Хранителни разстройства при мъжете – част 1

Снимка: DeviantArt/Jeffslater

Снимка: DeviantArt/Jeffslater

Автор: Емилия Цанева

От много години насам се вълнувам от темата за хранителните разстройства и връзката със собственото ни тяло. Отначало трескаво търсех решение за самата себе си, в последствие започнах да се фокусирам и как да подкрепя други жени в това, през което преминават. Но фактът, че мъжете също страдат от хранителни разстройства, ми беше убягнал изцяло. Когато преди няколко години менторът ми по групова психотерапия ми обърна внимание, че много се интересувам от хранителни разстройства, но говоря единствено за проблемите на жените, а всъщност забравям мъжете, аз бях потресена. 

Наистина ли и мъжете имат такива проблеми? Но как така? Никой не изисква от тях да изглеждат по определен начин, както се изисква от жените?! Не са и толкова емоционални. Общо взето на мъжете им е лесно, ние жените сме прецаканите с всичките тези изисквания, мерки, теглилки и натиск да сме винаги красиви и перфектни, иначе никой няма да ни обича. Всъщност мъжете също са подложени на натиск и много от тях са преминали през тежки етапи, които могат да спомогнат за появата на хранително разстройство. Така че хранителните разстройства, емоциите, депресията и перфекционизмът не са запазена марка на жените. 

Обсесията с храната, килограмите и спорта е симптом
На пръв поглед хранителните разстройства изглежда да са единствено хранене или нехранене, много спорт, сваляне на килограми, качване на мускулна маса, постене, диети… Но всъщност при хранителните разстройства става въпрос за нещо много по-дълбоко. Ето и част от изявите на тази дълбочина:

- Стратегия за справяне с живота –  не ме разбирайте погрешно, хранителното разстройство не го избираме на съзнателно ниво. Но ни дава инструмент да се справим с живота, дава ни контрол, надежда и поле да проявим перфекционизма си. Само да сваля тези 5 килограма и ще съм успешен, само да изглеждам толкова мускулест като мъжа от снимката и всички ще ме харесват. Един път да стана перфектен и всичко ще ми е наред. Ако ги нямаше тези мисли, вероятно на преден план щеше да излезе “за нищо не ставам”, “никой не ме обича” и “никога няма да съм щастлив”. Ето защо хранителното разстройство носи план и надежда, макар и илюзорни – само да си постигна желаното тегло и всичко в живота ми ще е наред. И да, не мога да контролирам света около мен, но пък мога да контролирам какво ям, какво не ям, колко ям, колко тренирам. А това дава усещане, че се справям, че мога да окажа влияние, да променя нещо.

- Базово недоверие към живота – физическото, емоционалното и сексуалното насилие, травмите в детството, тормоза в училище се случват както на жените, така и на мъжете. Когато преживееш нещо толкова тежко като дете и не си имал контрол, не си имал как да повлияеш на събитията, това чувство на безпомощност се пропива в цялата ти нервна система. Затова младият вече мъж си обещава, че никога повече няма да е безпомощен, затова се опитва да държи всичко под контрол. Не вярва на живота, смята, че ако не изконтролира всичко, ще стане нещо ужасно. Не може да си го позволи. Не знае, че когато е бил малък, не е можел да се справи с тежките ситуации, в които е изпаднал, но днес е зрял човек и има ресурси, които малкото момче не е имало. Нито вижда, нито осъзнава тези ресурси, затова контролира всичко, което може.

- Чувство за малоценност – каквото и да правя, никога не съм достатъчно добър. Затова продължавам да се старая още повече. Трябва да съм перфектен. Сам по себе си не съм достатъчно, имам нещо счупено вътре, не трябва да позволя на другите да го видят. Затова ще стана перфектен, за да може другите да ми се възхищават. Така те няма да знаят, че отвътре съм счупен, ще ги заблудя. Трябва да съм перфектен, винаги.

- Разклатено усещане за мъжественост – когато едно момче израства в дом, където бащата отсъства физически или емоционално, то не може да се свърже с него и няма адекватен модел за подражание какво значи да съм мъж. В допълнение към това много майки ползват малките си момченца като кошче за душевни отпадъци – да се оплакват от бащите им и да обясняват колко са лоши. Не дай си Боже момченцето да направи някоя беля, често му се казва: “Същият си като баща си!”, все едно това е възможно най-лошото нещо – да прилича на собствения си баща. И какво се случва в момченцето? Няма добър модел за подражание да се научи как да бъде мъж, възприема от майка си, че баща му е лош, но предвид, че то самото е наполовина от баща си, това, което момченцето запомня, е, че то е лошо.

С годините разклащането на усещането за мъжественост става още по-силно – младият мъж отвсякъде е залят с послания какъв списък от изисквания трябва да изпълни, за да може да бъде наречен мъжествен мъж или свестен мъж ако искате. За посланията за сексуалността да не говорим – в главите на много мъже се набива, че едва ли не е много лошо, че искат секс. Досаждат с това си искане. Лоши са, заради това си искане. А просто е необходимо желанието за секс да се сложи в адекватния контекст и всичко може да бъде наред. Но не, най-лесно е да заклеймяваме естествените си импулси. Младият мъж с разклатено усещане за мъжественост усеща, че не е достатъчно добър като мъж. Какво може да помогне в случая? Ами мускули… 

Видове хранителни разстройства при мъжете
Обществото всъщност налага и идеализиран образ за мъж, той просто не е толкова тясно фиксиран. Докато при жените важи “Колкото по-слаба, толкова по-добре”, при едни мъже стремежът е да са по-слаби, при други мъже стремежът е да са по-мускулести, затова мъжете могат да страдат от всички основни видове хранителни разстройства. 

- Анорексия – при анорексията въпросът, който човек си задава сутрин, е “Какво няма да ям днес”? Фокусът на мъжа е повече върху усещането за контрол над себе си и спортуването като начин за справяне с напрежението, отколкото да бъде възможно най-слаб. Това, че успява да контролира тялото си, като не му дава храна, въпреки че е гладен, се усеща като огромно постижение и носи еуфория. Със засилването на анорексията обаче, тези еуфорични моменти стават все по-редки, заместват се от множество моменти, в които човекът се чувства ужасно, че не се справя, че не е достатъчно добър. Колкото повече време ползва анорексията, толкова повече тя става част от идентичността на човека. Един анорексик споделя в интервю: “Как да се откажа от анорексията? Та това е единственото нещо, в което наистина ме бива! Дяволски добър анорексик съм!”.

- Булимия и компулсивно преяждане –  също се срещат и при мъжете. Тук чувството за провал преобладава – искат да контролират храната и теглото си, но често не успяват. Натрупва се психическо напрежение, те не знаят какво да правят с него, посягат към хладилника, като все едно са в транс и не усещат какво и колко ядат. За малко време изяждат в пъти повече храна, отколкото човек в нормално състояние би изял, като докато го правят, получават облекчение от насъбраното психично напрежение. След това обаче идва етапът на “махмурлука” – става им лошо от изядената храна, тялото реагира, дори може да се стигне до припадъци от преяждане. Тук булимикът взема мерки, за да не качи килограми чрез прекомерен спорт, лаксативи, предизвикано повръщане. При човека с компулсивното преяждане тези мерки ги няма, което често води до наднормено тегло и затлъстяване. И двамата си казват: “Никога повече, от утре съм нов човек”. И действително се стараят да са нови идеални хора в това ново утре. Докато обаче не дойде следващото психическо напрежение, с което не знаят как да се справят по друг начин. Тогава прибягват към старата стратегия с хладилника.

- Орторексия – пристрастеността към здравословното хранене и начин на живот, също не е чужда на мъжете. Често се изолират социално, стараят се да бъдат перфектни в това да се хранят здравословно, инвестират часове наред да приготвят здравословна храна и да обикалят да търсят специални съставки, четат много какво е здравословно, пият добавки. Това да се грижиш за здравето си е прекрасно и не всеки, който внимава какво яде, е орторексик. Това, което различава двете неща, е липсата на избор. При човекът с орторексия чувството за собствена стойност се базира на това колко здравословно се храня и живея. Взема ли да се поддам да ям нещо нездравословно, аз се чувствам като най-лошия човек на света, който за нищо не го бива. Да не говорим, че една огромна част от времето е заета с мисли за храна и спорт, другите аспекти от живота се неглижират. 

Следва продължение…

За написването на тази статия са използвани материали от Bodywhys.ie и MenGetEDsToo.co.uk

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


4 + = 13

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>