Интервю със Скот Хансел – личен треньор и бодибилдър
Би ли се представил накратко – кой си ти и с какво се занимаваш?
Здравейте! Казвам се Скот Хансел и се състезавам във физически бодибилдинг състезания. Този октомври участвах в първото си шоу и много ми хареса! Взех 2-ро място в категорията за начинаещи и 3-то място в отворената категория! Освен това съм личен инструктор и работя в местния фитнес салон в Минеаполис Минесота. Да помагаш на хората и да виждаш резултатите, които постигат с тренировките, е толкова възнаграждаващо! Освен това посещавам училище по бизнес мениджмънт, за да задълбоча познанията си, тъй като целта ми е да си отворя собствен фитнес някой ден.
Преди няколко години ти си бил доста слабичък, а сега си фитнес инструктор и участващ в състезания по бодибилдинг. Какво те мотивира да промениш тялото си по този начин? Просто искаше да си по-привлекателен за дамите или има и по-дълбока причина?
Да, винаги съм бил много слаб още от малък. Родом съм от Южна Корея, но на 4-месечна възраст съм осиновен от изключително любящо семейство. Израснах в малко германско градче в Ню Улм Минесота, където обаче се срещнах с много пренебрежение и расизъм. Тъй като бях много слаб и висок и изглеждах различно, това ме направи добра мишена за малтретиране. В крайна сметка се преместих от частно училище в обществено, защото тогава учителите не знаеха как да се справят с малтретирането. Сменянето на училища помогна доста, но аз все още таях много обида и болка от хората, които ме малтретираха. В горните класове намерих отдушник в ходенето по партита и така докато навърших 21.
21 години беше преломният момент, в който ходенето по партита излезе извън контрол и аз реших, че имам нужда от помощ, за да се справя с пристрастеността към алкохола и наркотиците. На всичкото отгоре между 16 и 21-годишна възраст пушех по една кутия цигари на ден. И още – винаги съм се мразел, мразех тялото си и никога през живота си не съм мислел, че мога да го подобря. Всичко това започна да се променя щом се подложих на терапия. Там се научих как да се обичам и как да направя първата крачка по пътя към човека, който съм днес. По време на терапията трябваше да вдигаме тежести в семеен салон. Много ми хареса да имам такъв отдушник за всички мои емоции и стрес, с които се занимавах по време на терапията. Но тогава можехме да използваме само машини, не и свободни тежести.
След като приключих с терапията през 2010 г., аз бях просто един обикновен човек, който ходи на фитнес. Харесваше ми да тренирам, просто заради чувството, което ми даваха тренировките. Начинът ми на хранене все още беше ужасен – ядях хот дог и кисело мляко всеки ден в продължение на цял месец. Тогава се преместих да уча в малко градче с население от около 10 000 човека (малко по-малко от Ню Улм). Точно тогава един голям тип във фитнеса ме попита дали искам да тренирам с него и каза, че може да ме превърне в звяр. По това време тежах 58,5 кг с височина 183 см. Казах му, че съм доволен да правя това, което правя. Минаха няколко дена, той ме попита отново, но този път каза, че доста момчета не са издържали неговата програма. Това ми прикова вниманието, тъй като обичам предизвикателствата. Казах му, че ще пробвам програмата. Първата седмица буквално трябваше да събера всичките си сили, за да си вдигна крака от пода и да пристъпя – толкова бях изморен. Той ме научи на много неща за вдигането на тежести и упражненията със свободно тегло. В този период качих около 4,5 кг мускули за един месец тренировки с него и бавно, но стабилно продължих да качвам мускулна маса. Това наистина ми помогна да заобичам тялото си, така че – не, не го направих заради дамите, това беше повече заради самоувереността, която придобих от това да имам тяло в топ форма.
Но тогава все още не се хранех правилно, менюто ми се състоеше от 3 пая с пиле и 3 големи консерви говеждо задушено на ден. С това се хранех цяла една година, след което започнах да се храня по-здравословно. Преминах на вегански режим на хранене през ноември 2013 г., след като се записах в училище за лични треньори. Моята инструкторка там беше веган и наистина успя да ме пробуди за какво става въпрос при цялата месна и млечна индустрия, как всичко това може да причини рак, как правителството се грижи повече за финансите, отколкото за здравето на хората. Тогава реших да пробвам веганския начин на живот, защото ми харесаха здравословните ползи, а и не исках да умра от рак или друга болест. След това гледах някои видеа за фабричните ферми и бях ужасен какво се случва там. Нямах представа, че там се случват такива неща. От този момент мотивацията за веганството беше по-скоро в полза на животните, отколкото грижа само за мен.
Добре, а не се ли притесняваш, че с този вегански начин на хранене не можеш да си набавиш достатъчно нутриенти, за да продължиш да трупаш мускули?
Всъщност не се притеснявам за нутриентите необходими за изграждане на мускули, тъй като почти всяка растителна храна съдържа някакъв протеин. Освен това когато започвах, при мен беше моята инструкторка от училището за лични треньори, чиято страст е правилното хранене и която вярва, че всичко може да се излекува чрез храната. Бях много благословен, че точно тя ми беше инструктор. Този курс за лични треньори не само ми даде необходимия сертификат като личен треньор, но също ме направи и сертифициран консултант по хранене.
Та, набавяш ли си достатъчно протеини, калций и В12 чрез веганския си начин на хранене?
Да, пия много комбуча, която съдържа В12. Зеленолистните са най-добри за калций, тъй като млечните продукти въздействат киселинно на кръвта, което кара костите в действителност да освобождават калций в кръвния поток, за да балансират киселинността на кръвта. Колкото до протеините – това, че имаме нужда от много протеини, е просто мит. Компаниите за хранителни добавки и месната индустрия са създали този мит, за да може хората да купуват повече месо и протеинови добавки. Един атлет се нуждае някъде между 1.2 до 1.7 гр протеини на кг телесно тегло. Такова състояние като протеинов дефицит няма.
