ВзаимоотношенияДепресия

Какво да не правим ако наш близък е в депресия

By юли 29, 2015февруари 10th, 2022No Comments

снимка: Deviantart/nastiaosipova

Депресията е състояние, което предизвиква голям смут, объркване и раздразнение у близките на засегнатия. Често си мислим, че човекът просто не мисли достатъчно позитивно, че се е отпуснал и само се оплаква, че всъщност реално нищо му няма и трябва просто да му помогнем да се стегне. Да, ама не.

Депресията далеч не е краткотрайно чувство на тъга, което с едно хубаво наспиване или излизане с приятели ще се разсее. Не е и липса на воля или позитивна настройка. Депресията е състояние, което изисква от нас много време, енергия, работа върху себе си и усилия, за да се възстановим. Депресираният човек просто няма жизнена енергия, не че не би искал да прави всички свои любими неща – силите му в момента му стигат колкото да поддържа жизнените процеси на тялото. Няма смисъл да насилваме депресиран човек да пробва нови неща, да говори или да излиза с приятели. Това само допълнително натоварва човека, тъй като и без друго в днешно време битува мита, че винаги трябва да си усмихнат и приветлив и че нямаш право на никакви други емоции, освен радост. Та човекът в депресия много често сам се обвинява, че е в това състояние и се бори с него. А всъщност, когато го приеме и разбере, че и депресията му носи нещо ценно, излизането от него е далеч по-лесно.

Депресията всъщност е много по-често срещано състояние отколкото си мислим. Само в САЩ има 15 милиона човека, страдащи от депресия. Депресията се влияе от множество външни фактори например стрес, социално-икономически и културни условия, малтретиране, наличие на травма и други. Но в своята основа това състояние е биологично обусловено, тоест то може да е наследствено, може да е причинено от хормонален дисбаланс, а най-често е комбинация от различни външни и вътрешни фактори.

За много хора е голямо предизвикателство да осъзнаят, че депресията не се дължи на морален провал, слабост или липса на воля. За да бъдете полезни на вашите близки, които преминават през епизод на депресия, избягвайте тези 5 коментара:

1.“Защо просто не направиш нещо, за да го преодолееш?“
Хората, които не са в депресия и никога не са я усещали на свой гръб, изпитват ужас от пасивността и апатията, често наблюдавани при депресия. В днешно време са много разпространени лозунгите: „мога да се справя“ и „самомотивирай се“, ето защо нашата инстинктивна реакция може да бъде да кажем на депресирания ни близък да се вземе в ръце и да промени живота си. Този импулс е напълно разбираем, но от тази „мотивация“ един човек в депресия може да се почувства дори още по-отчаян. Човекът в депресия иска най-много от всички „просто да го преодолее“, но не може. Енергийното ниво на такъв човек и самоувереността му са сринати със земята. При по-сериозна депресия настроението и свързаните с него мисли и поведения са извън контрола на човека.

2.“Защо не можеш просто да си щастлив?“
Депресията кара ума да се фокусира върху негативното и тъгата. Някои форми на терапия могат постепенно да помогнат на хората да подложат негативните си мисли и представи на проверка в реалността, но това не става автоматично и светкавично, това е цял процес. Терапията ни помага да погледнем на нещата реално и да приемаме и доброто, и лошото. Често прекомерното позитивно мислене, води до последваща депресия с прекомерно негативно мислене. Ето защо реалистичният поглед върху нещата е толкова важен. Депресираният човек не усеща щастие в живота си, когато го насилваме „да мисли позитивно“, ние го обезсърчаваме още повече, а е вероятно дори да му навредим. В крайна сметка никой не изпада току-така в депресия, има си причина за това състояние и само с насилствено позитивно мислене нещата няма да се оправят. Депресираният човек няма бутонче за оправяне, което да натиснете и на човека вече да му няма нищо. Излизането от депресия изисква време.

3.“За какво ти е терапия, можеш да се справиш и сам!“
Разпространено схващане особено в България е, че терапевтите са за богатите хора, когато имаш проблем, по-добре да се обадиш на приятел. Често когато някой вземе решение да се обърне към терапевт, близките му се противопоставят, обясняват му как си дава парите на вятъра и му казват, че и те биха могли да му помогнат. Отделно, че на самия човек му е трудно да признае, че има нужда от помощ и не се справя сам, да се обърне към непознат, с който да обсъжда личните си неща, емоциите и семейните си проблеми. Някои хора ги е срам, страх ги е, чувстват се неудобно. Но е факт, че хората в депресия имат нужда от професионална помощ, да, могат да замажат временно положението с преструвки и позитивно мислене, но за да се разреши проблемът в дълбочина, човекът има нужда от дългосрочна професионална подкрепа.

Нито един от приятелите на човека не може да му помогне. Да, могат да го подкрепят, да са му опора или най-малкото да не му пречат да оздравее. Но не могат да го изкарат от депресия. Фактът, че терапевтите не работят със свои близки е достатъчно показателен за това, че ние сами близък в депресия не сме способни да излекуваме. Подкрепа – да, излекуване – не. И не очаквайте, че от две ходения при терапевт проблемът ще се реши, депресията изисква дългосрочна терапия. А понякога освен терапията, може дори да се наложи човекът да приеме и лекарства, зависи какво точно е състоянието на човека. Спортът, здравословното хранене и здравословният начин на живот могат много да допринесат за възстановяването от депресия, но най-често това само по себе си не е достатъчно. Най-добре би било хората е да са отворени за различни варианти и да вземат информирано решение относно избора си на лечение и възстановяване.

4.“Животът ти не е толкова зле.“
Разбира се, в сравнение с умиращите от глад деца във военната зона на никой не му е чак толкова зле. Но не това е идеята. Депресията е вътрешно състояние за засегнатия индивид. Често това състояние се придружава от перфекционизъм и суровост към себе си. Виждали сме как богати и обичани известни личности, които изглежда сякаш имат всичко желано, се самоубиват. Хората в депресия не са неблагодарни за това, което имат, не са егоисти, не са и прекалено лакоми за блага. Само с едно насочване на ума към това, което имаме, депресия не се лекува.

5.“Стига си бил толкова негативен.“
Да бъдеш в компанията на човек с депресия може много да дотежи, тяхната вяла енергия и мрачно настроение могат да бъдат заразни. Хората инстинктивно се отдръпват от дискомфорта на тези чувства и понякога открито изразяват своето неодобрение или тревога за чувствата на депресирания човек. Но депресираният човек и без друго е настроен критично към себе си, когато се намира в подобно състояние. Той се чувства много самотен и когато чуе, че другите критикуват депресивните му мисли, тази изолация се засилва още повече, а депресията се влошава. Подкрепяйте човека и не го съдете, не приемайте дразнещите или негативните му мисли лично – ето това би помогнало много повече за възстановяването на човека.

Хората в депресия изпитват болезнена самота. Близките им, въпреки че им мислят доброто, могат да кажат различни неща поради собствения си дискомфорт или загриженост, но ако не разбират механизма на депресията, те по-скоро биха наранили депресирания човек още повече вместо да му помогнат. Всъщност най-добрият начин да помогнете е да дадете на човека безусловната си подкрепа и приемане, да приемете, че той се намира в болестно състояние, а не се чувство така просто от прищявка, и има нужда от време и лечение, за да го преодолее. Ето това наистина би помогнало на вашия депресиран близък.

По статията на Жан Ким – психиатър и писател/ psychologytoday.com

Оставете коментар