Ролята на тъмнината в йога

DarknessYoga2

снимка: upliftconnect.com

“Емоцията е главният източник на достигането до осъзнатост. Не може да има трансформация на тъмнината в светлина и на апатията в движение без емоцията.” – Карл Юнг  

Понякога чувстваме гняв и разочарование по време на практиката си и това е напълно нормално.
Веднъж имах една много прилежна йога ученичка, която в един момент започна да пропуска часове, а когато идваше, имаше виновно изражение. Избягваше погледа ми и сякаш беше издигнала енергийна стена около постелката си. Преди ми задаваше въпроси или просто идваше да си поговорим след часа, а сега бързаше да си тръгне първа от залата. Но в един момент успяхме да си поговорим. Тя ми каза, че животът й е станал доста натоварен. Говореше за децата си. Тогава погледна някъде настрани в далечината и каза, че всъщност не знае, просто изглежда, че йога вече не й помага. “Понякога”, каза тя, “единственото, което чувствам в детската поза, е гняв и разочарование…”

Негативността е част от пътя
Йога е много известна с това, че помага на хората да се почувстват добре. Наскоро един масажист се пошегува, че и двамата сме в индустрията “почувствай се добре”. Обещанието за “просветление” ни кара да си мислим, че ще бъдем по-духовни, а това по някакъв начин означава, че ще бъдем по-малко раздразнителни относно времето, децата, парите. Има истина в това. Йога може да ни покаже колко е хубаво усещането да си жив.

Но йога ще ни покаже и точно колко зле се чувстваме. Обикновено, когато истинските емоции започнат да се появяват, учениците си тръгват. Започват да пропускат часове или решават, че йога не е това, което са искали. Те казват “вече не работи”. Емоциите им ги държат настрана, те не са “в настроение”, “прекалено заети” са или “прекалено депресирани, за да се движат”. Те – повярвайте ми, това е реалността – ще се чувстват виновни, че се чувстват толкова отвратително, докато околните просто се опитват да си направят стойката на глава.

Само че това не значи, че йога не работи, а напротив – че работи и то много добре. Крайната точка не е тази негативност, нито това разочарование. Но негативността е част от пътя и е необходимо човек да премине през нея, ако иска да разбере тези емоции и себе си като цяло. Ако не премине през това, човек изключва половината от  изживяванията на живота, а вероятно ще се лиши и от най-големите си сили. Ако човек не премине през тъмнината, ще продължи да пропуска възможности, да свръхкомпенсира, да преповтаря и да се потиска. Насила ще заменя раздразнението с педантичност, ще го потиска, а в някакъв момент всичко това ще се отпуши в избухване срещу близките му или ще бъде насочено срещу самия човек. Но ако човек позволи на страховете си да се надигнат и се изправи срещу тях, то той създава възможност за изцеление.

В йога на преден план е честността, не блаженството
Повечето от нас са прекарали голяма част от живота си в потискане на емоциите и чувствата си, в рационализирането им чрез разумни аргументи или в отбягване на неудобните емоции чрез прекомерен спорт, храна, цигари, телевизия или повърхностни връзки. Жените са научени да не изпитват гняв, защото не е хубаво, не е женствено или пък е прекалено женствено и те прави кучка, прекалено емоционална, хормонална и извън контрол. Мъжете се предполага да чувстват компетентност през цялото време. И така, чрез нашите усилия да се почувстваме добре, много от нас започват да изключват голяма част от себе си, подражавайки на популярната психология или повърхностната духовност. Това се нарича духовно отнасяне или духовен байпас, което представлява опит да се избегнат болезнените чувства, неразрешените проблеми или истинските нужди за развитие с думи като: “Всичко си има причина.”, “Пътищата на Бог са незнайни за нас.” или “Избери щастието, мисли позитивно”.

Един ден ще отидете на час по йога, без значение дали в някое студио или просто ще си пуснете видео урок, и учителят ви ще започне да “пее”. Тя ще каже “издишай”, все едно има нещо оргазмично в това действие. А може би ще спомене за добротата на сърцето, за любов към сухожилията ви или за вътрешната светлина. И това може адски да ви подразни. Може да дойде и ден, в който да заемете детска поза – “сладката, приемаща, безопасна” детска поза, и да чувствате единствено скука, раздразнение и неудобство. И ето че продължавате да повдигате глава от постелката и трескаво да гледате часовника. Може да дойде ден, в който умът ви ще започне да ругае милия ви йога учител, когато той/тя казва нещо блудкаво за любовта във вашата новоразцъфнала сърдечна чакра. Чувствате ли се виновни от това? Или по-малко духовни? На много от нас се случва – и чувството за вина, и раздразнението.

Вие не сте перфектният йогин – и какво от това? В йога фокусът не е единствено върху блаженството, същността на йога се крие в честността. Духовността не е усещане за сигурност, а копнеж на сърцето. Просветлението не е “да се отървеш” от лошите чувства, а да ги осъзнаеш, да разбереш какво ти носят и как се изразяват в тялото. Ненараняването и прошката не означават да се усещаш щедър или достатъчно голям през цялото време (или по-голям от другите и снизходителен към тях), а да осъзнаваш колко е трудно да постъпваш правилно и да поемеш отговорност за постъпките си, въпреки трудностите. Защото прошката често идва непосредствено след признаването на това колко ядосани сме всъщност, а не чрез потискане на този гняв и замазване на очите с думите “няма нищо, всичко е наред”. Любовта не е радост през цялото време. Понякога любовта боли, любовта е сурова, но дори и с това е ценна.

Йога всъщност е любовна история. Не напудрената, романтизирана любовна история от филмите, а една истинска любовна история от онзи вид, който те оставя променен. Емоциите са входна врата, път навътре. Целта не е да съществуваме без сенки, да станем толкова духовни, че вече да не се чувстваме дебели, отегчени, завиждащи или нетърпеливи. Целта е да съберем достатъчно смелост и да се гмурнем в тъмното.

Преминаване през сенките
Йога ни кара да работим както над тялото си, така и над ума си, ето защо е неизбежно в някакъв момент нещата да заприличат на абсолютна каша. Ще има моменти, в които тялото ще е изпълнено с гняв, ще му е горещо, ще бърза прекалено, ще трепери, а умът няма да разбира какво се случва и защо се случва. Ще има дни, в които скуката или самотата ще се усещат толкова остро, че може в действителност да почувстваме физическа болка. Ще има хиляди начини, по които умът ще ни повтаря, че не си заслужава, че няма да успеем, че любовта не е реална.

Но йога ни дава и непоклатимото знание, че любовта е единственото истинско нещо, без значение под каква форма се проявява. Най-висшето и най-доброто в човешките същества е фино, мистериозно и директно свързано със сенките. Животът е както непоносимо жесток, така и омайно сладък и то често по едно и също време. Сенките ще се появят. Не се страхувайте да ги разгледате. Апатия, духовна леност, опустошение, отчаяние – всички ние преминаваме през тях в даден период. Но не отминаването на времето е това, което ни лекува, а преминаването през опитности и израстването чрез тях.

Да гледаш как нещата се разпадат
Има стотици гласове, които ни казват “преодолей го”, “мисли положително” или “просто го остави да си отиде”. Бъдете внимателни за тези разсейващи крайпътни знаци, защото те са точно това – досадни разсейвания. Йога е любовната история, в която някои неща се разпадат. Бог се отдръпва, като често в същото време земята сякаш се отваря под краката ни. Първо идва една трудност, после друга. Тръпката от първите йога часове вече я няма, както и това да научавате с лекота по нещо ново всеки път.

Няма го и графикът, който ви е позволявал да посещавате час три пъти седмично. Няма я силата в раменете ви и способността да се храните “правилно”. Няма я увереността, че ще се преобразите. Но точно тогава нещо в сърцето трепва. И вие осъзнавате, че вече сте по-цялостни и по-човечни, тъй като сте признали и приели човешката си природа с всички светлини и сенки в нея. И точно в тези моменти на страх, колебание и разочарование, ние имаме възможност да осъзнаем какво значи да бъдеш човек и да се приемем такива, каквито сме.

Превод и адаптация от материала “Yoga of darkness”, публикуван в upliftconnect.com и returnyoga.org

2 отговора на Ролята на тъмнината в йога

  1. Малина Комитска казва:

    Еми, благодаря много!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


5 − 3 =

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>