” с тях. А и не исках да се чувствам като някакъв чичак, който разваля веселбата на хората. 

Като се замисля, сънят и гневът се намират на доста голямо разстояние един от друг в спектъра на възбудата. За съня гневът е все едно някой те рита с метална обувка по задника, докато се опитваш да се отпуснеш. И така в тази безкрайна нетърпима нощ постепенно се превърнах в един побеснял човек. 

Една от песните свърши и двамата мъже навън започнаха да се смеят на висок глас. Като димящ вулкан, готов да изригне във всеки един момент, аз просто чаках само още една провокация – и изригването никак нямаше да е малко. Провокацията не закъсня – един от мъжете извика нещо от сорта на: “Надявам се, че всички, които слушаха песента, са се насладили!”

Чашата преля! Той всъщност през цялото време е бил наясно, че другите хора чуват техните глупости и не могат да спят от тях! Ах, вие! Показах се от задния прозорец и извиках с цяло гърло:

“Ей, не ви ли е срам, егоисти такива! Хората искат да спят! Може би вие нямате работа сутринта, но аз имам! Престанете да вдигате шум и влезте вътре!” 

Тишина. След което: “Няма нужда да си толкова груб, приятелю!”

Груб?! Даже не бях започнал. Всъщност бях готов да сляза там долу и мисля, че те усещаха, че:

а) не се шегувах;

б) можех спокойно да мина за склонен към убийство маниак, който е по-заинтересован от физическа разправа, отколкото от разумен разговор.

Те влязоха вътре. Приятелските кимвания спряха. 

Изкуството на асертивността
Приятелката ми каза, че е впечатлена от мен, но аз не бях доволен от начина, по който “разреших” ситуацията. Години след това (а и днес още както забелязваме), използвах този инцидент като пример как да не бъдем асертивни. 

Пасивно да си мълчим, да се надяваме, че хората, които ни дразнят, просто ще се усетят, съответно в крайна сметка да избухнем от бяс… Е, в резултат на това все пак получих онова, което исках, но пък пропуснах дипломатичните преговори и предупредителните изстрели и преминах директно към ядреното оръжие. Да не говорим, че ми отне часове, докато стигна до този момент. Разбира се, сега бих реагирал по различен начин. Но тогава толкова можех. 

Как е препоръчително да се отнасяме с другите, когато прекаляват? 

1. Определи своите граници
Кога усещаш, че човекът отсреща започва да прекалява? Какво си склонен да понесеш от другите и какво не? Знай си границите и се придържай към тях. Това не значи да си безкомпромисен, просто вътрешно си начертай границите и не позволявай на хората да ги прекрачват. 

Спомням си как клиентка ми разказа за срещата си с един мъж на сватба. Дала му телефонния си номер, не защото искала, а просто защото той ? го беше поискал. Звъннал ? и поискал да се видят. Тя била заета, но приела. Той решил, че тя трябва да си купи нова кола. Тя не искала. Познахте, до края на деня тя си купила нова кола. Колата не работела добре, така че той я взел, за да я “оправи”. Тя си я получила обратно чак когато майка ? вдигнала такъв скандал, че той разбрал, че трябва да върне колата.    

Попитах я в какъв момент би казала “не” на някого. Отначало тя каза, че не може да се сети за такъв момент, но след това отговори: “Мога да кажа “не” от името на други хора”. Тя трябваше да се научи да казва “стига”, за да се защити. И когато най-накрая започна да прави това, уважението ? към самата себе си нарасна.

Не е нужно за всяко малко провинение да откъсваме главата на хората в живота ни, но все пак си знайте капацитета колко точно несъобразителност сте склонни да понесете. 

2. Понякога прошката влошава нещата
Много от нас обичат да си мислят, че да прощаваме е част от нашата природа. Прошката прави земята едно по-добро място. Интересното обаче е, че ако постоянно прощаваш на някого неговото повтарящо се лошо поведение, то става още по-лошо. А това не е от полза нито за теб, нито за него.

Можем да видим как това често се случва във взаимоотношенията (включително и в работните взаимоотношения). Ако постоянно прощаваме и оправдаваме лошото поведение, човекът, който го извършва, в един момент спира да го възприема като лошо поведение.

Хората, които проявяват агресивно поведение срещу своите партньори (например наричане с обидни имена, псуване, изблъскване от къщата, хвърляне на предмети по човека, блъскане, удряне на шамар, ритане или побой над партньора), са по-склонни да продължат с това свое поведение, ако партньорът им прощава. Реалността показва, че всяка форма на човешко поведение може да започне да се възприема като нормална, ако изглежда приета чрез прошката.

Време е насилието да спре. Но как да покажеш ясно на някого, че няма да приемаш лошото му поведение? 

3. Асертивна комуникация
Без значение дали трябва да говориш с колега, който ти прекрачва границите, неуважителен партньор или шумни съседи, имаш нужда от стратегия. Асертивността е форма на спокойна, ясна комуникация, без насилие. Много често, когато се чувстваме разстроени от някого, ние започваме да му крещим, а човекът насреща може наистина да не разбира защо сме толкова разстроени. Хората могат да са много интелигентни по всякакви начини, но наистина да не разбират по какъв начин са разстроили друг човек. Сигурен съм, че познавате такива хора.  

Не си мислете, че хората могат да прочетат мислите ви и трябва просто да знаят, че сте разстроени. Свикнете да споделяте как изглеждат нещата през вашите очи. Ето как:

- Дайте сигнал на човека, че искате да говорите с него. Например: “Искам да поговоря с теб за начина, по който ми викаше пред други хора от екипа наскоро”. Забележете, че няма обвинения или емоционален език към този момент.

- Изразете своята болка като кажете на човека какъв е проблемът: “Не ми е приятно да ми викаш”. Кажете им защо е проблем: “Това ме ядосва и мисля, че прави теб да изглеждаш непрофесионално пред други хора от екипа и пред клиентите”.

- Покажете положителните страни на това човекът да се държи по-добре: “В бъдеще, когато искаш да ми кажеш нещо, би било по-добре да поговориш с мен насаме, отколкото да викаш пред хората. Така ще оставиш впечатление на по-добър професионалист”.

- Потърсете съгласие от другата страна нещата да се случват по различен начин в бъдеще: “Можем ли да се споразумеем, че отсега нататък ще се въздържаш от това да ми викаш и ако имаш някога нужда да говориш с мен, ще го правиш насаме, не пред други хора?”. Ако човекът се съгласи, то ви остава просто да му напомните за това, в случай че в бъдеще наруши споразумението ви.  

Прави ли ви впечатление колко е ясна тази комуникация? Нито пасивно преглъщате поведението на другия човек, нито пък сте толкова емоционални, че човекът да тръгне на контраатака като от своя страна ви обвини, че го обиждате, че му крещите, че сте си изтървали нервите, което пък би изместило фокуса на разговора от неговото поведение към вашето.

Този начин на комуникация може да бъде сериозен коректив на лошо поведение и да създаде една среда, в която лошото поведение не може да се проявява и да се разпространява лесно. Разбира се, другият човек може и да не подобри поведението си, но поне сте му дали шанс да се държи по-добре и сте поставили въпроса за прекрачените граници.

4. Запази спокойствие
Спокойствието е изключително важно. Когато хората прекрачат границите ни, е напълно нормално да се чувстваме раздразнени, дори бесни. Но асертивната ясна комуникация изисква бистър ум, а той се основава на спокойствието. В момента, в който започнем да изсипваме обиди, да крещим или да плачем, вече не ни възприемат като зрели хора, които си заслужава да се вземат предвид.  

Разбира се, не е изненадващо, че лошото поведение извиква такива реакции у нас, но в крайна сметка така разсейваме фокуса от проблема в поведението на другия и прожекторът отива към нашата реакция в момента. Да, на думи е много лесно да ви кажа да запазите спокойствие в ситуация, която изисква асертивност, но това спокойствие изисква практика. Важно е да репетирате това, което ще кажете на някого, но е също толкова важно и да репетирате или да се подготвите за това как ще се чувствате, когато го казвате. Затова използвайте всяка възможност да упражнявате спокойствие.

5. Практикувай честност
Вероятно на всеки се е случвало да получи ужасен подарък от добронамерен роднина, съответно да се преструва, че много му харесва. Наистина не е необходимо в абсолютно всяка ситуация да сме напълно искрени. В истински важните ситуации и взаимоотношения за нас обаче е препоръчително да сме честни с хората и със себе си. Особено когато става въпрос за прекрачване на граници. В крайна сметка и за другите хора не е добре да живеят в илюзията, че поведението им е наред, когато всъщност не е. В много случаи ясната и честна комуникация е най-печелившото нещо за всички страни.  

Адаптация по статията на Марк Тайрел, Uncommonhelp.me

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


3 + 7 =

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>