Радостта от добрата спортна форма

снимка: Deviantart/Amilionways

снимка: Deviantart/Amilionways

Спортът е изключително важна част от човешкия живот. Както имаме потребност да се храним, да пием вода и да спим всеки ден, така имаме потребност и от ежедневни движения. Физическите упражнения не са просто тормоз от типа „Трай бабо за хубост”, за да можем после да покажем на другите какво хубаво тяло си имаме. Те всъщност са един от инструментите, с които разполагаме, за да си доставим радост, да укрепим волята си, да дисциплинираме ума и да се заредим с енергия, в резултат на което спонтанно започваме да сияем отвътре. Следният откъс от книгата „Полетът на орела”[1] на Иво Топалов много добре илюстрира това:

-         Изглеждаш като пребит – подхвърли Спортиста, докато приготвяха заедно вечерята. – Изобщо не си трениран да понасяш физически натоварвания. Тялото е единственото превозно средство, което имаме за цял живот. Ако не се грижим за него, се обричаме на постоянен дискомфорт и дори болести. Може би не е лоша идея да започнеш да се упражняваш заедно с мен.

Момчето реши, че това всъщност е чудесна идея. От своя страна той започна да учи младежа да медитира, защото спокойствието можеше да му бъде от полза следващия път, когато отидеше на състезание. Всяка победа зависи колкото от физическата ни подготовка, толкова и от увереността, която имаме в собствените си сили. Самообладанието също е от ключово значение. Ако умът ни е спокоен, можем да се справим с всичко и да видим решение във всяка ситуация. Както в живота, така и в спорта.

През деня Момчето се учеше от младежа да работи на полето и да прави упражнения. Дойде му като приятно разнообразие на работата на ума. Започна да разбира, че може би има някаква връзка между ума и тялото, защото, след като тялото му укрепна, определено започна не само да изглежда, но и да се чувства по-добре. Започна да става с изгрева и да излиза с младежа на двора. Установи, че да правиш упражнения рано сутрин, действа събуждащо и умът е зареден с енергия и ентусиазъм през целия ден. Упражненията, които правеха, не бяха сложни и се правеха предимно без помощта на сглобените от младежа уреди. Правеха лицеви опори, коремни преси, клякания. Момчето ги предпочиташе, защото така беше независимо от всякакви уреди. Това означаваше, че когато един ден продължеше по пътя си, то можеше да прави всички тези упражнения, без да се притеснява за уреди…

Когато тялото на Момчето укрепна, физическата работа във фермата престана да му тежи. Дори му доставяше удоволствие да мята на рамо кобилицата и да носи пълните кофи, които преди едвам повдигаше с две ръце. Или да размахва лопатата. Движеше се по-бързо и уверено, защото тялото му пращеше от сила. Тази енергия сякаш събуди ума на Момчето и то мислеше по-ясно от преди. Защото, когато тялото е здраво, умът се радва и работи по-добре. Когато умът работи добре, мисълта е ясна…

Откакто започваше деня си с упражнения, това беше прочистило съзнанието му от лошите мисли и дните му минаваха, изпълнени с радост и добро настроение….

Из „Полетът на орела” – Иво Топалов



[1] Откъс публикуван с изричното съгласие на автора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


− 6 = 3

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>