Автор: Емилия Цанева
Случвало ли ви се е да си седите и просто да бленувате за бъдещето? Само да дойде уикендът, лятната ваканция, отпуската… Само да завърша, само да намеря подходящата за мен работа, само да ме повишат, само да отслабна, само да намеря подходящия партньор, само да пораснат децата… Само да дойде онова светло бъдеще, което си представям, и всичко ще ми е наред! Сигурни ли сте?
Прекрасно е да имаме слънчева представа за бъдещето, но то е просто една възможност. Може да стане така, както си го представяме, може и да не стане. Единственото, което имаме, е сегашният момент и сегашните си преживявания. Единствената радост, която можем да изживеем, е тази в настоящето. Разбира се, в настоящето има и доста трудности и усилия за полагане, иначе нямаше да имаме нужда да бягаме в бъдещето или в миналото от време на време. Но макар че не е идеален колкото бленуваното бъдеще, настоящият момент е силният ни момент, в който градим желания си живот.
Може би и на вас често се случва в настоящето да се появи нещо ново и вие без още да сте го опознали съвсем, започвате да се чудите или дори тревожите какво ли ще излезе от него в бъдеще. Понякога толкова отчаяно търсим партньор, че когато се запознаем с нов симпатичен човек в настоящето, вместо да се фокусираме да го опознаем тук и сега, ние трескаво прехвърляме мисли какъв ли би бил живота ни заедно, дали ще се получи, да не би някой друг да ми го вземе… По същия начин и с интервюта за работа, с предложения за нови проекти и всичко останало, което в настоящето е просто една идея. Трескаво се чудим какво ли ще стане. А ако имаме опит с провалени връзки, провалени проекти или пропуснати възможности, натискът, който можем да окажем върху себе си и околните със страха да не би и сега да се объркат нещата, е унищожителен. Вкараме ли се в този водовъртеж на трескаво мислене дали ще стане, ама да не объркам пак нещо, ама пък да не би да вземе да стане, а всъщност да е имало нещо по-добро за мен – сами си създаваме главоболия и си вгорчаваме живота. Всичко това е просто потенциал, възможност. И даже и да вземе да се обърка, даже и да пропуснем дадена възможност, животът винаги ни поднася и още една, и още една, и още една. Е, това да не ви служи за оправдание да не предприемате действия и да не се развивате!
Аз лично съм се проваляла в какво ли не – връзки, проекти, приятелски взаимоотношения, възможности за професионално израстване. И до скоро появата на едно такова ново нещо на хоризонта ме караше буквално да замръзна и трескаво да премислям какво ли ще стане в бъдеще. Ще се справя ли? Ще сбъркам ли? Пак ли ще се проваля?
В момента, в който обаче осъзнах, че това са просто възможности, напрежението спадна. Да, ето нова възможност, чакай да видим как ще се развият нещата. Може да стане, може и да не стане. Може да е за мое добро, може и да не е. Но дори да не стане, дори да не е най-добрият вариант за мен, аз знам, че съм натрупала достатъчно сила и опит да се справя. И знам, че всеки един от вас също има вътрешния ресурс да се справи, колкото и да е трудно.
Когато гледам на бъдещето като на възможност, аз имам силата да се фокусирам върху настоящето и да се подготвя за бъдещето. Ако искам нова по-добра работа в бъдеще, е необходимо днес да полирам уменията си и да поработя над това как се представям. Ако искам нова по-добра връзка в бъдеще, е необходимо днес да поработя над себе си, над това как изглеждам, как се чувствам със себе си, как комуникирам с хората и да си изясня какво точно искам в една връзка, ако все още не съм го направила.
Разбира се, настоящето не е само работа. Само днес мога да се насладя на днешните слънчеви лъчи, днес мога да прегърна близките си хора, да им кажа колко са ми скъпи и колко държа на тях, днес мога да помогна на приятел, да се усмихна на непознат или да погаля онова мило куче, което постоянно си тика носа в чантата ми.
Настоящият момент е това, с което разполагаме. Бъдещето е просто възможност. Нека изживеем днес така, че да сме удовлетворени от себе си.
