МайчинствоТяло

Бременността и нашето отношение към тялото – част 2

By декември 10, 2013януари 3rd, 2022No Comments

снимка: Светослава Димитрова - личен архив

Интервю със Светослава Димитрова – автор на блог за съзнателната бременност и бъдеща дула

С какво се храниш?

Аз по принцип съм родена вегетарианка, което не означава, че никога не съм пробвала месо. Като цяло гледам да се храня здравословно, но в никакъв случай не изпадам в някакви крайности и не спазвам диети. Всичко, което ми харесва, си го хапвам, просто е в малки количества. Това, което бих препоръчала на бременните, е да се хранят само когато изпитват средно силен глад. Не знам как ще прозвучи това, но в никакъв случай това, че си бременна, не означава, че трябва да се тъпчеш с всичко, което видиш. И това ядене за двама изобщо не е вярно. От храната, която си хапваш, бебето си набавя абсолютно всичко. В смисъл, първо отива за него. Ти можеш да усетиш недостиг при теб ако имаш проблеми със зъби, нокти, коса. Тогава вече е ясно, че има някакъв недостиг на витамини, но със сигурност бебето си набавя това, което му трябва. Препоръката ми е да се хапва по-честичко, по-леки храни и да не се яде всичко, което видиш. Хубаво е да си имаш някакъв режим на хранене, защото когато имаме храна около себе си, умът си иска, нормално е.

А ограничаваш ли се от някакви храни?

Всъщност смятам, че е най-добре да слушаш тялото си, защото то само си казва. Дори до този момент да не си се хранила особено здравословно, когато забременееш се случват интересни неща. Затова казват, че бременните имат някакви странни вкусове, което не е точно така. Просто тялото и бебето си искат определени неща. При мен този преход беше много по-лек, защото аз като цяло не изпадам в състояния да прекалявам със сладкото или да се тъпча при депресия. По принцип съм с ниско кръвно и си хапвам сладко сравнително често, но още в началото на бременността като че ли не ми се ядеше вече толкова сладко. Просто бебето не искаше да хапва. Повече плодове, зеленчуци и така. Но не, по-скоро не се ограничавам.

Относно вегетарианството – аз съм сигурна, че си набавяш всичко, от което имаш нужда, но като ходиш на преглед при лекаря, не ти ли правят странни коментари? А иначе чувстваш ли някакъв недостиг от това, че не ядеш месо?

По-фрапиращо беше докато бях тийнейджър, защото тогава вегетарианството като че ли не беше толкова разпространено и малко ме гледаха наистина като извънземно. Но общо взето всичко си е било наред. Хапвала съм си може би повече ядки, като по този начин съм си набавяла необходимите вещества, млечни храни също обичам. Но съм имала случаи, когато са ми казвали: „Ти като не ядеш месо, трябва да отидеш на лекар да се прегледаш дали всичко ти е наред!” Ей, такива неща, но аз се чувствам добре. Има и един друг момент – аз просто не ходя по лекари. Никога не съм пила антибиотици в живота си, никакви. Никога не ми се е налагало. Може би, защото баба ми е медицинска сестра и като дете не съм ходила на лекар. Не съм имала и нужда. Лекували са ни повече с разни чайчета, витамини, плодове, зеленчуци. Най-силното хапче, което съм пила е бисептол.

Сега няма ли някакви контролни прегледи по време на бременността?

Да, има. И това е нещо, което хич не ми допада, защото според мен третират бременната като една лабораторна мишка. Третират я като болна, а това изобщо не е така, защото ти си физически много активен, както говорихме преди малко. А в същото време прегледите са всеки месец, всеки месец ти взимат кръв за пълна кръвна картина, постоянно някакви неща искат от теб. Не казвам нищо, може на някои хора да им се налага, хора, които имат някакви проблеми, но не смятам, че при една нормална бременност това трябва да се прави. Както и прегледите с видеозон, те също се правят всеки месец. Постоянно се правят изследвания на 4D, което е едно облъчване на детето. По принцип в първото тримесечие проверяват за аномалии, аз отидох чак след края на трети месец, защото не исках да го правя. Това е полезно ако мислиш да прекратиш бременността. Но аз просто се доверих, че всичко ще бъде наред. И така се случи после. Не ги отричам съвсем, защото е много вълнуващо да видиш малкото плодче и по-различно се възприема особено от бащата, за който цялото това нещо е доста странично. Колкото и да е щастлив, че ще има бебе, той няма как да го усети по начина, по който жената може да го усети.

Така е. А колко вода пиеш на ден?

Пия си повечко вода, аз по принцип обичам да си пия вода. Казвали са ми, че около 30 гр. на килограм, тоест за моите килограми, които бяха в началото, около литър и половина ми беше ок, сега вече към 2.

Как си подбираш дрехите, които да носиш? С какви дрехи се чувстваш по-комфортно?

Честно казано в началото повече ги подбирах, защото имах чувството, че малкото коремче, ще изглежда все едно просто съм си пуснала коремче, а не, че съм бременна. И тогава ми беше по-притеснителният период и обличах по-широки дрехи, докато сега дори ми е приятно да си показвам коремчето, защото бременното коремче си е хубаво, то си е красиво, симпатично е.

Беше направила една много хубава фотосесия, която мен лично много ме впечатли. Това показва, че ти наистина си успяла да си приемеш тялото такова, каквото е. Как реши да овековечиш този момент? И направи ли нещо по-специално, за да приемеш промените в тялото?  

Аз всъщност си харесвах промените. Като цяло си харесвам тялото и добре се възприемах, добре възприемах промяната. Може би защото съм с момче и нещата са повече на корем. Но просто си се харесвах – поглеждам се в огледалото и казвам: „О, колко съм хубава!” И много добре ми се отрази самата бременност, като че ли ме прави по-лъчезарна, по-добре изглеждам. И косата ми е по-хубава, ноктите. Аз бях решила със сигурност да си направя една фотосесия, защото това е много хубав период, дори много жени казват, че след като родиш, започваш да изпитваш една носталгия към бременността, към това, което е било. Не само че си носила бебчето досега в теб, че изведнъж се разделяш с нещо, което е било част от теб, ами също и заради вниманието, което си получавала до този един момент. И много жени казват, че им липсва бременността.

До колко е важна ролята на близките ти в това да приемеш промените в тялото си?

Подкрепата на партньора е много важна. Аз мога да кажа, че качвам сравнително равномерно, в момента съм в началото на 8-ия месец и съм качила 10 кг. Но въпреки това го има едно усещане – ох, тук трупам – бедра, дупе, бузи и така трудно се възприемам. Тялото се променя в много различна посока, но пък мъжът ми винаги ми прави комплименти: „Колко си хубава! Знаеш ли колко добре изглеждаш!” Много е важна подкрепата, това го оценявам! И определено се чувствам много по-добре, защото съм чувала и точно противоположните неща при други бъдещи майки: „Много си напълняла! Как може!”. Което хич не е приятно. Затова един призив към мъжете, защото все пак това е едно общо щастие за двамата и трябва да се погрижат жената да се чувства добре през този период. Важно е и жената да не стъпва на кантара всеки ден. Аз лично гледам да не е всяка седмица, може би веднъж месечно.

А може би все пак е необходим призив и към околните. Защото и техните реакции и коментари понякога се отразяват зле. Може би е необходимо самата жена съзнателно да се гледа в огледалото и да тренира приемане на тялото такова, каквото е в момента, защото не можеш да контролираш какво казват всички хора около теб. А ако не си приела тялото си, всеки един такъв коментар може да се отрази много зле и на теб, и на бебето.

Да, не е приятно.

Какво би искала да кажеш като послание към читателите на „Здрава история”?

Това, което мога да кажа като край е, всички бременни да се наслаждават на този период, защото той е много вълшебен. Жената просто се намира в един друг свят. Най-важното е да си слушаш тялото, то наистина е много мъдро и определено смятам, че по този начин ще се процедира най-добре и с килограмите.

За още интересни съвети относно бременността, посетете блога на Светослава.

Бременността и нашето отношение към тялото – част 1

Оставете коментар