Как да подобрим взаимоотношенията си чрез грижа за себе си при съзависимост?
Поставяте ли всички останали преди себе си? Чувствате ли се неудобно само при мисълта да се погрижите първо за себе си? Ако редовно се грижите за нуждите на околните, без да сте се погрижили за своите собствени, то е много вероятно да имате склонност към съзависимост. Въпреки че отначало изглежда сякаш се грижите за връзката с това да поставяте другия преди себе си, в дългосрочен план този начин на действие обрича връзката на проблеми и дори неуспех. Когато постоянно пренебрегваме личните си нужди и желания в полза на другия, рано или късно започваме да се чувстваме огорчени и празни. А когато сме се погрижили за себе си, ставаме по-приятна компания и носим щастие.
Поведения на съзависимост
Нека разгледаме някои от типичните поведения на хората със съзависимост. Задайте си следните въпроси:
– Започвате ли да се защитавате и ядосвате, когато някой ви критикува, тъй като поведението ви се поставя под въпрос?
– Самочувствието ви се подобрява, (единствено) когато помагате на другите?
– Склонни ли сте да се задоволите с това някой да се нуждае от вас, когато в действителност просто искате да ви обичат?
– Предусещате ли нуждите на другите?
– Чувствате ли се отговорни за чувствата, мислите, действията, изборите, желанията, нуждите, добруването или лошото състояние на другите?
– Често ли променяте плановете си заради нуждите на някой друг?
– Често ли се чувствате ядосани и използвани, дори когато всъщност вие сте избрали да игнорирате себе си?
– Казвате ли “да”, дори когато искате да кажете “не”?
– Казвате ли “да”, дори когато това не е във ваш интерес?
– Чувствате ли, че поемате повече от справедливия ви дял за нещата?
Казвате си, че нещата ще се подобрят по-късно, често сте в депресия или се разболявате и не разбирате защо, утешавате се с големи количества храна, чувствате се претоварени или сте постоянно заети, но не се занимавате със собствените си проблеми – все индикатори, че се опитвате да забравите нещата, които не вървят в живота ви както ви се иска.
И още въпроси, които да си зададете:
Трудно ли ви е да изпитвате радост, да се забавлявате или да сте спонтанни? Изпитвате ли трудност да се наслаждавате на секса? Правите ли секс, когато всъщност не искате? Измисляте ли си оправдания, за да не се налага да отказвате секс директно? Правите ли секс, когато всъщност искате някой да ви прегърне и да е нежен с вас? Надявате ли се другите да ви направят щастливи, вместо да разчитате на себе си? Избирате ли партньори, които не са на разположение (физически или емоционално) и не могат да ви обичат? Оставате ли във връзка, за която ви е ясно, че няма да проработи? Вярвате ли, че не заслужавате да ви обичат? Имате ли трудности с общуването? В един момент започвате да обвинявате, заплашвате или умолявате нуждите ви да бъдат удовлетворени? Намеквате ли за нуждите и желанията си индиректно, с дълбоката убеденост, че ако хората ви обичат истински, просто ще знаят от какво се нуждаете? Смятате ли, че това, което имате да кажете, не е важно? Избягвате ли да говорите за себе си, за своите мисли или мечти? Давате ли гласност на мислите си или просто ги игнорирате? Не изказвате мнението си от страх, че ще ви отхвърлят или унижат?
Стереотипи, които водят до съзависимост
От ранна възраст жените се учат колко важно е да се грижат за другите. Майките поставят на първо място нуждите на децата си, съпруга, грижат се за домакинството и чак тогава обръщат внимание и на собствените си нужди, ако имат време и сили, разбира се. В същото време обществото и медиите изпращат на жените посланието, че трябва да са винаги перфектни – да са стройни, красиви, млади, елегантно облечени, без никакъв недостатък.
На мъжете също не им е лесно – от малки се учат да се показват силни, да изглежда, че не им пука. Научили са се, че е приемливо да бъдат ядосани, но нямат право да са тъжни, уязвими или да показват каквито и да е други емоции. И за мъжете, и за жените тези послания са пагубни.
Често ли се чувствате претоварени, депресирани или тревожни? Има ли моменти, в които се чувствате празни отвътре и единственият начин да се справите с постоянните изисквания към вас е да се изолирате от света? Имате ли трудност да се свържете с другите? Това са ясни индикатори, че на определени ваши нужди системно не сте обръщали внимание. Именно това е грижата за себе си – да обърнем внимание на вътрешния си свят и от какво имаме нужда на външен и вътрешен план.
Какво е грижа за себе си?
Грижата за себе си може да има различно значение за всеки един от нас. По своята същност грижата за себе си е свързана с това, да се погрижим за своите нужди, да се научим да отстояваме себе си и да не инвестираме цялото си време и енергия в грижата за другите, а да оставим достатъчно и за себе си. За да се чувстваме балансирани, е необходимо да обърнем внимание както на вътрешните, така и на външните си нужди. “Не е ли егоистично?”, се питат мнозина. Всъщност, когато сме се погрижили за себе си, сме много по-добри партньори и приятели.
Когато системно не се грижим за себе си, започваме да губим представа кои сме и какво искаме от живота. Чувстваме се постоянно изморени и набираме огромно количество негодувание и самоомраза, освен това ставаме доста раздразнителни. Баланс и щастие можем да намерим, когато обърнем внимание какви са нуждите ни и ги удовлетворим. Когато сме щастливи и балансирани, даваме на другите не по задължение, а от щастие. Казано накратко, можем да подобрим взаимоотношенията си, когато се погрижим за себе си и вътрешния си баланс.
Необходимо е да положим усилия, за да си изградим навик да се грижим за себе си. Можем да започнем като приемем нуждите си и проявим готовност да направим здравословни промени. Грижата за себе си не означава задължително харчене на пари. Ден или седмица в спа-то е супер, но грижата за себе си означава нещо много повече от това някой да ти прави нещо приятно.
Откъде да започнем ако клоним към съзависимост?
Направете списък с нуждите си: духовни, емоционални, физически, интелектуални, както и как изглежда нуждата ви от интимност в партньорските ви взаимоотношения. Под всяка категория запишете активности, които ще подкрепят грижата за себе си в тази сфера.
Ето и някои предложения:
– Водене на дневник, медитация, йога, танцуване на любима музика, просто да послушате любимата си музика, обяд с любимите си приятели, романтична вечер с любимия човек, разходка в дъжда, вана със свещи и музика, обяд до река, четене на книга на спокойно красиво място. Помислете за нещата, които наистина ви зареждат.
– Направете си списък с нещата, които ви карат да се чувствате живи. Дали е музика, изкуство, писане, готвене или танци? Ако не сте сигурни какво да включите в този списък, тогава изпробвайте нови активности.
– Свързването с природата може да бъде изключително зареждащо. Разходете се на плажа или в парка и наистина послушайте и погледайте природата. Да си дадем време да вдишаме аромата на розите е доста добра насока.
– Смехът може да бъде най-доброто лекарство. Играйте, шегувайте се, забавлявайте се с партньора си. Намерете начини да включите хумор и игривост в ежедневието си. Оставете вътрешното си дете да се прояви. Позволете си радост и наслада. Когато сте изпълнени с радост, дори да не е през цялото време (реализмът е хубаво нещо все пак), всичките ви взаимоотношения печелят, не само интимната връзка.
Адаптация по материала на Ивон Синклеър, GoodTherapy.org
Нямам нито едно „не“… а уж от години работя по темата. Нещата са по-осъзнати, по-малко време прекарвам в негодувание, и повече – в неща, които обичам, но имам чувството, че се налага да отвоювам всяка минута време за себе си. Ами да, на 46г. отдавна си научил околните, че не си важен. Трудно е изплуването….