Интервю с Георги Жеков – автор и лектор
Казвам се Георги Жеков и се занимавам предимно с това да поднасям опитността си във възможно най-добрата форма, която хората да възприемат. Тази опитност варира в няколко различни области, като започва от духовното ми развитие и се мине през храненето и различните начини, по които да поддържаме физическото си здраве. Като цяло се опитвам да се развивам във всичките аспекти на човешкото същество, като основните са физическия, менталния, емоционалния, духовния и социален аспект.
Как се научи да обичаш и да приемаш тялото си?
Може би слушайки това, което тялото ми говори във всеки един момент, тоест като му давам това, от което има нужда и не му давам онова, което умът ми казва, че има нужда тялото ми. Защото още от много малки в нас навлизат най-различни програми, вярвания, обусловености, които ни карат да правим определени неща по определен начин. Когато говорим за телата си, за тази физическа същност, тогава вече е много важно да се заслушваме в това, което ни говори нашето тяло или нашата интуиция. Няма никакво значение как ще го наречем, защото тази интуиция, за която говорим, е част от нас на всяко едно от тези нива, за които споменахме преди малко. Това е основното, което правя, и, разбира се, експериментирам. Защото в началото, когато човек започва да се опитва да слуша тялото си, има много проби и „грешки” след тях. Т. нар. грешки, защото всяка една грешка е чудесен урок, за да можем след това да се научим как да правим нещата по-добре.
Тоест, ти се научи да обичаш тялото си, като просто стана по-осъзнат за неговите нужди?
Да, донякъде. Въпреки че моята опитност минава до там, че бях загубил това физическо тяло изцяло и след като се завърнах в него, дойде това мигновено ясно осъзнаване, че то е един безценен дар, който ни е даден всъщност с идеята да го използваме по възможно най-добрия начин, учейки различни уроци, преминавайки през определени опитности и след това, разбира се, споделяйки ги с останалите хора около нас. И най-хубавото, което можем да направим, е да се грижим за тези физически носители по възможно най-добрия начин, каквото и да означава това за всеки един от нас. Защото за мен този най-добър начин ще бъде един, за теб ще бъде съвсем друг, за трети ще бъде нещо различно. Просто всеки един от нас е индивидуално уникален и има нужда от малко по-различни средства, които да използва, отколкото аз, ти и т.н.
Добре, това осъзнаване просто е дошло при теб. Но как успяваш да го задържиш? Защото много от нас имаме едни такива моменти, когато се чувстваме прекрасно, обичаме целия свят, обичаме и себе си, и тялото си. И в следващия момент „хоп” и всичко това изчезва!
Най-лесният, ако може да се каже лесен, начин да се задържиш в това състояние е да си задаваш постоянно въпроси. Тоест да спираш за момент и да си задаваш въпроса: „Как се чувствам в момента?”, „На какво разстояние се намирам от това да бъда точно в това състояние на хармония, на щастие, на единение със света около мен?” И ако отговорът е, че съм далеч, да се замисля защо е така. Защото зад всеки един въпрос има отговор, има и причина зад всяко едно следствие, което се случва в живота ни. Тоест да отделим време за самонаблюдение и това нещо да се случва колкото се може по-често в ежедневието. Защото както добре знаем умът ни е един инструмент, натоварен с толкова много задачи, които по време на един нормален ден, независимо дали работен или почивен, той е изпълнен с мисли и тези мисли ни водят през деня и през ежедневието ни по определени пътеки. Тези пътеки обаче също до голяма степен са заучени и се повтарят с това, което е било да кажем предния ден или по-предния и т.н. И е нужно да видим коя уличка да хванем днешния ден, която да промени за по-добро това, което е било вчера. Затова най-важното нещо е да оставим някакво време за самите себе си, време за самонаблюдение, като е най-добре то да бъде съчетано с някаква форма на медитация, в която да успеем да успокоим тези мисли, за да чуем вътрешния глас, който постоянно ни говори. Няма момент, в който той да не ни говори. Трудно е да, признавам си, но е напълно постижимо с времето, което е най-важно, защото много хора си казват: „Ами това не е възможно!” Напротив, няма нищо невъзможно до момента, в който ние не повярваме, че е невъзможно, или пък обратното, че е възможно и не предприемем необходимите стъпки.
Много често когато ние не обичаме достатъчно себе си, това се проявява в отношенията ни с другите. Тоест ние гледаме другите и сме много критични към тях, много ни е трудно да се отнасяме с любов към тях. Ти как успяваш да се върнеш отново към това състояние да се отнасяш с всички покрай теб с разбиране, приемане, любов, да виждаш хубавото в тях?
Всъщност няма как преди да се научим да приемаме себе си, да започнем да приемаме и останалите хора около нас. Затова е много добре на първо място да се приемем такива, каквито сме с всичките си недостатъци и с всичките си положителни черти. И вече ако трябва да си направим един списък кои са положителните, кои са отрицателните и да започнем всеки един ден да работим по един от тези недостатъци, за да го превърнем в някаква положителна черта. Този процес се развива с месеци, години, цял живот… няма край! Ние се самоусъвършенстваме с всеки изминал ден, започваме да наблюдаваме една промяна, не само в нас самите, но точно в това по какъв начин възприемаме хората, защото няма как да дадем обич на хората, преди да дадем обич на себе си. Тъй като на едно малко по-различно ниво, ние сме едно цяло с хората около нас и просто е нужно да заобичаме и телата си на първо място, защото ние сме свикнали много добре с тях. Можем да използваме и различни видове визуализации и утвърждения за това, че всъщност независимо какво ни е в момента тялото, то е такова, каквото е. Единственото, което можем да направим в настоящия момент, е да го приемем и в последствие да предприемем правилните стъпки към това да превърнем и физическото си тялото, и менталното, и емоционалното, и духовното в това, което искаме да бъде в някакъв бъдещ момент, който пак разбира се ще е настоящ. Така че това, което аз правя е всеки един ден да си затвърждавам за самия себе си, че се приемам на първо място такъв, какъвто съм, да благодаря за физическото си тяло такова, каквото е, и в следващия момент да осъзная, че винаги ще имам така или иначе някакви недостатъци и отрицателни черти, върху които да работя, което до голяма степен ми помага както да приемам себе си, така, разбира се, и да приемам хората такива, каквито са.
За още вдъхновения от Георги Жеков посетете сайта му Другата реалност.
