За дрехите и компулсивното харчене

sea_princess_7_by_anna_marine-d5i69yw

Снимка: Deviantart/Anna Marine

Автор: Емилия Цанева

Всички сме чували приказката, че жената може да има цял гардероб с дрехи, но в крайна сметка пак се оплаква, че няма какво да облече. И в същото време вероятно повечето жени са се самонавивали поне веднъж, казвайки си: „Заслужавам да се погрижа за себе си!“, за да оправдаят поредната купена дреха било то пред себе си или пред друг. В желанието на жената да изглежда добре и да си купува красиви дрехи няма нищо лошо – това си е в женската природа. Но когато това поведение е мотивирано не от природата на жената, а от наличие на празнота в душата й, то препълненият гардероб, който все ни се струва недостатъчен, е сериозен индикатор, че е крайно време да погледнем навътре, да осъзнаем какво се случва и да видим какво можем да направим, за да се погрижим за себе си наистина. Защото поредната красива рокля няма как да запълни тази празнота, нито следващите 10 след нея.

Това да се обвиняваме и да се ядосваме защо пак сме си изхарчили парите за дрехи, от които всъщност не сме имали особена нужда и които най-вероятно няма да облечем кой знае колко пъти, не помага. По-долу в статията ще дам конкретни практически насочени предложения как да постигнем баланс между желанието да изглеждаме красиви и харченето за дрехи. Но както споменах по-горе, компулсивното харчене е симптом. Затова нека първо разгледаме възможните корени на проблема.

- Вкоренени вярвания
Много често хората, които изпадат в компулсивно пазаруване на дрехи, имат вкоренено вярване, че не са достатъчно добри и не заслужават да ги обичат. Те вярват, че трябва да са перфектни във всичко, иначе няма кой да ги харесва. Тези хора не обичат тялото си, рядко се харесват как изглеждат, съответно чрез компулсивното пазаруване на дрехи се опитват да поправят нещата. Новата дреха ги кара да се чувстват добре, било то и само за момент. Но когато дрехата вече не е чак толкова нова, което може да значи другия ден след купуването, вече не се харесваме в нея, защото с нея сме облекли тялото, което по принцип не харесваме… И докато не се научим да обичаме тялото си, каквито и дрехи да си купим, те никога няма да са ни достатъчни, защото с тях обличаме едно отблъскващо за нас тяло.

- Потискане
Природата изисква баланс. Когато системно се лишаваме от нещо, рано или късно ще дойде момент, в който ще започнем да си даваме нещо в излишък. Прекаленото спестяване е също толкова вредно, колкото и прекаленото харчене. Когато прекалено дълго време спестяваш, без да си позволяваш нещата, които ти се иска, е много вероятно да дойде момент, в който „да ти падне пердето“ и да започнеш да си позволяваш прекалено. Така възстановяваш баланса. Но интересното е, че това се случва не само при харченето и спестяването. Ако се потискаш в друг аспект, можеш да балансираш чрез прекомерното харчене. Например, ако си постоянно на диети или редовно си ограничаваш храната, е напълно нормално да започнеш да харчиш компулсивно. А ако се лишаваш от интимност например, може несъзнателно да балансираш чрез прекомерно ядене и прекомерно харчене. Всички сфери от нашия живот са свързани и лишението в една сфера, неминуемо води до прекаляване в друга. (Този абзац е базиран на книгата Sexual anorexia на Patrick Carnes)

- Липса на щастие и наличие на незадоволени потребности
Аз лично се хващам, че прибягвам към компулсивно харчене, когато съм се отдала на работохолизъм. Това от една страна препраща към горния абзац – когато сме прекалено строги със себе си в една област, започваме да си даваме прекалено в друга област. За мен лично е много характерно да се товаря като магаре и да продължавам така, докато физически не започна да залитам от преумора или да избухвам в неконтролируем плач, защото ми тежи. Но не се обвинявам за това, а просто съм осъзната, че имам тази склонност и съм наясно, че много лесно мога да изпадна в работохолизъм. Това осъзнаване ми помага да взема мерки навреме, преди да започна да припадам от умора или да си изхарча половината заплата за дрехи, от които нямам реална нужда. В същото време, когато си позволя да се разходя сред природата, да отида на кино или просто да си поиграя с котките вкъщи, не усещам порив да си купувам дрехи. Когато се занимавам с нещата, които ме правят щастлива, нямам нужда от краткотрайното щастие от това да си купувам нови дрехи. Ето защо предпочитам да отделям повече пари за изживявания и да наблегна на общуването с хора, като, разбира се, и това се случва с мярка, защото и с тези неща може да се изпадне в крайност, ако човек не е осъзнат.

- Култура на потреблението
Да, факт е, че днешната култура е култура на потреблението. И колкото повече се продава, толкова повече печалба има. Реклами навсякъде. Трябва да бъдеш в крак с модата… Постоянно има промоции, намаления, дрехи внесени от Индия, Китай, Бангладеш, които струват минимално… Това ни оказва влияние, да. Но нека си го кажем направо – ако някоя от горните причини не беше налице, нямаше да се хванем в капана на културата на потреблението. Защото има достатъчно хора, които също живеят сред тази култура, но не изпадат в компулсивно харчене и нямат нужда от промоции, нито пък си купуват нещо, само защото е евтино. Днешната култура на потреблението оказва влияние на всички ни. Но нека всеки сам поеме отговорност за потребителското си поведение. Нищо няма да спечелим ако продължаваме да си измиваме ръцете с оправданието, че тя културата е такава и ние нали сме част от нея, затова действаме така…

- Объркана представа какво значи грижа за себе си
Мислим си, че като си купим нова дреха, се грижим за себе си. И това е така до някаква степен, само че купуването на дреха е по-скоро повърхностна грижа. Това не значи, че е лоша грижа, но ако просто си купуваме дрехи, без да се грижим за себе си качествено и по друг начин, това не е никаква грижа, а по-скоро замазване на очите… Имаме нужда от почивка, движение, питателна храна, занимания с любими дейности, общуване с любими хора, общуване с природата, общуване със себе си и т.н. Ако не си даваме тези неща, а просто си купуваме дрехи, значи въобще не се грижим добре за себе си.

Какво да направим?

На първо място е необходимо да си признаем, че прекаляваме с купуването на дрехи. И това не е срамно, случва се. Не е нужно да си посипваме главата с пепел и да си обещаваме: „Повече никога няма да правя така!“. Защото пак може да залитнеш и не е нужно да се чувстваш виновна от това. Важното е да си осъзната какво запълваш с това пазаруване. Осъзнаването е могъща сила. Няма смисъл да прилагаш предложените техники по-долу, ако не поседнеш насаме и не поразмислиш откъде идва тази жажда за нови дрехи…

- Спри да се „разхождаш“ по магазините… или поне не го прави често
Когато знаеш, че си склонна да прекаляваш с покупките, просто не се разхождай по магазините, когато нямаш истинска нужда от нещо конкретно. А когато имаш истинска нужда от нещо конкретно, разглеждай само за конкретното нещо, без да се хващаш за разни допълнителни сладки неща на намалена цена… Защото ако седнеш и посмяташ малко, ще видиш, че всъщност всичките неща, купени на промоция, само защото са били намалени, всъщност ти излизат скъпо, защото най-вероятно не ги носиш особено. По-добре да имаш 3 блузи, които са с добро качество, обичаш си ги и си ги носиш редовно, отколкото 30, които си купила, защото са били на промоция и са изглеждали добре, но всъщност не се чувстваш добре в тях и не ги носиш. Вместо разходка по магазините, планирай нещо друго, което ти е интересно, примерно да се разходиш в парка, да покараш ролери, да отидеш на танци, на плуване, да се запишеш на някой интересен курс… Времето ти е прекалено ценно, за да го пропиляваш в прекалени разходки по магазините и покупки, от които нямаш нужда. Защото, когато купиш нещо, което всъщност не ти трябва и после не ползваш, ти не прахосваш само парите си, а и времето, което си дала, за да ги изкараш… Така че никакви безцелни разходки по магазините!

- Преподреждай си гардероба често
На мен поне това винаги ми е било любимо занимание, един вид активна медитация. Но освен, че ме успокоява, това ми помага и да видя, че имам достатъчно дрехи и всъщност нямам нужда от нови. Освен това редовно дарявам дрехите, които не нося или вече не ми стават по някаква причина, както и изхвърлям повредените дрехи, ако не могат да се поправят. Така знам, че всички дрехи, които имам в гардероба си, са такива, които обичам да нося и са ми удобни. Е, разбира се, и тук се изисква осъзнатост, защото ми се е случвало до такава степен да се въодушевя от изчистването на гардероба, че в крайна сметка да изхвърля неща, за които в последствие да съжалявам. Затова и с изхвърлянето не прекалявайте! И все пак не си позволявайте да се заривате с дрехи, които не носите, защото тогава е нормално да не можете да си изберете какво да облечете и да си мислите, че нямате дрехи – ами, от цялата бъркотия и количество, просто не можете да ги намерите!

- Комбинирай си дрехите разнообразно
Когато се научиш да комбинираш дрехите си по различни начини и на различни слоеве, с по-малко на брой дрехи можеш да създадеш разнообразни комбинации, което в крайна сметка ти дава усещането за радост и изобилие. Нямаш нужда от 20 тениски и 20 панталона, имаш нужда от по-малко на брой дрехи, които да комбинираш творчески. Аз лично не съм природен талант що се отнася до комбинирането на дрехи, но пък това лесно се компенсира с малко учене. В YouTube има много модни канали, които дават добри идеи за комбиниране на дрехите, само че отново внимателно, защото много от водещите на тези канали имат проблем с компулсивното пазаруване – от тях вземете само това, което ще ви бъде истински от полза, а трупането на ненужни дрехи го оставете настрана! Аз лично много харесвам Daniela Guido, защото тя набляга точно на комбинирането на дрехи, а не на купуването на голям брой дрехи.

- Качество, не количество
Имаше една английска поговорка: „Не съм достатъчно богат, за да си купувам евтини неща.“ Години наред не можех да разбера значението й, но напоследък определено си давам сметка, че когато си купиш едно по-скъпо нещо, което пробваш и се убеждаваш, че ти стои добре, радва те и знаеш, че ще ти върши работа, това е много по-добре, отколкото когато се зариваш с дрехи, които са толкова евтини, че даже те мързи да ги пробваш и в крайна сметка имаш гардероб от дрехи с ниско качество, които не те радват и не ти стоят добре. Разбира се, определено съм се убедила и че цената понякога не е равна на качеството. Но със сигурност е добре да държиш фокуса си върху това дали имаш нужда от тази дреха в момента, наистина ли ти стои добре, радва ли те още докато я пробваш в магазина и дали е достатъчно качествена, за да си вложиш парите в нея. Ако продължиш да си купуваш дрехи, само защото са намалени, без всъщност да ти носят радост като ги облечеш, това ще ти изиграе доста лоша шега! Да, ясно ми е, че понякога е доста трудно да излезеш от навика да си купуваш евтини дрехи и ти се струва кощунство да изхарчиш повече пари за една дреха, особено когато заплатата ти не е чак толкова висока, но в дългосрочен план се оказва, че и от финансова гледна точка е по-добре и като си отвориш гардероба там те чакат дрехи, които ти стоят добре и ти носят радост. А и знаеш, че си дал своя дан за човечеството – няма да навлизам в темата как точно се произвеждат тези евтини дрехи в Бангладеш, Индия, Китай и т.н., но определено не се чувствам добре ако си купя нещо, за чието производство подозирам, че някой е бил експлоатиран… А и цялото това количество ненужни евтини дрехи, което се насъбира на планетата, е доста заплашително. Затова малко, но качествени!

Бъди съзнателна! Ако стъпиш накриво, не е нужно да се обвиняваш и каеш. Но просто бъди осъзната от какво имаш нужда и как наистина да се погрижиш за тази своя нужда! И помни – дрехите са просто красив детайл. Да, важни са, но по-важно от тях е дали си щастлива! Защото и най-бляскавите дрехи не са нищо повече от опаковка, която няма как да излекува душата, която неистово плаче. Не пренебрегвай душата за сметка на дрехите!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


4 + = 13

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>