Най-дълбокият ни страх не е, че сме неспособни.
Най-дълбокият ни страх е, че сме безмерно могъщи.
Тъкмо светлината ни, а не мракът в нас ни плаши най-много.
Питаме се: Кой съм аз, за да бъда велик, невероятен, талантлив, чудесен?
Всъщност – кой си, за да не бъдеш?
Ти си Божие дете.
Играта на дребно не служи на света.
Няма нищо просветлено в това да се свиваш,
така че другите хора да не се чувстват неуверени край теб.
Всички ние сме създадени да блестим, също като децата.
Родени сме, за да проявим Божията слава, която е вътре в нас.
Тя не е само в някои, тя е във всички.
И когато позволим на собствената си светлина да заблести,
ние несъзнателно даваме и на другите разрешението да направят същото.
Щом се освободим от собствения си страх,
присъствието ни автоматично освобождава другите.
„Завръщане към любовта“ – Мериан Уилямсън