За мен

снимка: Надя Събева

снимка: Надя Събева

 Образование и квалификации
Казвам се Емилия Цанева и съм родена през 1988 г. в град Велико Търново. Средното си образование съм завършила в езиковата гимназия във Велико Търново с немски и френски език.
Бакалавърската ми степен е Арабистика в Софийски университет, като един семестър от нея учих във Виенски университет във Виена, Австрия.
След това се дипломирах за инструктор по йога в НСА и инструктор по танцово-медитативната практика „Жива вълна“.
Записах магистратура психология в Търновски университет, като два семестъра от нея учих в Еге университет в Измир, Турция. Вече съм магистър по психология, след като защитих дипломната си работа на тема „Когнитивно-поведенческа терапия при булимия“.
Лятото на 2015 г. бях на стаж по психотерапия в Дъблин, Ирландия и отново там завърших сертифициран курс по суровоядство.
В момента живея в Дъблин, Ирландия.

Лична история с килограмите и диетите
Проблем с килограмите съм имала откакто се помня – мама ми казваше, че просто съм приятно закръглена, но междувременно все дочувах някой и друг коментар по мой адрес на тема килограми. Аз не разбирах какво става и защо съм такава, само знаех колко много обичам сладко и че явно просто съм си лакома и не мога да се спра. Когато бях на 10, реших, че повече не искам да ям животни и станах вегетарианка. Разбира се, страстта към сладките продължи и с началото на пубертета реших, че с тези килограми няма кой да ме хареса, съответно се прояви страстен интерес към диетите и спорта.

Между 12-тата и 22-та си година изпробвах какви ли не диети, билки и хапчета за отслабване, чайчета, слабителни… Насилвах се да тичам на стадиона, въпреки че тогава мразех да тичам и го правех само и само, за да отслабна; карах ролери с вързани наелони по краката и ръцете в жегата, за да се потя повече; правех упражнения като полудяла; броях си калориите; всеки ден се теглех на кантара, че и по няколко пъти на ден. Имаше периоди, когато успявах да отслабна и се чувствах доволна от себе си, после напълнявах отново и се чувствах като най-нищожното същество на света.

Годините се нижеха, а аз все не успявах да намеря правилната диета. Мислех си, че е нормално постоянно да съм на диета и да гладувам, докато един хубав ден както се разхождах с добър мой приятел в старата част на Търново и се чувствах прекрасно, просто не ми прилоша от глад до такава степен, че се наложи да седна на самата улицата. Тогава моят приятел ми обясни, че това, което правя, е изключително опасно за живота ми, и ми разказа за случай, в който момиче не се хранило известен период от време, след което решило да яде, но стомахът й не можел да поеме храната и в болницата едва я спасили. Не му обърнах особено внимание… Години по-късно разбрах, че на това моето му се казвало хранително разстройство и за него си има много по-дълбоки корени – не зависи само от това колко килограма тежиш.

ideiataСпорт
По някое време успях да се науча да обичам спорта, въпреки, че физическото винаги ми е било най-омразният час! Сега много се радвам на всякакви видове спорт, включително и на тичането! Даже успях да избягам полумаратон! Занимавала съм се с карате (6 години), модерен балет (половин година), кунг фу (половин година), джогинг (3 години), спортно катерене (половин година), йога (11 години, с уговорката, че условно я причислявам към спортовете), арабски танци (2 година), каране на ролери (17 години), плуване (17 години), фигурно пързаляне (2 години), федербал, както и с танцово-медитативната практика Жива вълна (2 години).

1934959_1103067770521_3708440_n

Женственост и депресия
Освен борбата с килограмите, диетите и лошите хранителни навици, имаше и голяма борба с факта, че съм жена. Предпочитах да се обличам в широки дрехи в черно и синьо, мразех поли, токчета, гримове, рокли, розово и определено се имах за силно момиче, което не може да търпи лиготии. Възхищавах се на другите момичета, които се държаха като момчета, и не можех да понасям лигавите изнежени госпожички. Вярвах, че външният вид няма значение, а най-важното е човек да е мил и добър. Бях прекалено строга към себе си, третирах се като войник и се гордеех, че мога да търпя всякакви тежки условия. И все пак исках да отслабна.

На 16 години вече се бях докарала до там, че не ми се живееше. Въпреки тоновете психологическа литература и книги за самопомощ, които бях прочела, просто не разбирах как функционират взаимоотношенията между хората, не се чувствах разбрана и приета от връстниците си, единствено сред животните и книгите намирах място и успокоение. Все повече ме налягаха мисли за самоубийство и накрая отидох на психолог. Е, не беше моят психолог, защото по никакъв начин не успя да ми помогне, но пък успях да се стегна, за да не нараня близките си.

На 18 години регистрирах сдружение за защита на животните и то се превърна в смисъла на моя живот, който измести мислите за самоубийство и манията за отслабване. Успяхме да приберем от улицата и да намерим нов дом на доста животинки. Междувременно издадохме и детска книжка за оцветяване с текст откъде идват бездомните животни.

С мъжете не ми вървеше особено – все не можех да намеря подходящия или ако го намерех, то той заминаваше някъде надалеч или не ми обръщаше внимание. Междувременно пък не можех да се отърва от хора, чието внимание не желаех, както и от хора с психологически проблеми в сексуален аспект – ексхибиционисти и други агресивни типове.

ideiata2

Здравословно хранене и духовност
На 20 години достигнах най-голямото тегло, което някога съм имала. Скоро след това направих алергична реакция към млечните продукти и реших да премина на веган начин на хранене. Започнах да чета все повече за здравословното хранене и здравословния начин на живот и теглото ми малко по малко започна да се нормализира. А аз започнах да се вманиачавам да ям единствено и само здравословно.

На 22 години се присъединих към един духовен индийски център, където се научих да медитирам и да отделям повече време на духовния аспект в живота си. Това ми даде много, но и ми взе много – отне ми повече от 3 години да се възстановя напълно и да видя отново реалността на Земята, да приема женствеността си и сексуалността като нещо свещенно и красиво.

Междувременно вече не се вълнувах от диети, хранех се здравословно, но без да изпадам в крайности, теглото ми беше в здравословни граници, спортувах това, което ми харесваше, заради самата радост от спорта, имах много приятели, обожавах да чета психологически книги, стараех се да се развивам колкото мога, бях луд фен на позитивното мислене и медитирах редовно. Имах най-прекрасния мъж до себе си и работа, която обожавах. Мислех си, че животът е идеален, но много скоро животът реши да ми даде нов добър урок и изведнъж изгубих всичко… включително и смисълът за живот. И отново попаднах в любимата си депресия.

© снимка: Цветелина Цанева

Йога и предприемачество
Тогава се записах в курса за инструктори по йога в НСА, който ми помогна изключително много да си стъпя на краката отново. По това време на 23-годишна възраст създадох фирмата си за внос на тахиони и се посветих на това да я развия. Четях изключително много литература на тема предприемачество и бях изключителен фен на позитивното нереалистично мислене и продължавах да вярвам, че прекрасният партньор, който наскоро загубих, ще осъзнае, че е направил грешка и ще се върне при мен, както и че проектът ми ще има успех, без значение, че не ме биваше особено в сметките и маркетинга. Скоро след това създадох и проекта „Здрава история“.

318905_4482850102967_1204385397_n

На 25 години установих, че никога не съм искала да се занимавам с търговия и обичният ми проект с тахионите започна да ми тежи като камък на шията. Прекратих дейността на фирмата, окончателно закрих и сдружението за защита на животните, което от няколко години нямаше дейност. Отидох да уча в Турция.

На 26 години в крайна сметка осъзнах, че партньорът ми наистина е избрал да живее живота си без мен и единственото, което мога да направя по въпроса, е да приема избора му и да продължа напред. Изпаднах в тежка депресия. Вече дори и „Здрава история“ не ме радваше.

10479736_10204420214279038_3420240097002935572_n

Психотерапия
И тогава се разпали искрата към психотерапията. В Измир записах все курсове, свързани с психотерапия, четях допълнителна литература, най-близката ми приятелка там следваше за терапевт и постоянно ми показваше как да се стабилизирам, да вземам решения, да живея заради себе си. Скоро срещнах и терапевта си – психотелесен психотерапевт, и започнах да се уча, че човек живее не заради нещо или някого, а заради себе си. Че позитивната настройка е хубаво нещо, но не и сляпото позитивно мислене, което няма корени в реалността. Че стойността ми като човек не се измерва с това колко килограма тежа. Че женствеността е прекрасен дар. Че животът може да бъде красив и радостен, ако поемеш отговорност да си го направиш такъв. Че човек трябва да се погрижи сам за себе си, а не да чака околните да се сетят. Че е необходимо човек да се заяви и да постави здравословни граници, да каже “не”, да поиска каквото му е необходимо. И въпреки че животът не е цветя и рози, а си има и много предизвикателства, той определено си заслужава да се живее…

Все още се уча, както всички останали човешки същества. Надали има момент, в който човек да може да каже – вече знам! Защото, когато си усвоиш урока с едно нещо, скоро изниква нещо ново за учене. Но пък така е разнообразно и интересно.

10312674_10204244000513804_6829615492587733274_n

 Дипломи:

Raw-food-mastery-certificate (2)

сертификат жива вълна

свидетелство треньор по йога

9 отговора на За мен

  1. Роза казва:

    Чудесно представяне! Желая ти здраве и сбъдване на мечтите!

  2. Веселина Попова казва:

    Благодаря ти Еми за споделения опит <3

  3. Yordan казва:

    Яка история.
    Обаче накрая излиза, че проблема е бил в липсата на реално приемане на реалността, аз поне така ги виждам нещата.

  4. Ваня Димова казва:

    Здравей,

    Благодаря за невероятните статии за емоционалното кръвосмешение. Ходила съм месеци на психолог в Чикаго и България, но не сме обсъждали нищо подобно, въпреки наличието на характерни белези.
    Пожелавам ти успех.

  5. Анна-Мария казва:

    Здравей!

    Искам само да кажа колко много се възхищавам на искреността и откровеността ти в това описание и как въпреки всичко, което си преживяла, продължаваш напред и търсиш отговорите за добрия живот :)) Благодаря ти! Споделеността на твоят опит е много полезна за мен.. минавала съм през толкова подобни неща – от нехаресването на тялото ми, борбата с килограмите, държанието като момче, неприемането на женственосттта ми и четенето на всякакви книги на тема Self Help :) Много ми харесвам това, което си написала – че в един момент осъзнаваш, че живееш живота си заради себе си. Бавно и аз стигам до това заключение и се надявам намирайки спокойствие в тази мисъл, да имам повече ресурс да осъществя наистина важни неща.

    ПРегръдки,

    Ани

  6. Росица Борисова Николова казва:

    Благодаря за интересните статии.

Вашият отговор на Emilia Tsaneva Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


× 9 = 27

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>