Сексуална анорексия

valentine18_by_faestock

снимка: Deviantart/faestock

Автор: Александра Катехакис – семеен терапевт

Въпреки че в нашата култура пристрастяването към секса е заклеймено, то поне е получило признание в общественото съзнание през последното десетилетие, в резултат на което са изградени терапевтични центрове, клиники, групи за подкрепа, а вече има и специализирани в тази насока терапевти. Това, за което се говори по-малко обаче, но е също толкова разрушително, е „сексуалната анорексия“ – концепция, която се отнася към натрапливото отбягване на сексуално удовлетворяване и интимност.

За сексуална анорексия се говори от 1975 г. насам, но д-р Патрик Карнъс е този, който я въвежда като термин през 1997 г. в своята едноименна книга. Подобно на хранителната анорексия, при сексуалната анорексия засегнатият отказва всяка храна – в този случай, емоционално и сетивно подхранване, за да се предпази от евентуално отключване на хаотични чувства, тревога и неотработена травма. И докато пристрастените към секса насочват проблема навън или „преяждат“ чрез безразборност или силно рисково поведение, сексуалните анорексици се омаломощават от глад като насочват проблема навътре, отказвайки си удоволствието от връзките, срещите, любящото докосване и истинската свързаност с другите.

За анорексика възможността за отхвърляне от друго човешко същество е прекалено заплашителна. Те получават по-голяма сигурност от изолацията, без значение колко неудовлетворителен може да бъде този начин на живот. Това самоналожено сексуално заточение може да се дължи на сексуално насилие или телесна дисморфия (натраплива свръхангажираност с част от тялото, която се възприема като дефектна и това се разглежда от засегнатия като толкова сериозно, че е необходимо да се предприемат изключителни мерки, за да се скрие или поправи тази част от тялото). Сексуалната анорексия може да се корени и в изключително строго или религиозно отглеждане.

Емоционалността на сексуалния анорексик е доминирана от скованост, осъждане и срам, а това оставя минимално пространство за изследване и любопитство. Подобно на алкохолик или пристрастен към дрогата, анорексикът може да направи какво ли не, за да прикрие своето състояние, измисляйки си всякакви извинения, само и само да откаже покана за някое събитие – например да инсценира заболяване, натрапливо да сменя работни места, жилища или училища, за да се предпази от изграждането на близък приятелски кръг. При всички случаи сексуалният анорексик се изолира, отказвайки си всички радости от партньорството.

Често дори при пристрастените към секса е налице объркващо противоречие. На тях може да им е лесно да имат сексуален контакт с непознати или за по една нощ, но да се ужасяват от всякакъв вид интимни, отдадени взаимоотношения. По този начин се появява цикъл на преяждане и очистване или „сексуална булимия“.

Възможно е сексуална анорексия да се прояви във всеки един момент от едно дългосрочно партньорство, когато единият партньор се въздържа от секс, любов и привързаност към другия партньор преднамерено или чрез пасивно-агресивни действия, например остава до късно на работа всяка вечер, за да избегне времето насаме с партньора; третира партньора си с мълчание или е прекалено критичен – всички тези действия може да са предупредителни знаци за отбягване на интимност.

Подобно на пристрастяването към секса, сексуалната анорексия е симптом на по-дълбоко откъсване от себе си и другите и е необходимо да се изследва с квалифициран професионалист в защитена терапевтична среда. Когато се изправят пред своите най-дълбоки страхове относно близостта, уязвимостта и самия секс, сексуалните анорексици могат да се научат как да изграждат подхранващо човешко общуване, което допринася за щастлив и здравословен живот.

Източник: Psychologytoday.com
Превод: Емилия Цанева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


3 + 1 =

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>