Жива храна

Ivo_Topalov_jiva_hranaМного е важно да подбираме добре храната, с която набавяме необходимите градивни елементи на тялото си. Вярвам, че всеки човек сам най-добре може да усети коя е най-подходящата и здравословна храна за него, стига обаче да бъде достатъчно осъзнат кое как му въздейства, а не да кара по инерция с това, което е свикнал. Много често от малки свикваме с определен тип храна и по-късно въобще не се замисляме дали наистина това е най-доброто за нас.

Аз лично предпочитам храната ми да е от растителен произход. Месо не ям вече от 15 години и въпреки тогавашното роптаене на лекарите и предричането на какви ли не страшни болести като следствие на това, че не ям месо, всъщност съм по-здрава от всякога. Последните години за щастие започнаха да излизат и множество изследвания, които показват, че и без месо човек спокойно може да си набави незаменимите аминокиселини и всъщност месото по-скоро вреди, отколкото помага на организма.

Но това дали ще ядете месо или не, е въпрос на вашия личен избор, който обаче е необходимо да бъде осъзнат. Ако ядете месо по инерция, това не е избор. Ако ядете месо, защото така трябва, това отново не е избор. Просто изпробвайте различни варианти – вижте какво ще се случи с организма ви ако намалите месото и не го ядете по три пъти на ден, ами примерно по 2 пъти в седмицата. Наблюдавайте как се чувствате като цяло и какво се случва в тялото ви. Ако имате желание, просто спрете месото за определен период от време, за да видите можете ли и без него. Постите са прекрасен момент да направите това.

В последствие вече сами ще решите дали месото е добро за вас или не, важното е да осъзнавате защо сте избрали едното или другото. И все пак внимавайте – месото е доста тежко за преработка и със сигурност нямате нужда от него по три пъти на ден. Дори да решите, че на този етап от вашето развитие, вие имате нужда от месо, то поне разредете консумацията.

Ето един откъс от книгата „Полетът на орела”[1], в който протича много интересен разговор между главния герой и неговият приятел Спортиста по темата за месото:

Във фермата на младежа нямаше животни. Само градини с различни плодове и зеленчуци, а също така и жито. Всеки ден те прекопаваха и поливаха растенията. Градините бяха поддържани, а къщата – в идеално състояние. Защото, когато са подредени мислите ти, тогава и всичко около теб също е в ред. Ако мислите ти са объркани, тогава и стаята ти е разхвърляна, къщата ти е занемарена, а плевелите избуяват и в градината, и в ума ти. Каквото е вътре, това е и отвън.

Момчето един ден се зачуди защо няма животни във фермата. В крайна сметка ядяха простата, но много вкусна храна, която им даваха градините, но Момчето много отдавна не беше вкусвало месо и му се прииска да си направи скара.

- Нима ядеш месо? – учуди се Спортиста.

- Ям, разбира се! А ти не ядеш ли? – от своя страна се изненада Момчето.

- Това е най-вредната храна! – възкликна младежът и после обясни: – Освен че месото се смила трудно и предизвиква малък бунт в стомаха, когато убиеш животно, смъртта остава в него, в течностите на тялото. Съществува нещо като клетъчна памет, която съхранява ужаса на животното от очакващата го участ. Освен това изпитвам особено чувство, като знам, че ям храна, която е била живо същество. Повечето хора, които живеят в градовете, никога не са виждали труп на животно, а ако бяха – нямаше да го ядат. Или поне така си мисля.

Момчето гледаше учудено и се чувстваше доста объркано. Догади му се. Знаеше откъде идва месото, но сякаш не се беше замисляло особено по този въпрос. Беше вече сигурно, че сериозно ще се поколебае, преди да хапне месо отново. А младежът продължи:

- Освен това преди имах животни. Аз самият ядях много месо, докато един ден не открих случайно откъде идва вкусът. Нали си забелязал, че всичко, което сготвиш с месо, има еднакъв вкус? Искаш ли да узнаеш защо е така?

- Не, не. И това ми стига! – прекъсна го Момчето.

- Да, темата е неприятна, но ако искаш, винаги можеш да прочетеш допълнително – смили се Спортиста. – Само запомни от мен. Както се храниш, така ще се чувстваш. Ако ядеш жива храна, ще бъдеш жизнен. Ако ядеш смърт… Сам си отговори.

- Разбрах те – каза Момчето. Вече беше направило своя избор.

Спортиста гледаше към Момчето и се усмихваше. След това каза:

- Както е важна дисциплината за тренировките, така е важна и за храненето. Храната е енергия за тялото. Нима не е ясно, че трябва да осигуряваш качествена храна на тялото си, за да се чувства то добре? Можеш да си набавиш всичко необходимо само от ориза например. Имаш голям избор от храни, с които да заместиш месото, без това да се отрази на здравето ти. Освен това ще се избавиш от чувството за вина, че си отнел живот, за да можеш да се нахраниш. На мен специално подобна отговорност много ми тежи.

- Ами ядките, те добра храна ли са? – попита Момчето.

- Да – отговори Спортиста. – Много са полезни. И вкусни. А и как да не са, нали са жива храна! – усмихна се Спортиста.

Из „Полетът на орела” – Иво Топалов



[1] Откъс публикуван с изричното съгласие на автора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


3 × 4 =

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>