Как емоционалните рани ни задържат в миналото?

when_it_all_falls_down___by_khomenko

Снимка: Deviantart/Khomenko

Случвало ли ви се е всеки ваш конфликт да протича по един и същ болезнен начин? Или все да си избирате един и същ тип партньор, с когото нещата не се получават? В случай че да, най-вероятно в живота ви се е закотвил нездравословен модел от миналото, който не ви пуска да продължите напред. Като терапевт голяма част от моята работа се състои в това да откривам модели. Защо? Защото именно моделите посочват пътя към истинския проблем – емоционалните възли, които ни държат заседнали в миналото.

Емоционалните възли са като невидими въжета, които ни придърпват към миналото и ни пречат да функционираме пълноценно в настоящето. За да спрем повтарянето на все същите караници с партньора, да прекратим губенето на приятели по един и същ начин или да спрем да се срещаме със същия тип неподходящ партньор, е нужно да видим какви са тези емоционални възли, които ни държат прикачени за миналото. Когато направим несъзнаваното осъзнато, тогава можем да се освободим и да вземем адекватен на настоящето избор.

Емоционалните възли произлизат от нараняващи изживявания или изживявания, които увреждат усещането ни за собствен Аз. Всеки от нас е изживявал големи или малки емоционални наранявания през живота си. Всяко едно от тях оставя своя следа върху нашето възприятие за света и се отразява на това как се движим през живота. Понякога емоционалните наранявания ни помагат да станем по-издръжливи, но по-често ни отслабват и сковават.

За да разберем емоционалните възли по-добре, ще разгледаме пример от живота на една жена, която ще наречем Кристина. Кристина дойде при мен на 70-годишна възраст. Тя беше самотна и много нещастна. Търсеше отговор на въпросите защо се чувства изолирана и защо романтичните й връзки никога не са просъществували особено дълго. Поговорихме си за нейната история с мъжете и за нейното детство.

Кристина била на 9, когато майка й починала. Семейството й смятало, че сълзите са знак на слабост и баща й се карал всеки път, когато си позволявала да плаче от мъка. Освен това понякога се чувствала ядосана на майка си, че я е изоставила, след което се чувствала виновна, че се ядосва на майка си.

Защитната реакция на Кристина от загубата на майка й и нетолерантността към емоциите й от страна на семейството й била да се изключи за емоциите си. Болката от загубата на майка й била толкова голяма, че тя несъзнателно си обещала повече никога да не страда от загубата на някой, когото обича. Тя удържала това свое обещание като подсъзнателно си избирала мъже, с които имала само краткотрайни връзки. А в случай, че някой мъж се влюбел в нея, тя си намирала извинение да прекрати връзката.

В терапията Кристина успя да види как модела във връзките й е свързан с травмата от загубата на майка й. Тя несъзнателно живеела живота си въз основа на онова, което й се е случило на 9-годишна възраст. В терапията най-накрая успя да даде място на тъгата от загубата на майка си и да премине през чувствата си на скръб и гняв. Осем месеца след като приключихме с терапията, тя се обади да ми разкаже за прекрасния мъж, с когото има сериозна връзка.

Кристина, разбира се, е само един пример за това как непреработената травма ни приковава към миналото и ни пречи да живеем живота, който искаме. Нейната история ни показва какво се случва, когато ние най-накрая разпознаем нездравословните модели и идентифицираме нашите емоционални възли. Ето защо е толкова важно да обърнем внимание на нашите емоционални възли и към какво ни насочват те, за да можем да правим избор, адекватен на настоящия си живот.

Адаптация по статията на Андреа Бранд, Goodtherapy.org

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


6 − = 3

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>