Страх от изоставяне в партньорските взаимоотношения

EmilzSoto-AbigailsGardenСтрахът от изоставяне се корени в детството и все пак има случаи, в които възрастни хора развиват страх от изоставяне след преминаване през тежка раздяла, развод или смърт на партньор. И в двата случая последствията върху това как човека се свързва с другите са сериозни. Партньорските, приятелските и дори професионалните взаимоотношения се пропиват от страха от изоставяне.

Страхът от изоставяне ни кара да се вкопчим в партньора и с всички сили да се опитаме да предотвратим евентуална раздяла. Можем да започнем да се тревожим, че партньорът ни изневерява, без да има реален повод за подобни съмнения. Често когато ни е страх да не бъдем изоставени, започваме да полагаме изключителни усилия, за да не ни изостави партньорът. Да се грижим за партньорските си взаимоотношения като полагаме усилия, е важна част от всяка здрава връзка. Проблемът тук е причината поради, която полагаме тези усилия. Когато го правим, защото ни е хубаво с този партньор, на нас ни доставя удоволствие да се грижим за тази връзка. Когато полагаме усилия от страх, че ако не го правим, ще ни изоставят, тогава рано или късно започваме да негодуваме и да изискваме партньора също да започне да се старае повече или най-малкото да цени повече нашите усилия. Чакаме признание за грижите, които сме положили, даже по-лошо – направо го изискваме. А всичко това води до самосбъдващо се пророчество – със своите претенции, негодувание и постоянно искане на внимание отблъскваме партньора и той си тръгва, макар и да не е имал такова намерение.

Индикатори, че страхът от изоставяне е взел надмощие във връзката:

- Единият партньор дава “прекалено” и непрекъснато се стреми да угоди на другия.
- Завист към връзките на други хора.
- Проблеми с доверието.
- Липса на сигурност във връзката.
- Липса на емоционална интимност.
- Нужда единият партньор да контролира другия.
- Примиряване с незадоволителна връзка.

В допълнение към това хора, които са били изоставени като деца, често си намират партньори, които да се държат с тях по подобен начин. Толкова са свикнали да бъдат изоставяни, че се заглеждат именно по хората, при които вероятността от изоставяне е най-голяма. В същото време не забелязват надеждните потенциални партньори около тях. Трудно е да се излезе от подобен цикъл, но не е невъзможно.

Дългосрочни последствия от страха от изоставяне
Човек, преживял изоставяне, има по-голяма склонност към проблеми с менталното здраве. Тези проблеми често са основани на страха, че изоставянето ще се повтори. Дете, което е било изоставено от родител, като възрастен често има колебания в настроението или гневни изблици. Подобен тип поведения може да отчуждят потенциални интимни партньори и приятели. Освен това липсата на родителска подкрепа в детството повлиява самочувствието негативно.

Страхът от изоставяне ни прави неспособни да вярваме на другите. Човек започва да се чувства недостоен и се страхува да допусне хора близо до себе си. Всичко това може да доведе до тревожност, депресия, съзависимост и други проблеми. Страхът от изоставяне често е свързан и с граничната личностна адаптация (бордърлайн).

Адаптация по материал от GoodTherapy.org

 

2 отговора на Страх от изоставяне в партньорските взаимоотношения

  1. аз казва:

    Когато бях малък ме възпитаваха много строго,а веднъж , когато съм бил на около 4-5, бях напрвил беля и родителите ми ме качиха вечерта в колата, закараха ме извън града , накараха ме да сляза и тръгнаха. Естествено, че след една минута се върнаха, но за тази минута в която бях сам, в тъмното и вярващ, че съм толкова лош, че са ме изоставили, явно нещо в мен се счупи. Сега съм на 40, имам две провалени връзки, в момента съм в трета, като напълно се разпознавам в написаното от вас – повече даващ, отколкото получаващ, ревнуващ и …очакващ за пореден път да ме наранят. Моля ви кажете как да се освободя от миналото си, което ме е белязало?

    • Emilia Tsaneva казва:

      Здравейте и благодарим за споделянето. Миналото остава своята следа в нашата психика, но стига да имаме желание и да положим усилия, всеки един модел може да се промени. Затова е необходима психотерапевтична работа. Поздрави, Емилия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


5 + 6 =

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>