Кънки на лед – част 2

Снимка: Deviantart/Ico00

Снимка: Deviantart/Ico00

Всъщност аз си мислех, че просто отивам на урок по кънки, за да си задоволя любопитството, а то се оказа много ценно житейско изживяване. За да балансира тялото е необходимо човек винаги да си е в центъра, винаги да е в ядрото си. Дори единият крак да е високо във въздуха, ти ако си центриран ще запазиш баланс – дори да има бури навън, ако съм във вътрешния си център, нищо не може да ме засегне.

Интересно беше да установя и колко много общо имат кънките с йогата – „Горната част на тялото трябва да бъде отпусната! Не си стягай ръцете толкова! Това ти пречи!”. Напрягаме само това, над което работим в момента, всичко останало е отпуснато, няма нужда да хабим излишна енергия за неговото стягане.

На всичкото отгоре кънките на лед се оказаха и много добър спорт за укрепване освен на краката, и на ръцете – да, и на мен ми звучеше странно, но като ви накарат да направите няколко обиколки на пързалката с вдигнати ръце настрани, ще разберете за какво говоря. Научаваш се да ходиш с изправен гръбнак и погледът ти да е насочен напред, а не в краката. Научаваш се да бъдеш смел и след като успееш да се справиш с предизвикателствата на леда, самооценката ти се повишава и в трудни ситуации извън пързалката си припомняш колко те е било страх тогава, но си се научил. Което ти дава сила да се справиш и с всичко останало. И разбира се, както при всеки спорт, кънките на лед изключват ума от постоянното мелене на различни проблеми и му помагат да се отпусне, а емоциите се балансират и излишната тревожност сякаш се оттича в земята.

Любимата ми част от една тренировка е, когато треньорът те хване за ръка, започне да кара с теб и те засили до такава скорост, че умът ти просто спира. Първоначално те залива лека паника, може даже като в моя случай да обясниш на треньора си, че е луд и ще те пребие. Но след първоначалната паника, просто се отпускаш и те залива такова блаженство… Прекрасно е! Тогава осъзнаваш, че всъщност можеш много повече, отколкото си си мислел и усещаш вътрешната си сила.

На хората, които и до ден днешен не са се качвали на кънки, защото ги е страх, бих казала още сега да хванат някое приятелче под ръка и да отиват на близката пързалка. Много е тъжно заради един страх човек да се лишава от такива красиви неща! Всъщност това е едно от нещата, които обожавам в зимния сезон – кънките на лед. Отделете си време и им се порадвайте! Няма значение на колко сте години, всяка една възраст е подходяща за започване на нещо ново!

Разбира се, до ден днешен аз самата се запътвам към пързалката с чувство на радост примесено с лек страх. Това е нормално. И на мен понякога ми се иска всичко да е по най-лекия начин и да не падам, но когато се фокусирам върху това на всяка цена да не сядам на леда, това ме лишава от радостта. Днес например паднах. И то за пръв път от 3 години насам. И станах. Изтупах се и продължих. Даже и синина нямам. После чак ми стана смешно – леле, и всичките тези години аз се вкопчвам в страха да не падна и не си позволявам да се насладя на карането… А падането всъщност изобщо не било чак толкова страшно.

Естествено, когато карате с треньор, нещата са доста по-различни. Аз лично по себе си виждам, че ако няма някой да ме „тормози” да правя разни трудни неща, не си давам много много зор и правя само това, което ми е лесно. Но работа върши и ако просто хванете някой ваш приятел, който вече може да кара, и го помолите да ви покаже. Всеки би се радвал да ви бъде полезен в тази приятна дейност. Време е за кънки!

Благодаря на моя чудесен треньор Жоро, че ме кара да надминавам себе си, да преодолявам страховете си и да ставам все по-уверена!

Ето едно видео, което показва колко красив и забавен може да бъде танцът на лед по двойки:

Кънки на лед – Част 1

Вече можете да чуете статията и в аудио формат:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


7 − 2 =

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>