Компулсивното преяждане – причини и решения

globes_and_maps_by_funneh

снимка: Deviantart/Funneh

Преяждането, което понякога може да бъде симптом на хранителното разстройство булимия, често служи да замаскира или потисне определени чувства, които е било опасно да признаем или почувстваме в детските си години. По-долу в статията ще си поговорим как с нежност и постоянство можеш да премахнеш слоевете, които покриват тези заровени чувства, за да нямаш нужда от преяждането и постоянното воюване със собствената ти воля.

Както при другите пристрастявания, преяждането на пръв поглед може да изглежда като безкраен цикъл – полусъзнателен ритуал, който се е развил с времето. Ситуацията често е следната: сядаш да хапнеш и изведнъж изпадаш в нещо като транс, а осъзнатостта какво правиш полека изчезва. Сякаш няма сила, която да те спре да не изядеш всичката храна пред теб. Може би се бориш с този импулс известно време, но в крайна сметка си казваш: „Майната му, от утре ще ям по-малко”.

След което се чувстваш претъпкан, засрамен и твърдо решен, че това повече няма да се повтори. Времето за следващото хранене обаче наближава, тревожността ти нараства, усещаш натиск да контролираш приема си на храна и си обещаваш, че този път всичко ще е по-добре. След което включваш сякаш на автоматичен пилот и ритуалът започва отново.

Биологична дилема
Преяждането е доста трудно за преодоляване защото в крайна сметка имаме биологична нужда от храна. Много е трудно да използваш силата на волята да спреш да преяждаш, както евентуално би могъл да го направиш с пушенето или алкохола (те все пак не са необходимост за биологичното ти оцеляване). Всяко хранене обаче представлява нова битка – от една страна е нормалната биологична нужда от храна, а от друга неистовото желание за още и още и още храна.

Говорейки за биология, както жените, така и мъжете могат да имат проблем с преяждането и да изпитват срам, свързан с някоя специфична за пола стигма. При жените преяждането може да породи остра критика, понижено самочувствие и враждебно отношение към собственото си тяло поради натиск да поддържаме определен „идеал” за тяло, наложен от медиите и обществото. За мъжете стигмата, че хранителните проблеми са женска територия, може да ги накара да направят какво ли не, само и само да прикрият проблемното поведение на преяждане, да не споменаваме колко им е трудно да потърсят помощ за този проблем.

Психически сили
Това, което подхранва преяждането, много често са мощни психически сили, които по всякакъв начин ни пречат да почувстваме нашите съвсем нормални емоции и чувства като тревога, тъга, гняв, страх, разочарование, несигурност и липса на контрол. Проблемът е, че спрем ли да затискаме тези чувства с преяждане, ще се наложи да се изправим пред тях, а сме научени като деца, че негативните чувства са нежелани, неприемливи, опасни или прекалено тежки.

Това послание научаваме експлицитно (ако родители или учители са ни се карали да спрем да плачем или са ни наказвали, когато сме били ядосани за нещо) или имплицитно (ако подсъзнателно сме възприели как възрастните около нас полагат толкова много старание да прикрият собствената си болка).

Възстановяване
За да постигнеш трайна промяна е важно да признаеш пред себе си, че преяждането е проблем, да изградиш осъзнатост за чувствата, които съществуват паралелно с желанието да преядеш, както и да поработиш със себе си, за да откриеш корените на поведението.

Ето и някои предложения как да обуздаеш навика си да преяждаш:

1. Признай проблема. Да признаеш пред себе си, че имаш проблем с преяждането е огромна първа стъпка, тъй като често хората се чувстват засрамени или привързани към това поведение и се опитват да го скрият, често дори от самите себе си.

2. Развий любопитство. Любопитството е нещо много различно от обичайната настройка, която имаме спрямо преяждането – срам, криене, натрапливост. Развиването на любопитство е добра практика, която може да отвори вратата към изцелението. При всяко хранене бъди съзнателно любопитен как се чувстваш в момента, особено когато импулса да си хапнеш се появи. Ако трябва си напиши думичката любопитство на листче и я дръж пред себе си, за да си спомниш за това качество, когато ти се прииска да се натъпчеш или изкритикуваш след това.

3. Практикувай осъзнатост. Както любопитството, така и практикуването на по-голяма осъзнатост към ритуала на преяждане има много силен ефект, защото не ти позволява да държиш преяждането несъзнавано. Обърни внимание как мислите ти се отнасят към храната. Обърни внимание на чувствата, които вървят заедно с тези мисли. Как се чувстваш, сядайки да ядеш? А когато ядеш? Как се чувстваш след самото хранене? За какви храни жадуваш? Поради каква причина жадуваш точно тях?

4. Влез навътре. Когато практикуваш любопитство и осъзнатост, имаш възможност да се потопиш в чувствата, които може би си се опитвал да избегнеш до този момент. Тук от помощ може да ти бъде психотерапията – една безопасна, неосъждаща среда, в която да помислиш и поговориш за това какво се случва с теб и нежно да започнеш да се свързваш с уязвимите части от теб, където тези потиснати чувства живеят.

И най-важното – подходи към този процес с нежност, грижа и обич към себе си!

Адаптация по статията на Бен Ринглър, Goodtherapy.org

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


1 + = 2

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>