Страх от изоставяне

emily_by_emuciss_dbl65yp-preСтрахът от изоставяне произлиза от преживяна загуба в детството. Тази загуба може да представлява травматично събитие, например смъртта на родител или развод, но може да бъде и свързана с неполучаването на достатъчно физическа или емоционална грижа. Подобни преживявания в детството често водят до страх изоставянето да не се повтори и в зряла възраст.

Какво е изоставяне?
Здравото човешко развитие изисква потребностите от физическа и емоционална грижа да бъдат посрещнати. Неудовлетворените потребности могат да причинят преживяване за изоставяне. Смъртта на родител, както и животът в нестабилна среда, изпълнена с насилие или бедност, могат да нанесат травма на детето.

Нормално е да имаме страх от изоставяне в някаква степен. Но когато този страх е изострен и често се активира, може да повлияе негативно на начина ни на живот и взаимоотношенията, които градим. Ако това е случаят при вас, препоръчваме ви да се обърнете към психотерапевт.

Емоционално изоставяне
Ако като деца сме се чувствали емоционално изоставени или неглижирани, това също причинява травма. Емоционалното изоставяне се случва, когато родителите:

- Задушават емоционалното изразяване на детето.

- Подиграват се на детето.

- Имат прекалено високи изисквания към детето.

- Разчитат прекалено много на детето, за да подхранят собственото си самочувствие.

- Третират детето като свой приятел.

Хора, които са се чувствали изоставени като деца, са склонни да повторят модела със своите деца. За щастие някои родители успяват да разпознаят и да се отърсят от този модел, в резултат на което се грижат за децата си по здрав начин и така прекъсват предаването на страха от изоставяне от поколение на поколение.

Стресът и трудностите в живота изострят страха от изоставяне. Хората с неудовлетворени потребности често имат трудност да удовлетворяват нуждите на другите – деца, партньор, близки. Грижата за себе си е от изключителна важност тук. Когато човек се погрижи за себе си, тогава може да посрещне и нуждите на децата си или партньора по здрав начин. Когато човек не се е погрижил за себе си, постоянно очаква някой друг да го направи вместо него, което често води до болка, разочарование и влошени взаимоотношения с околните. Никой не е длъжен да се грижи за нас, нашите потребности са наша отговорност. Дори и да сме преживяли изоставяне в детството, това да изберем да не изоставяме себе си днес, а да си дадем необходимата грижа, е в наши ръце.

Адаптация по материал от GoodTherapy.org

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


4 × 8 =

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>