Спортно катерене

снимка: Георги Жеков/личен архив

снимка: Георги Жеков/личен архив

Какво прави текст за въздействието на спортното катерене в сайт, посветен на обичта към тялото и здравословните килограми? Та всички знаем как се отслабва – тичане, фитнес, сауна… Аз обаче съм на друго мнение. Разбира се, че е важно човек да се движи достатъчно и да спортува. Но още по-важно е да избере за себе си спорт, който му доставя удоволствие и в който вижда по-голям смисъл от просто поддържане на тялото във форма. Такъв спорт ни прави щастливи, изгражда ни силен характер и ни помага да израснем като личности. Спортното катерене е нещо магическо. Най-доброто описание за неговото въздействие намерих в една ценна книга, която вярвам, ще ви подбутне да намерите и вие вашия си спорт, който ще направи деня ви още по-прекрасен:

„Лично за себе си възприех този спорт като особен вид активна медитация. В моментите, когато пробвахме различни маршрути на границата на възможностите ни, аз наблюдавах моите приятели и виждах в тях духа и енергията. Тяхната вътрешна сила ги тласкаше да се преборят, но не със скалата, а със самите себе си, за да си докажат, че няма невъзможни неща, а в случая маршрути, защото катеренето е като живота. Моментът, в който решиш да направиш някое от изключително трудните движения, е този, в който вече си го направил.

Но интересното е, че моментът на неуспех по пътя нагоре е този, който ти носи най-голямото удовлетворение. Можем да изкачим всеки маршрут, ако си поставим това за цел и вложим достатъчно желание, време и тренировки. Но най-трудното е да осъзнаем, че се катерим, за да паднем, колкото и странно да звучи. Всъщност какво се случва в момента на падането? Времето спира и умът изчезва. Затова и толкова много от нас не искат да пуснат хватките и да полетят надолу. Когато го направят, те пречупват своя ум. Той умира за момент и точно тогава навлизат във вътрешния свят на битието. За миг се сливат с енергията и първата мисъл, която възниква в ума за част от секундата е, че умират. Веднага след това изчезват и мислите, и ума и човек се превръща в чистата потенциалност. Когато краката ти посрещнат скалата няколко метра по-надолу, умът осъзнава, че все още е жив, и изтласква отново чистото съзнание на заден план.

Сега вече разбирам, че най-хубавите мигове в катеренето са не тези, в които съм се качил догоре, а тези, в които съм се слял с единното съзнание в момента на падането. Смятам, че всеки един от моите приятели, стремейки се към върха и към чувството за победа, всъщност подсъзнателно се стреми да направи тази връзка. Егото, в желанието си да стигне до върха, дава възможност на чистото съзнание да осъзнае себе си в момента на падането.“

Из „Другата реалност” – Георги Жеков

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


1 + 1 =

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>