Любов ли е или обсебеност?

pink_it__s_my_new_obsession_by_helen_stifler-d4r22ck

снимка: Deviantart/Helen Stifler

Някои хора проявяват завидна осъзнатност във връзките си. Но много от нас въпреки своята интелигентност, самодостатъчност и добронамереност често се оказваме в нездравословни връзки. На мен самата също ми е липсвала осъзнатност години наред. Наложи се да науча по трудния начин, че не трябва да игнорирам следните неща:

1. Сигнали, че нещо не е наред
Забелязваме поведение, което не одобряваме и което по принцип не бихме извинили. Това може да е жестоко, неподходящо, насилствено или манипулативно поведение спрямо друг човек, унизителни забележки по нечий адрес, изневяра, липса на граници или неуважение към границите на околните. Понякога човек си признава, че е бил гадняр, задник или кучка и тогава на нас автоматично ни идва да му/й кажем, че не е така, за да го/я успокоим. Понякога си мислим, че щом един човек може да бъде мил и очарователен с нас, то ние сме изключението или богопомазаният, който ще направи човека насреща по-добър. Но не, не сме изключението и няма шанс да променим човека, най-много и ние да се опарим. Хубост насила не става, ако човекът не реши да се промени сам, ще си продължи с неприемливото поведение.

2. Пиедестал
Нашето възприятие за избраника ни преминава от едната крайност в другата. Той/тя е или абсолютен светец, или абсолютно чудовище. Ние сме си решили какъв е този човек – изградили сме един идеализиран образ. Предварително сме си задали как би трябвало да се държи и да ни говори този човек. Но нищо от това не е основано на реалността, нито пък е любов. Това е обсебеност – настойчива и обезпокоителна свръхангажираност с една нереалистична представа. Това, което чувстваме, няма нищо общо със самия човек. Не можем да обичаме някого, когото не виждаме. Просто превръщаме човека в екран, на който проектираме това, от което се нуждаем. Обсебването е пристрастяване. То изкривява възприятието ни и уврежда трезвата ни преценка. Всичко това е примесено с голяма доза отрицание и опити за контрол, които се превръщат в манипулация. Няма директна комуникация за нуждите и желанията. Натрупва се негодувание, което застоява и постепенно се превръща в гняв. И когато реалността лъсне, падането на този човек от пиедестала на земята е адски болезнено за нас. Нереалистичните очаквания водят до унищожително разочарование.

3. Ненужен риск
Нямаме нищо против да направим компромис със себе си или с нашето добруване, дори когато това не е нужно, а понякога правим компромис дори и с безопасността и добруването на други. Може да прибързаме и да се втурнем във физическа връзка с малко познание и много отрицание, вместо с осъзнатост, информираност и предпазливост.

4. Пренебрегване на собствените принципи
Отстъпваме с неохота, само и само да избегнем гнева на човека насреща и опасността да ни отхвърлят. Оказва се, че непрекъснато правим компромиси с принципите си и занижаваме стандартите си.

5. Непознат в огледалото
Не разпознаваме себе си. Не харесваме човека, който сме в тази ситуация или връзка, не ни харесва в кого се превръщаме или начина, по който се чувстваме, действаме или мислим. Никога не сме били толкова хленчещи, толкова контролиращи, толкова наранени, толкова объркани. Понякога се чувстваме като откачалки и самочувствието ни варира изключително. Чувстваме, че другият не би искал да живее без нас, въпреки че на нас самите ни е все по-трудно да живеем със себе си.

6. Изоставяне на собствените цели
Връзката ни отклонява от нашите цели или направо ги заменя. Това може да се случи в началото на връзката, но ако и след това не можем да влезем в обичайния си ритъм и напълно изоставяме мечтите си, това е сигнал, че има проблем.

7. Абсолютно объркване
Не знаем в какво да вярваме, защото нашата преценка и възприятие остават замъглени.

8. Прекомерен стрес
Не се грижим за делата си и себе си. Чувстваме се по-параноични, по-контролиращи, по-тревожни. Във връзките човек отработва много неща, така че стресът в определена степен е нормален. Но постоянният стрес, който прави живота ни непоносим, не е.

9. Поробеност
Опитваме се да се преборим. Искаме да се освободим от този човек. В същото време не искаме нищо и никой да застава между нас и този човек. Възможно е да се изолираме, за да си оставим повече време да се отдадем на нашата обсебеност. А ако човекът просто се мерне пред нас за миг, няма начин да устоим. Когато той не е до нас, ние сме болни – умствено, емоционално, понякога дори физически. Може да чувстваме, че не можем да бъдем честни относно тази връзка или ситуация с никого, дори и със самите себе си. Продължаваме да искаме същото нещо от този човек, без да осъзнаваме, че след известно време не му се радваме, а всъщност може би никога не сме му се радвали, но ето, че все пак се нуждаем от него. Моментите на успокоение и блаженство са краткотрайни. Преобладава чувството на празнота. Всичко това ни причинява агонизираща болка. Чувстваме се поробени и в действителност това е така. Понякога не можем да отстояваме себе си, защото се усещаме в неизгодно положение и сме оставени на милостта на своята обсебеност.

И тук идва въпросът: “Какво печелим от това?” Защото определено има нещо, което печелим. Има нещо, което ни прави уязвими в тази ситуация, което вероятно не осъзнаваме. Пристрастени сме към поне едно нещо, което тази връзка ни е давала и това ни тегли обратно към нея, въпреки че вредата от тази връзка е по-голяма отколкото ползата.

От друга страна любовта ни подхранва и ни дава сили, но за да се чувстваме комфортно, когато обичаме и получаваме любов на свой ред, е необходимо да знаем, че заслужаваме. И когато осъзнаем, че заслужаваме, ние напредваме по пътя на възстановяването от миналите травми и емоционална злоупотреба и се приближаваме към един живот, изпълнен с повече красота и радост.

“Любовта не е бойно поле, умът обаче е.”  – Мартин Соулрийдър
Адаптация от статията на Кириан Линдън от rebellesociety.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


8 × 7 =

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>