Обещавай по-малко, давай повече

smiling-businesswoman-in-officeАвтор: Емилия Цанева

“Казана дума, хвърлен камък” е казал народът. Един път обещали нещо, не можем просто да върнем времето назад и да го изтрием. Затова е добре да поемаме само ангажименти, които сме сигурни, че ще изпълним, а ако наистина е неизбежно да пристъпим думата си, да уведомим другия човек възможно най-скоро, да помислим за начин как да се реваншираме и да си вземем поука как да не попадаме в подобни ситуации в бъдеще.

Какво ни кара да даваме обещания?
Да поемеш ангажимент защото някой ти е скъп и искаш да го зарадваш, съответната дейност ти носи удоволствие или те развива – това са все прекрасни причини. Ангажираността с нещо или някого е важна предпоставка да сме ентусиазирани и да се чувстваме добре със себе си. Понякога обаче се ангажираме с неща, които не желаем да изпълним. Още при поемането на ангажимента знаем, че няма да го направим, но не знаем как да откажем, или имаме най-добрите намерения да го свършим, но в последствие осъзнаваме какво време и усилия са необходими и започваме да протакаме. И докато някои се нагърбват с всеки срещнат ангажимент, други отказват да поемат какъвто и да е ангажимент, само и само да не излезе, че не си държат на думата. Но хубавите неща имат тенденцията да си тръгват от живота ни, ако не сме ангажирани с тях.

Яснота и баланс
Винаги да се ангажираме или никога да не даваме дума са крайности, които не водят до удовлетворяващи резултати. Най-добре е да си изясним кое в живота ни е важно и да преценим според конкретната ситуация дали имаме желание, време и ресурси да се ангажираме. Например, ако горя от ентусиазъм за опазването на околната среда и до мен достигне предложение за поход с цел почистване на част от някоя планина, в случай че в момента е реалистично да отделя това време, ще се ангажирам на драго сърце. Ако обаче поканата е за изложение на отверки, аз в момента нямам нужда от отверки и генерално не съм заинтересована от тях, или пък ме поканят на поход за почистване на планина в момент, в който за мен е съществено да си напиша дипломната работа, отговорът ще е “не”.

Не сме се родили научени
Понякога се налага да стъпим накриво и то по няколко пъти, докато се научим на адекватни действия в дадена област. Може ентусиазирано да съм приела да участвам в поход, но да не съм си преценила времето реалистично. А може просто да ми харесва идеята, но да не горя от ентусиазъм по темата и при първите трудности мотивацията ми да се изпари. Вече съм обещала. Мога да се замъкна на похода изнервена, знаейки че няма да успея да смогна с всичко. Мога да се извиня възможно най-скоро, че не съм си преценила възможностите и да не отида. А мога и да прибегна до още по-неприятния вариант до последния момент да си стоя с напрежението, че няма да мога да си удържа на думата, след което да се оправдая, че съм болна, имам семейни проблеми или ми е изскочило нещо непредвидено. Всеки един избор идва със своите последствия. Не е нужно да се смазваме от самокритика, необходимо е просто да изберем най-добрия вариант, на който сме способни, да си понесем последствията, да се реваншираме по възможност и да внимаваме как си организираме ангажиментите следващия път.  

Същото важи и за обещанията към себе си
Целеполагането е мощен инструмент, който аз лично използвам редовно. Само че има голяма разлика между реалистичното ентусиазирано целеполагане и списъка с пожелания, за които нямаме нито енергията, нито времето, нито намерението да запретнем ръкави и да придвижим. Когато тръгваме с един неизпълним списък с “цели” за новата година, ние лъжем себе си и в крайна сметка се предаваме. И то не защото сме мързеливи или лоши, просто често не сме наясно какво ни е наистина важно в живота. Или искаме да си постигнем целите за нереалистично кратък период от време, пък ако може и без да полагаме редовни усилия. А може и да си поставяме прекалено много цели в толкова различни посоки, че за една година няма начин да ни стигнат времето и силите за всичко. И какво правим? Хвърляме всичко и си живеем по инерция.  

Какво си обещаваме и дали го изпълняваме е показател за отношението ни към себе си и ориентир за другите как могат да се държат с нас. Затова ви каня да приложите максимата първо към себе си – да си обещавате по-малко и в крайна сметка да си давате повече! 

Една цел
А вие поставихте ли си цели за новата година? Хайде сега затворете очи за момент и се свържете с това, което ви е най-важно в момента. Нещо, което искате да имате в живота си и горите от ентусиазъм за него. Напълно сте наясно, че ще се наложи да отделите време, може би и финанси за него, както и да положите усилия. Също така сте наясно какво удоволствие и удовлетворение ще изпитате когато постигнете това така важно нещо и можете да му се насладите. Една цел. Само една. Дали ще е нова работа, спортна форма, хармонични взаимоотношения, приятелски кръг, да научите език, да си създадете собствена фирма, да си осиновите куче или да отидете до някоя прекрасна страна – изберете нещо, което извиква такъв заряд от ентусиазъм във вас, че направо ви идва да заподскачате при мисълта да го имате. Една цел. Запишете си я. Дайте си обещание, че тази година ще си я позволите. А сега разпишете всички малки стъпки, които ще ви отведат до нейното постигане и които спокойно можете да интегрирате в ежедневието си. С всяка направена малка стъпка ще се чувствате все по-доволни и уверени в себе си, а мисълта за крайната ви цел ще внася страст и ентусиазъм в ежедневието ви. 

Да, чувам ви да казвате: “Ама защо само една?! Аз искам повече от една!” Чудесно, и аз така. Първо си дайте тази една цел, а когато я постигнете или я придвижите до там, че можете да я поддържате и ви остават свободни време и енергия, си дайте следващата. Но едва тогава. Обещавайте си по-малко, давайте си повече! 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


8 + = 17

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>