Всичко хубаво, ама да ги бях прочела тези неща преди 10 години! Сега вече е късно. Травмата е нанесена и не знам какво да правя! Ако осъзнавате, че имате сексуална травма, пак сте добре! В повечето случаи собствениците на такъв вид преживяване толкова искат да го забравят, че го изтласкват в подсъзнанието си и си мислят, че са приключили с него. Стига някой да не повдигне темата за сексуално насилие, разбира се. Само да чуят за нея и стават нервни, агресивни или изпадат в истерия. Междувременно обаче и без да се засяга тази тема, можете да познаете дали тя е оставила у вас трайни последици или дали ваш близък е изживял нещо подобно.
След сексуална травма тялото включва на режим пълнеене и каквото и да ядете, то ви се лепи. От една страна тялото реагира по този начин при всеки един страх – трупа мазнини, за да може да ви защити при евентуален последвал недостиг на храна. Или в малко по-различен смисъл, мазнините просто се използват като броня срещу застрашаващото нещо, човек или събитие. Пълнеенето след сексуална травма обаче, включва и още един аспект – в подсъзнанието се е закрепила идеята, че ако стана непривлекателна физически като напълнея достатъчно, особено по местата в близост до втори център като „любовни дръжки” и бедра, то тогава няма да привличам болни хора! И край!
Подсъзнанието си знае своето и трупа ли трупа килограми, за да ни направи непривлекателни за евентуални агресори. Да, обаче то не знае, че подобни ситуации не се привличат толкова от външния вид, колкото от излъчването… И сега не стига, че сме травмирани, ами ставаме и дебели и се чувстваме малоценни от това! Ама че защитен механизъм! Но в момента, в който осъзнаем, че външният ни вид няма абсолютно нищо общо със случилото се, че ние сме въплъщение на силата, не на жертвата, подсъзнанието се успокоява и освобождава излишните килограми да си отидат!
Разбира се, това не значи, че всеки човек, който има трудност с килограмите в повече, е преживял сексуална травма, както и не значи да се оправдаваме с преживяното, за да се тъпчем с боклуци и да не спортуваме, но е добре когато има осъзнаване. Знанието е сила! Когато имаме необходимата информация, ние сме напълно способни да променим нещата!
И още нещо – сексуалната травма, особено изтласканата от съзнанието сексуална травма, може да доведе до хранително разстройство… Случилото се ни кара да мразим тялото си, съзнанието изтласква преживяването, но омразата към себе си остава. В резултат ние сме по-уязвими към манипулациите на модата и наложения стереотип за слабост, както и внушението на рекламите, че ние сами по себе си не сме достатъчно добри и имаме нужда от техния продукт, за да сме красиви, обичани и успешни… И после се чудим как сме се озовали в лапите на булимията или не дай Боже анорексията и накъде да поемем отсега нататък. В този случай хранителното разстройство е служи просто за отвличане на вниманието. Истинският блокаж всъщност е в сексуалността. И докато не го осъзнаем и преодолеем, няма как да се справим ефективно с неговия симптом – хранителното разстройство. И отново повтарям – наличието на такава травма не е оправдание за бездействие! Старайте се да се храните балансирано и заедно с това работете върху приемане и обич на сексуалността си! Цялостният подход винаги дава най-добрите резултати!
Травми на сексуалността – важно е да им обърнем внимание!
Травми на сексуалността – причини – съзнание на жертва
Травми на сексуалността – причини – неприемане на сексуалността
Травми на сексуалността – няма нужда от страх!
Травми на сексуалността – блокажи с любовта към себе си
Травми на сексуалността – блокажи с другия пол 1
С времето си мислех,че просто се тъпча без да знам защо,после реших,че майка ми е виновна,после си мислех,че един опит за блудство е виновен…Накрая се обърках,но едно е вярно аз страдам от компулсивно преяждане,което за момент овладявам с антидепресант и съм фригидна по не знам каква причина.Имам чувството че упражнявам самоконтрол,не си позволявам да изпитвам сексуално удоволствие.
Благодаря за споделянето, Дани! Може да има много причини, които да ни тласнат да започнем да използваме храната като средство за справяне с тревожността. Проблемните отношения с храната най-често са свързани и с проблемно отношение към собствената сексуалност. Бих ти препоръчала две книги по темата: „Sexual anorexia“ на Patrick Carnes и „Losing your pounds of pain“ на Doreen Virtue – и двете са на английски, не съм ги виждала издадени на български досега, но можеш да си ги намериш онлайн. За да се сприятелиш със собствената си сексуалност, ти препоръчвам да се запознаеш с някои материали от тантра – ще ти е доста сконфузно първоначално, но те определено могат да ти помогнат да погледнеш на сексуалността си като на нещо красиво и могъщо. Аз лично много харесвам материалите от сайта mytinysecrets.com и Youtube канала на Adina Rivers / MyTinySecrets. Първата стъпка е да осъзнаеш, че има нещо по-дълбоко от преяждането и фригиността и че те са само симптомът. Ти вече си го направила, така че поздравления! Оттук нататък обаче, освен да продължаваш да си осъзната и да четеш материали по темата, може би е добре да потърсиш и помощ отвън. На мен лично психотерапията много ми помага с тези проблеми, но се изисква време докато намериш подходящия терапевт за теб и дългосрочна работа, за да успееш да разрешиш проблемните модели и да си изградиш нови.