Как да се освободим от самосаботажа?

when_the_darkness_fades_away_by_intano-d1ldt59

Картина: Deviantart/Intano

„Самосаботаж е когато казваме, че искаме нещо, а след това правим така, че то със сигурност да не се случи.” – Алис П. Корнин-Селби

Една приказлива мишка, един плъх и една катеричка били отнесени от потоп и отчаяно се вкопчили в една лилия, но потъвали бързо! Краят изглеждал неизбежен, но една услужлива сова дошла да ги спаси, като първо казала на плъха да се хване със зъби за ноктите й и така го отвела на сигурно място. Върнала се за катеричката, която получила подобни инструкции. Накрая совата се върнала и за нашата приказлива мишка.

„Ще те спася и ще живееш!”, казала совата. „Но забелязах, че много говориш. Обещай ми, че ще си държиш устата затворена около краката ми и в никакъв случай няма да я отваряш, иначе ще паднеш в потопа!”  

„Разбира се!”, казала мишката и се хванала със зъби за краката на своя спасител.

Така прелетели над потопа. Совата вече се снижавала да кацне на земята, но мишката решила, че иска да я оставят на друго място, за да се изсуши.

„Не там…”, извикала мишката, но това били последните думи, които някога казала, докато падала в бушуващите води под нея.

Всички можем да се посмеем на подобни глупави приказки, защото ние никога не се държим по такъв саморазрушителен начин, нали? Всъщност истината е, че и ние се държим по такъв начин, макар и не толкова очевидно разрушителен, но каква ли е причината за това?

Основни причини за самосаботиращо поведение

Добре, поведението на мишката идва от невежество и глупост, тя въобще не се замисли за последствията. Но ние си оплескваме нещата по други начини и по други причини, например:

- Провалът ни е познат. Може би сме свикнали с това нещата да не ни се получават или да бъдем около „дисфункционални хора” до такава степен, че изглежда по-лесно да „сложим прът в колелото”, като се държим по начин, който или влошава, или напълно разрушава нещо обещаващо – един вид по-добре познатия дявол.

- Подсъзнателна нужда да държим нещата под контрол. Ако чувстваме, че нещо ще се провали, защото е прекалено хубаво, за да е истина, може сами да инсценираме неговия провал по някакъв начин, за да имаме чувството, че държим нещата под контрол (все пак ние направихме така, че да се прецакат нещата).

- Чувстваме се недостойни. Ниската самооценка може да доведе до това някой да вярва, че не заслужава успех или щастие.

- Нужда от вълнения. В съвършения слънчев следобед Стефан сякаш от нищото започва кавга, наказва с мълчание или подхваща заядливо проблемна ситуация от миналото. И така изведнъж следобедът се превръща в бойно поле. Желанието за вълнения може да възприеме различни форми и не всички от тях са конструктивни.

- Вторична печалба. Като се провалим в сегашното си начинание, печелим нещо друго, например помощ, внимание, любов.

Разбира се, ако хората знаеха, че правят тези неща, най-вероятно нямаше да ги правят!

Хората рядко се самосаботират преднамерено. Като цяло това да прецакаш нещата не е съзнателен избор и точно това е проблемът. Често в последствие се питаме с недоумение: „Защо направих това?!”. Много от нашите емоционални задвижващи механизми са несъзнателни, ето защо хората, които хронично се самосаботират, често използват съзнателни аргументи ( или да си го кажем направо – оправдания), за да обяснят защо е трябвало да:

  • викат на учителя си, което е довело до изключването им от курса;
  • прекъснат взаимоотношенията с приятел, който точно е искал да им предложи прекрасна работа;
  • прекратят обещаваща връзка.

Ранното научаване или може би по-точно казано ранното ненаучаване, може да създаде навика да се самосаботираме, а когато нещата вземат, че вървят наред, това може да ни изглежда адски плашещо и чуждо.

Ако смяташ, че си склонен към този тип поведение, то предложенията по-долу може да са ти от полза (стига да им позволиш, разбира се).

1. Наблюдавай се
Спри да се оправдаваш защо си направил или не си направил нещо, просто се наблюдавай. Поговорката: „Не слушай какво говорят хората, гледай какво правят.”, може също толкова добре да се приложи и към нас самите. Просто се наблюдавай обективно, все едно става въпрос за друг човек. Запитай се: „Какво направих тук?” и „Какво ме подтикна да го направя?”. Беше ли страх, гняв, нуждата да държа нещата под контрол (дори когато този контрол значи да накарам нещата да се провалят), нуждата от вълнение чрез конфликт или желанието за внимание чрез симпатия (толкова са ми зле нещата, погрижете се за мен…)?

Един клиент, който направи това, осъзна, че е имал подсъзнателна съпротива да изкарва повече пари от своя баща: „Все едно да изкарвам повече пари от тези, които той е изкарвал, означава да го предам.” Веднъж след като осъзна, че това вярване го кара да се самосаботира, той успя да излезе от този модел, като разбира се, се наложи да полага съзнателни усилия в тази насока.

Какво саботираш и как? Опознай механизма. Бъди много внимателен, тук става въпрос да забележиш модела, по който фактически се самосаботираш, а не да се самообвиняваш. Просто обективно погледни нещата и не си позволявай да се самокритикуваш.

2. Успехът се постига стъпка по стъпка
Представи си в детайли какво е истинският успех за теб и си изгради навик редовно да си го представяш. Съзнателната представа за успеха най-вероятно ще се различава от подсъзнателните ти убеждения за успеха. Подсъзнателно може да се страхуваме, че успеем ли, това ще промени изведнъж целия ни живот. Но всъщност съзнателно можем да видим, че успехът се постига стъпка по стъпка, като всяка стъпка, която правим, ни става позната. Тоест ако скочим рязко от пълен провал към успех както подсъзнанието ни си мисли, разликата ще е толкова огромна, че чак е плашеща. Но всъщност на съзнателно ниво ние знаем, че всяка крачица, която направим, ни става позната. И докато стъпка по стъпка крачим към нашия успех, в момента, в който го постигнем, той вече няма да се усеща чужд.

3. Не хвърляй всичко, заради една малка грешчица

Хората често се самосаботират, поради перфекционизъм – ако не е идеално, какъв е смисълът? Може би сте чували за скорошни изследвания[1], които показват как хора на строга диета, опитвайки си да свалят килограми, са по-склонни да преядат, ако усетят, че леко са се отклонили от диетата си: „По дяволите, ето сега я издъних. Я поне да си се натъпча качествено!” Хора, които не са на диета, са по-малко склонни да се тъпчат. Така че ако леко си стъпил накриво или нещо малко се е объркало, съзнателно се спирай да мислиш за нещото като провалено, защото на този етап то все още не е провалено. От твоите следващи действия зависи дали ще си постигнеш успеха или наистина ще го провалиш цялото.

4. Мисли отвъд себе си

Повечето от нас не се смятат за егоисти, но също така е вярно да кажем (без осъждане, просто наблюдаваме), че самосаботажът проваля неща и за другите, съответно е егоистично поведение. Хората често отричат, че се държат егоистично, защото нямат намерение да са егоистични. Но поведението си е поведение.

Така партньорът, който прекратява прекрасната връзка от страх, наранява другия партньор. Колегата, който саботира проекта, проваля и другите хора от екипа си. Бащата, който саботира финансовите си възможности, проваля и шанса за по-добър стандарт на живот за семейството си и т.н. Веднъж след като си изградим навика да виждаме потребността на по-голямата група, а не само нашите собствени емоционални импулси, става по-трудно да саботираме ситуации.

5. Бъди отворен за живота

Целият живот е едно изследване, опит. Представете си ако Пепеляшка беше решила, че наистина не може да отиде на бала, дори когато има възможността за това. Или пък ако грозното патенце беше решило, че не е достатъчно добро, за да лети нависоко с лебедите. Да си отворен за живота означава да видиш къде биха те завели определени изживявания и да приемаш отворено добрите, както и лошите. Разбира се, ако нещо наистина не се получава или наистина не е за теб, това е наред. Но ако имаш съпротива да изследваш живота  и да изживееш доброто и здравото, то тогава това е аспект, който има нужда от работа.

Мишката в нашата история не успя да види голямата картина, когато усети импулс да проговори, но ти не си мишка (предполагам), така че не би трябвало да живееш като такава! Бъди отворен за възможностите, които ти предлага живота и си позволи да ги изпробваш!

Време е за успех!

Адаптация по статията на Марк Тирел от Uncommonhelp.me

[1] Изследването на Джанет Поливи и колеги от университета в Торонто (Polivy et al., 2010) откриват, че тези, които са на диета и си мислят, че са я провалили, изяждат повече сладки, от тези, които не са на диета. Всъщност изяждат 50% повече! Това е пример как самосаботажът се случва в резултат от възприет „провал”, който всъщност не е бил толкова зле.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


7 + 2 =

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>