Отпусни контрола и се довери

island-3542290_1280Автор: Емилия Цанева

Има моменти в живота, когато всичко върви сякаш по вода. С каквото и да се захванем, ни се получава с лекота, имаме много енергия и сме способни на всякакви подвизи. Има други моменти, когато повечето неща са наред, някой аспект от живота ни обаче създава главоболия и имаме чувството, че по никакъв начин не можем да променим нещата, което често ни изкарва от равновесие. А има и моменти, в които сме ударили на камък във всички аспекти в живота си, чувстваме се изтощени и отчаяни и дори и любимите ни занимания вече не ни носят утеха. Виждате ли нещо общо между трите ситуации? Аз самата съм била във всяка една от тях и виждам, че колкото и да са различни, в същността им става въпрос за едно и също – да направя това, което е в мои ръце, оттам нататък да отпусна контрола и да се доверя на живота. 

Някои от нас се научават още като деца да вярват на живота. Те знаят, че всичко, което се случва, си има своя смисъл и имат силата да се справят с това, което животът им поднася. Не им е лесно, но не спират да вярват и да вървят напред. Много от нас обаче ни е страх от живота, не му вярваме, смятаме, че ако не изконтролираме всичко до най-малкия детайл, ще се случи нещо лошо. Ще ни наранят. Ще ни изоставят. Ще останем на улицата. Когато не вярваме на живота и се съмняваме в собствените си способности, ние сме под постоянно напрежение и вкарваме цялата си енергия, за да контролираме околната среда и себе си. Нищо чудно, че не ни остават енергия и сили да инвестираме в нещата, които искаме. Постоянният контрол е изключително изтощително занимание. 

В моментите, когато всичко върви сякаш по вода, ние често се притесняваме с какво сме заслужили такова щастие и се тревожим да не би да се случи нещо и добрият ни късмет изведнъж да се замени отново с купища проблеми. С проблемите сме свикнали малко или много, но когато нещата вървят добре ни е страх да се отпуснем и да се насладим на успеха си. Не можем да изконтролираме какво ще се случи утре. Нормално е в живота да има и приятни, и трудни периоди. Колкото и да се вкопчваме в хубавите моменти, няма как да ги задържим завинаги. Но като постоянно се тревожим да не би да изгубим сегашното си щастие, ние сами се лишаваме от него като не си позволяваме да го изживеем. В наши ръце е да осмислим какво е довело до успехите ни и да продължаваме да вършим все така чудесна работа. Полагаме необходимите усилия, отделяме си време да се порадваме на успехите си и продължаваме смело напред. Да, със сигурност ще има и трудни моменти, няма вариант да няма такива, но ние имаме достатъчно ресурс да се справим.

Когато някои аспекти от живота ни вървят добре, но един аспект не помръдва, отново е време да запретнем ръкави и да свършим всичко, което е в наши ръце. Например, ако не ми се получава желаният резултат в личния живот, аз продължавам да правя това, което смятам за необходимо в тази насока, наистина давам всичко от себе си, след което оставям да се случи каквото има да се случва. Да, знам колко е трудно, когато искаш нещо толкова много, а то все се бави. Но колкото и да се стресираме какъв ли ще е резултатът, не можем да накараме насила прекрасният партньор, който искаме, да се появи в живота ни, или симпатичният непознат да ни захаресва на всяка цена. Ние правим това, което зависи от нас, оттам нататък ще се случи това, което е най-доброто за нас в момента. Хубавото в тази ситуация е, че в останалите аспекти от живота ни полагаме усилия и виждаме хубави резултати сравнително бързо. Това може да ни даде необходимата подкрепа и да укрепне вярата ни, че нещата се случват. А щом успяваме в няколко сфери от живота си, значи рано или късно ще успеем и в тази сфера, която в момента ни е трудна.  

Третата ситуация, когато сякаш всичко се разпада, изисква най-много вяра в живота. Сякаш не ни е останало нищо стабилно, на което да се опрем. Всичко изчезва, чупи се, разпада се. Но е добре да знаем, че и това ще отмине. Едно нещо се разпада и излиза от живота ни, за да даде път на нещо ново и изпълнено с повече смисъл за нас. Точно това са моментите, когато имаме най-голяма нужда да си дадем подкрепа и грижа, да сме нежни със себе си, вместо да продължаваме да се самобичуваме за всичко, което се случва в живота ни в момента. Точно това са моментите, когато е необходимо да продължим да правим това, което смятаме за правилно, да продължим да даваме всичко от себе си, след което да се потупаме по рамото и да си кажем “браво”, нищо че на външен план няма резултат. Защото знаем, че сме свършили и вършим това, което зависи от нас.

Често съм чувала хора да казват, че животът обича смелите. Аз бих добавила – животът обича хората, които постоянстват и вярват в него. Знам какво искам да имам в живота си и макар и картинката в момента да не е розова, продължавам да работя в тази насока с вътрешната убеденост, че всичко ще бъде наред. Да, знам, колко е демотивиращо, когато външните резултати се бавят и не стига, че един аспект от живота ми е труден, ами и нови и нови се разпадат. Гадно е, да. И точно тук е времето да се погрижим за себе си – да сме мили със себе си, да се похвалим каква добра работа вършим, да си дадем нещо любимо, да се обърнем към любими хора. Подкрепата на други хора е важна и може да ни върне надеждата ако я загубим, но според мен тези моменти идват в живота ни, за да ни научат на вътрешна стабилност, без значение какво се случва отвън. Тази трудна ситуация също ще отмине. И след като съм успяла да се справя с нея и да продължа напред, аз съм по-силна и изпълнена с вяра в живота. Не всичко е в мой контрол, но когато съм свършила това, което зависи от мен, животът също ще свърши своята част. 

В живота винаги има доза изненада. Едни врати се затварят, други се отварят. Понякога имаме успехи, друг път уроци. Понякога летим от щастие, друг път превързваме рани. Това е естественият ход на живота. Можем да изберем да продължим да полагаме усилия за нещата, които искаме, или пък да променим избраната посока – това е в наш контрол. Но няма как да контролираме целия живот и целия свят. И това всъщност е чудесно. Защото животът е наш партньор, който прави най-доброто за нас, стига само и ние да правим крачки в тази посока и да му се доверим. По-силни и способни сме отколкото желанието ни за контрол ни кара да си мислим. И имаме способността да се отпуснем и да повярваме, че всичко ще е наред.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


6 + = 11

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>