Уроци за млади мениджъри – част 1

Снимка: Pexels

Снимка: Pexels

Автор: Емилия Цанева

Да отговаряш за други хора си е цяло изкуство. Изисква се да комбинираш точната доза търпение и твърдост, гъвкавост и структура, последователност и препланиране, както и кога да се намесиш активно и кога да отстъпиш назад и да дадеш пространство. Най-често преди да встъпи в такава позиция човек си представя едно, впоследствие обаче установява, че реалността е различна – мениджърската позиция не е само цветя и рози, има си много подводни камъни, трудни ситуации и изпитания. Не е лесно, но определено е една от най-развиващите позиции ако човек има желание да работи над характера си. 

Пътят на младия мениджър е доста трънлив, тъй като все още събира опит и често сам се препъва. Трябва му време да види какъв му е личният стил като мениджър и кое работи добре за него, как да организира собствения си график, така че да е най-ефективен, да се научи с кой човек как да подхожда, съответно как да повлияе представянето на екипа си в положителна посока. Вниманието, което ни залива от всички страни, също може да дойде в повече – отначало е странно как влизайки в залата, всички 20 човека са вперили поглед в теб и разговорите рязко замлъкват. В първите си стъпки като тийм лидер аз самата имах щастието да имам ментори и подкрепа, съответно достъп до чужд ценен опит, така че да не е нужно да правя всички възможни грешки по пътя. Разбира се, няма как човек да не стъпи някъде накриво докато се учи, но определено е ценно да споделяме опита си и да се ползваме от този на другите. Ето и част от моите уроци:

  • Чудесно е, че ти е трудно – да ти е трудно, означава, че се учиш на нови неща и се развиваш. Нормално е да има моменти, в които се чудиш справяш ли се или не, казуси, над които си блъскаш главата часове наред, конфликтни ситуации, недоволни хора от екипа – това е част от нещата. Напомняй си, че всяка трудна ситуация, през която преминаваш, ти помага да се ориентираш по-добре и да си по-стабилен. Колкото по-често се занимаваш с трудни за теб неща, толкова по-лесно ще ти бъде впоследствие. Постоянствай и си давай подкрепата, от която имаш нужда, докато полагаш тези така важни за теб основи.

  • Мрънкането е част от нещата – спомням си как на първото ми интервю за тийм лидерска позиция ми зададоха въпроса дали държа на мрънкане. Тогава много се учудих, но в последствие видях колко точен е въпросът всъщност. Да отговаряш за хора означава често да си изложен на мрънкане от всички страни. И не защото хората или средата са лоши, просто повечето от нас сме настроени да виждаме какво липсва, какво не е наред и без значение колко се подобряват нещата, все ще има нещо, което не е идеално и за което да се мрънка. В същото време информацията, която пристига при нас чрез мрънкането, може да се окаже много ценна – понякога наистина има неща, които спъват работата и е необходимо да вземем навременни мерки. Но много често без значение колко са се подобрили нещата, мрънкането ще продължи да присъства. Нищо лично, при някои хора това просто се е превърнало в начин на общуване. Така че прави каквото смяташ за правилно, сам си цени какво си свършил като хората, виж дали в мрънкането има ценна обратна връзка или човекът просто иска да си общува с теб и си гледай работата.

  • Емоционален отдушник – работата си е просто работа, няма нужда от емоции там. Когато се разстройстваме, ядосваме или притесняваме за работа, вероятно има някаква лична причина за това е добре да се позанимаем с нея, вместо да я привнасяме на работа. Позицията на мениджъра най-често е по средата между различни нива и когато в организацията има някакво напрежение, то се изсипва върху нас от всички страни – това също е част от нещата, просто го приеми. Старай се ти самият да не внасяш излишно напрежение на работа, а извън нея си намери добър емоционален отдушник – спортът е идеалният помощник за отърсване от насъбрано мрънкане и напрежение.

  • Бъди добронамерен, но не очаквай добронамереност - има много хора, които ще ти подадат ръка и от сърце ще се радват на твоите успехи. Но има и много хора, които ще се опитат да омаловажат постиженията ти, ще се фокусират върху недостатъците ти и по един или друг начин ще се опитат да те спънат. Това е част от нещата, няма как всички да те харесват. А най-вероятно дори не е нещо лично, просто е част от характера на някои хора, когато не се чувстват особено добре и не са уверени в себе си, да се опитат да изложат някой друг, за да не се фокусират върху своите недостатъци. Не се занимавай с тях. Старай се сам да бъдеш добронамерен към хората, дори и към тези, които не харесваш. Всеки си има своите трудности, времето е прекалено ценно, за да се занимаваш с подмолните номера на някой друг. Вложи си ресурсите да си вършиш работата още по-добре и да се развиваш, а ако се разклатиш от незаслужената външна критика, просто си погледни числата – те най-обективно могат да ти кажат справяш ли се или е време да пробваш нова стратегия.

  • Продължавай да учиш – без значение дали си учил мениджмънт в университета или не, това е една позиция, в която човек винаги има още какво да научи. Това, че най-накрая си успял да станеш мениджър, не значи, че си стигнал крайната си цел – пътешествието тепърва започва. В ситуации, в които не съм била съвсем сигурна как да се справя и опитът ми към дадения момент не е бил достатъчен, за да измисля решение, изключително много ми е помагало да видя какво биха направили по-опитните мениджъри – за мое голямо щастие на разположение винаги има книги, видеа, курсове. Възползвай се от тях, на мен лично те ми дават усещане за стабилност, без значение колко трудна ми е изглеждала ситуацията преди това.

  • Харесай си ментор – придобитият опит е изключително ценен, споделеният – още повече. Около теб със сигурност има опитни хора, които биха се радвали да те подкрепят. Когато си харесаш някой като начин на работа, не се притеснявай да искаш мнение от време на време, както и да го помолиш за менторинг ако усещаш, че се разбирате добре. Разбира се, никой не ти е длъжен, някои хора ще ти откажат, но много други ще се радват да ти станат ментор – продължавай да питаш, докато си намериш твоя човек. А когато вече понатрупаш опит и някой те помоли за помощ в трудна ситуация или дори за менторинг, припомни си колко ценно е било за теб като си имал нужда и предай доброто отношение и подкрепа нататък.

Още уроци за млади мениджъри ще намериш в част 2. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


9 − = 1

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>