Когато все не е достатъчно

tereza_2__by_gothicwave-d5kt00n

Снимка: Deviantart/Gothicwave

Често ли използваш думата „недостатъчно“? Поставяш ли под въпрос дали си достатъчно умен, привлекателен, цялостен, красив, търпелив, смел, мил, щедър или талантлив? Чудиш ли се дали имаш достатъчно? А трудно ли ти е да определиш какво е достатъчно? Ако отговорът е „да”, то в такъв случай е много вероятно да сме заседнали в настройка за оскъдица.

Когато сме възприели настройка за изобилие, ние вярваме, че има достатъчно за всички и знаем, че ако някой друг има нещо, то това не означава, че ние ще имаме по-малко или ще бъдем изцяло лишени от него. Този начин на мислене може да се приложи за успех, богатство, връзки, щастие, реализация и др.

От своя страна настройката за оскъдица може да бъде това, което ни държи ограничени. Когато сме възприели определено схващане, ние си търсим доказателства, които да го подкрепят. В режим оскъдица ние виждаме чашата наполовина празна и си търсим причини, заради които да се чувстваме слаби, неподготвени или направо прецакани. Това ни пречи да придобием осъзнаване за реалните възможности, които имаме. Когато си мислим, че нямаме нищо или това, което имаме, е недостатъчно, ние сами подриваме мотивацията си и импулса да вървим напред.

Настройката на оскъдица издава и липса на истинска ангажираност и постоянство в нещата, които уж искаме. Когато си търсим извинения пред себе си или пред другите, често го правим като започваме да изброяваме нещата, които ни липсват и настояваме, че тези източници или инструменти са отвъд нашия досег. Казваме например: „Нямам достатъчно време през деня“ или „Искаше ми се да имах пари“. Бихме спечелили много ако вземем да предизвикаме тези наши вярвания и да си изясним добре какво искаме и какви са ни приоритетите. Факт е, че не можем да наблъскаме всички възможни дейности в графика си (пробвала съм), но е напълно по силите ни да намерим време за истински важните за нас неща.

Ако нещо е наистина важно за теб, ти просто намираш време, което да му посветиш. Разбира се, ще се наложи да кажеш „не“ на други неща, които са с по-малък приоритет за теб. Например, ако наистина искаш да спортуваш, може да се наложи да пожертваш малко сън и да ставаш 30 минути по-рано, за да намериш място за тренировката в програмата си. Може дори да проявиш творчество и да измислиш начин да вмъкнеш някакво движение, докато правиш нещо друго, например да се разхождаш из офиса докато говориш по телефона или да танцуваш, докато сгъваш прането. Когато си изясним кое ни е приоритет, ние можем да организираме времето си достатъчно ефективно, че да намерим време за нещата, които са ни важни. Ако смяташ, че нямаш достатъчно време, разгледай графика си добре и прецени дали наистина отразява приоритетите ти. В случай, че отговорът е не, може би е време да промениш нещо.

Парите са друг аспект от живота, който някои от нас описват с недостатъчно. Всеки от нас има взаимоотношение с парите. Някои от нас имат чувство за лекота и комфорт, а други свързват парите с борба. Някои от нас се лишават от нещо, което истински искат, без добре да проучат дали могат да си го позволят. С парите, както и с времето, е важно да си сложим приоритети. Когато разгледаме бюджета си по-отблизо, можем да видим решения като например да харчим по-малко за неща, от които нямаме нужда в действителност (пренасочване на средства) или да проверим какви съкровища се крият в гардероба или на тавана, които на нас вече не ни вършат работа, но биха могли да бъдат стойностни за някой друг (средства, които не сме знаели, че притежаваме).

Нека си представим настройката на оскъдица като човек със силно стиснати юмруци, който се опитва да задържи малкото, което си мисли, че има. Проблемът е, че когато ръцете ни са стиснати да задържат, те не са отворени да получават. Може да използваме това като напътствие –  ако осъзнаем, че сме се вкопчили в нещо, тогава е нужно да ни стане ясно, че вече не сме отворени да получим още от него или дори нещо по-добро.

Ето няколко предложения кое би могло да ни помогне да променим настройката за оскъдица:

- Благодари и се радвай. Развий осъзнатост за всичко, което правиш. Помисли си добре дали пък това, което правиш, е напълно достатъчно. Това, което имаш към момента, може би също е достатъчно на този етап. Колкото повече се радваме на нещата, които имаме, толкова повече поводи за радост и благодарност получаваме.

- Спри с обвиненията, поеми си отговорността. Остави обвиненията настрана. Когато обвиняваме, всъщност казваме, че нашата сила е в ръцете на другите. Когато поемем отговорност за себе си и това, което създаваме в живота си, то е много по-вероятно да намерим начин да си създадем изобилието, което искаме. Чрез поемането на отговорност се освобождаваме и от извиненията, с които сами спъваме собствения си прогрес.

- Отвори се за възможностите. Нашите вярвания имат уникална сила и могат да се превърнат в самосбъдващо се пророчество. Не си причинявай сам засядане във вярването, че не си достатъчно или че никога няма да имаш достатъчно. Огледай се наоколо и виж какви възможности ти предлага животът. Не случайно се казва: „Когато една врата се затвори, друга се отваря”. Възможностите винаги са там, нужно е просто някой да ги забележи.

Адаптация по статията на Лори Лайнванд, GoodTherapy.org

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


4 + 8 =

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>