Необичаните дъщери – 7 често срещани рани

mum_and_daughter_4_by_johnrey54

снимка: Deviantart/Johnrey54

Автор: Пег Стрийп

Стереотипът на любящата майка е широко разпространен, съответно е табу да отправиш критика към майката. Но в реалността има много жени, чиито майки не са могли да ги обичат поради една или друга причина. Настоящият списък на възможните последици при дъщерята от факта, че е израснала без истинска майчина любов и подкрепа, е изведен от лични истории и не представлява научно изследване, нито претендира за изчерпателност.

Тук авторът не пише като психолог и терапевт, а като преживелец. Откъде идват тези рани е много добре обяснено в теорията за привързаността, предложена от Джон Боулби, а по-късно разширена от работата на Мери Ансуърт, Мери Мейн и много други. Като бебе и по-късно като малко момиченце дъщерята улавя отношението на майката към себе си и то се превръща в нейно огледало. Ако майката е любяща и топло настроена към нея, дъщерята си изгражда сигурна привързаност и се научава, че е обичана и заслужава да я обичат. И така чувството, че заслужаваш да те обичат, че заслужаваш привързаност и внимание, че те виждат и чуват, става основата, върху която дъщерята гради своето най-ранно усещане за Аз и което подсигурява енергия за растежа на този Аз.

Но дъщерята на нелюбящата майка – майката, която е емоционално дистанцирана, въздържана, непостоянна или даже свръхкритична и жестока, научава различни уроци за света и себе си. Основният проблем пред детето в тази ситуация е, че неговото оцеляване и нахранване зависи от майката и че светът му е ограничен до нея. В резултат от това детето развива несигурна привързаност, която може да бъде амбивалентна (детето не знае дали ще се появи добрата мама или лошата мама) или отбягваща (детето иска любовта на майката, но я е страх от последиците ако я потърси). При амбивалентната привързаност детето научава, че светът на връзките е ненадежден, а отбягващата привързаност изгражда в него непоносим конфликт между нуждата на детето от майчината любов и в същото време нуждата от закрила срещу емоционалното или физическо малтретиране от страна на майката. Привързаността, която си изградим като малки, формира нашите вътрешни модели и умствени представи за това как работят връзките като цяло. Без терапия или друга намеса тези ментални модели остават относително устойчиви.

Важно е да отбележим, че нуждата на детето от любовта на майката е първична задвижваща сила, съответно тази нужда не изчезва просто защото не може да бъде удовлетворена – тя продължава да съществува съвместно с ужасяващото и травмиращо разбиране, че човекът, който се предполага, че ще те обича без условия, всъщност не го прави. Изисква се неимоверно усилие, за да може човек да се справи с това и да се излекува, защото привързаността към майката се отразява на много, ако не и на всички части от Аз-а – особено в сферата на връзките.

Според изследванията на Синди Хазан и Филип Шейвър вида привързаност, изграден в ранното детство, е много добър индикатор за прогнозиране както на романтичните връзки на човека като възрастен, така и на неговите приятелства. Съответно най-често срещаните рани са свързани с Аз-а и с връзките.

Целта да разгледаме тези рани не е да се оплакваме или да проклинаме съдбата как може да ни е отредила такава майка, а просто да станем по-съзнателни за тях.  Осъзнаването е първата стъпка по пътя към изцелението на необичаната дъщеря. Твърде често ние просто приемаме долуизброеното като даденост, без да си даваме сметка за неговия произход.

1. Липса на увереност
Необичаната дъщеря не знае, че е достойна за обич или за каквото и да е внимание. Най-често тя е пораснала с усещането, че е игнорирана, че никой не я чува, че я критикуват на всяка крачка. В главата й звучи гласът на майка й, който й казва, че не е умна, красива, мила, обичлива, достойна. И този интернализиран глас на майката ще продължи да подкопава постиженията и талантите на дъщерята, ако не се направи нещо по въпроса. Необичаните дъщери често говорят за усещането, че “заблуждават хората” и изразяват страх, че това ще се “разкрие”, ако открито се радват на успехите си.

2. Липса на доверие
Една жена споделя: “Винаги се чудя защо пък някой ще иска да ми бъде приятел? Не мога да спра да се чудя дали няма някаква задна мисъл, нали знаете. Но в терапията научих, че това се дължи на майка ми.” Проблемите с доверието произтичат от схващането, че връзките са ненадеждни по своята същност, съответно това засяга както приятелствата, така и романтичните връзки. В изследванията си Хазан и Шейвър стигат до извода, че дъщерята с амбивалентна привързаност има нужда от постоянно потвърждение, че доверието е оправдано. Според изследователите хората с амбивалентна привързаност “изпитват като част от любовта вманиачаване, желание за взаимност и свързване, емоционални висоти и спадове, крайно сексуално привличане и ревност”. Освен това се оказва, че липсата на доверие и неспособността да се поставят граници са тясно свързани.

3. Трудност да се поставят граници
Много дъщери, хванати като в капан между своята нужда от внимание от страна на майката и липсата на това внимание, споделят, че се превръщат в угаждачи във взаимоотношенията си като възрастни или просто не могат да поставят граници, които да направят връзката здравословна и емоционално подкрепяща. Много необичани дъщери споделят за проблеми да поддържат близки приятелства с други жени, което става дори по-сложно като имаме предвид проблема, който имат с доверието (“Как да знам, че тя наистина ми е приятелка?”). Освен това при тях се наблюдава невъзможност да казват “не” (“По един или друг начин все се оказва в крайна сметка, че ме ползват за изтривалка, правя прекалено много за тях, използват ме или просто се разочаровам”). А друг път искат да изградят връзка толкова интензивно, че другият човек просто се оттегля. Дъщерите с несигурна привързаност в крайна сметка често създават взаимоотношения, при които  все нещо не е правилно – или са прекалено “топли”, или прекалено “студени”.

Това важи и за романтичните връзки. Ким Бартоломеу например разделя дъщерите с отбягваща привързаност на две подкатегории – изплашени и пренебрежителни. И за двете подкатегории е характерно едно и също отбягване на интимност, но причината за това отбягване е различна. Дъщерята с изплашена отбягваща привързаност активно търси близки взаимоотношения, но я е страх от интимността на всички нива. Тя е изключително уязвима и има склонност да се вкопчва в другия и да става зависима от партньора. Дъщерята с пренебрежителна отбягваща привързаност е изградила по-голяма защитна стена около себе си и се държи откъсната от хората, нейното отбягване на хората е по-видимо. За съжаление притежателките и на двата подвида отбягваща привързаност не могат да изградят емоционалното свързване, което би могло да им помогне по пътя на излекуването на техните рани.

4. Невъзможност за реално възприемане на Аз-а  
Една жена споделя какво е научила от терапията си: “Когато бях дете, майка ми ме отблъскваше от себе си като се фокусираше върху недостатъците ми, никога върху моите постижения. След като завърших колеж, работих на доста места, но на всяко от тях шефовете ми се оплакваха, че не се стремя достатъчно към израстване в работата. Едва тогава осъзнах, че се ограничавам, защото съм възприела виждането на майка ми за мен и моето място в света.” Голяма част от това е свързана с интернализирането на всичко, което сме чули като деца. Тези изкривявания в начина, по който виждаме себе си, могат да се разпрострат във всяка сфера от живота ни, включително върху начина, по който изглеждаме. (Аз лично съм претърсвала снимките от тийнейджърските си години, за да намеря момичето, което собствената ми майка наричаше “дебело”, но не намерих такива снимки. Освен това тя ми казваше и че не заслужавам да ме обичат, което за съжаление не е толкова лесно да се потвърди или оспори на снимка, а ми отне години.). Други необичани дъщери споделят, че са много изненадани, когато успеят в нещо, както и че се спират да пробват нещо ново, за да намалят вероятността от провал. Тук не става въпрос единствено за ниска самооценка, а за нещо много по-дълбоко.

5. Отбягването като типична реакция
Липсата на увереност и страха често карат необичаната дъщеря да се затвори като защита, така че да не бъде наранена във взаимоотношенията. Страхът и липсата на увереност не я мотивират да потърси стабилни и любящи взаимоотношения. На външен план тази жена може да действа сякаш иска връзка, но на по-дълбоко и по-малко съзнателно ниво, всъщност отбягването на връзките е това, което я мотивира. Изследванията на Хазах, Шейвър и Бартоломеу показват това. За съжаление отбягването, без значение дали е провокирано от страх, недоверие или нещо друго, представлява огромна пречка пред това необичаната дъщеря да намери любящата и подкрепяща връзка, която винаги е търсела.

6. Свръхчувствителност
Необичаната дъщеря често е изключително чувствителна към обиди, без значение дали те са реални или въображаеми. Случаен коментар може да извика тежко изживяване от нейното детство, без тя дори да го осъзнава. Една жена споделя: “Трябваше много сериозно да се фокусирам върху реакциите си или по-точно казано върху свръхреакциите. Понякога бъркам шегата и думите насериозно и в крайна сметка се притеснявам адски, докато не се отърся и не осъзная, че всъщност човекът просто се е шегувал.” Когато си израснал с майка, чиито думи, емоции и действия не са били в хармония, често имаш проблем да се справяш със своите емоции, както и склонност да мислиш прекалено и да предъвкваш минали преживявания.

7. Пресъздаване на взаимоотношенията с майката във връзките
Уви, човешките същества сме привлечени към онова, което познаваме, а това включва и онези ситуации, които макар и в крайна сметка да ни носят нещастие, са “удобни”, защото са ни познати. И както хората със сигурна привързаност имат склонност да търсят хора, които също са развили сигурна привързаност, за нещастие така правят и хората с амбивалентна и отбягваща привързаност. И така в резултат на това необичаната дъщеря неволно пресъздава взаимоотношенията, които е имала с майка си. “Направо съм се омъжила за майка ми!”, споделя една жена. “На повърхността той изглеждаше напълно различен от майка ми, но в крайна сметка се отнасяше с мен по същия начин – същата несигурност да не знам как ще се държи с мен в следващия момент. Подобно на майка ми той беше променливо безразличен, внимателен, ужасяващо критичен или неопределено подкрепящ.” В крайна сметка тя се разведе както със съпруга си, така и с майка си.

Денят, в който една необичана дъщеря обърне внимание на раните си, е първият ден от нейното пътуване към изцеление и нова осъзнатост за себе си и своите възможности. Време е да си подарим изцелението и да изпълним всичките си дни оттук нататък с радостта и любовта, които заслужаваме!

Източник: psychologytoday.com
Превод: Емилия Цанева

Един отговор на Необичаните дъщери – 7 често срещани рани

  1. Таня казва:

    Благодаря Еми!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


× 4 = 20

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>