Докато постигнете желания резултат с килограмите, вие отделяте специално време да обмислите менюто за другия ден, приготвяте си разни здравословни неща, ядете спокойно и бавно, дъвчете храната достатъчно, фокусирали сте се изцяло върху целта да балансирате теглото си и всички други задачки са сякаш на заден план. Сега след като вече имате желания ефект е време отново да обърнете внимание на пренебрегнатите ангажименти. Наистина ли е така?
Напоследък всичко се случва много забързано. Отвсякъде ни залива посланието, че животът сега е трескав, всеки е много зает и забързан, няма време, не стига времето за нищо. И така, ето че и ние отново се вкарваме в този филм. Тичаме от задача на задача, бързаме да изпълним всичко в големия списък с ангажименти, а междувременно и да почистим къщата, да подредим, да обърнем внимание на децата и на любимите си хора, да прочетем някоя книга или статия, да понаучим нещо ново и какво ли още не. Аз също съм на мнение, че е добре човек да оползотвори времето си максимално. Но в това максимално оползотворяване се включват и почивката и свободното време, като под свободно време не разбирам учене, излизане с приятели или чистене вкъщи, а време за себе си.
Какво общо има това със запазването на красивото хармонично тяло, което вече сме постигнали? Всъщност забавянето на ритъма на живот, интегрирането на хармоничното балансирано темпо в ежедневието, е основно условие, за да запазите красивото си тяло. Особено пък що се касае до жените, тъй като женската енергия, женската същност изначално се движи с по-бавен хармоничен ритъм, съответно и женското тяло има нужда от тази плавност и хармония, за да се чувства добре. Всичко останало поражда напрежение в тялото и психиката, а както знаем напрежението води до натрупване на килограми.
Когато всичко ви е на забързани обороти и нямате време да се обърнете, било то и защото сте затрупани с приятни ангажименти, вие сте под напрежение. Постоянно гледате часовника и си мислите дали ще ви стигне времето. Правите едно нещо и вместо да му се наслаждавате, вие вече мислите за следващото нещо в списъка със задачи. Дори срещите с приятели, наредени една след друга, се превръщат в тежък ангажимент, тъй като не можете да им се насладите пълноценно от бързане. Припряно ви е, нямате време, нито пък настроение да обмисляте какво ще ядете утре, да си нагласите нещо вкусно, да си накиснете ядките. В резултат започвате да ядете каквото ви падне, често вредни неща. А дори и да сте развили достатъчно воля и да хапвате редовно плодове и зеленчуци, когато нямате време да пробвате нови рецепти се стига до едно еднообразие, което бързо втръсва на ума и неусетно на вас толкова ви писва да ядете салата от домати и краставици за обяд, че просто не издържате и посягате към някой и друг разнообразен боклук. И всичко това само защото бързате.
Но какво да направим? Времето и обстоятелствата са такива – задачи много, ангажименти много… То просто отвътре те припира. Аз съм един от изключително припряните хора, които са свикнали да имат по много задачи за вършене на ден, много срещи и ангажименти, наредени един след друг, в резултат на което често закъснявам за срещи с приятелите си и любимите си хора, ям еднообразно и съм постоянно напрегната. Или поне така беше до скоро, докато не осъзнах нещо изключително важно – аз не съм робот, нито пък съм супермен. Аз съм човешко същество, което има определен брой часове на ден, в които не може да се справи с 15 поставени задачи, а може да вмести само 5, за да ги изпълни добре и с радост. И няма нищо лошо в това. Напротив, това е нормалното състояние на нещата. Няма лошо ако се наложи да отменя някоя среща за другата седмица или да си взема ден почивка, в който да се отпусна. Аз съм човешко същество и не съм длъжна да съм перфектна във всяко едно отношение. Няма лошо ако понякога в къщата ми е разхвърляно или оставя неизмитите чинии в мивката повече от ден. Аз съм човешко същество и заслужавам спокойствие. Мои приоритети са моето здраве и вътрешна радост. Имайки тези две неща мога да постигна всичко останало, но не наведнъж, а в подходящото време. Когато му дойде времето и ако му дойде времето. Защото нещата, които са наистина важни за мен и моето развитие, винаги идват в подходящото време и за тях винаги се намира време. За нещата, за които не се намира време, считам, че просто не са важни за мен, значи нямат място в живота ми.
Времето ми е ценно, ето защо внимателно подбирам дейностите, с които го изразходвам. Когато при мен пристигне идея, проект или покана, които си заслужават моето внимание, аз им отделям време. Но имам силата да отсея това, което не си заслужава моето внимание – нищо лично, просто имам ограничен брой часове на Земята и нямам право да ги хабя в дейности, които не са свързани с моето висше и оптимално добро. И имам силата да кажа не.
Важните дейности няма да избягат. Имам време за всичко. Изцяло от мен зависи просто да забавя темпото и да вляза в ритъм с моята женска природа. Така се чувствам добре, мога да се концентрирам пълноценно върху всяка една дейност, с която се захвана и да чувствам радост в заниманията си с нея. Имам време да изпробвам нови рецепти и да се храня разнообразно, защото това е важно за мен и моето здраве. А вечер имам достатъчно енергия, за да планирам какво ще ям утре и да си накисна ядки, кълнове или пък да си взема плодовете, които ми се ядат за закуска. И всяко едно човешко същество има правото на такъв красив хармоничен ритъм. Вярно е, че някои дейности ни се поставят отвън, но нека подредим това, което зависи от нас по такъв начин, че дневният ни ритъм да е спокоен. Нищо важно за нас няма да избяга, няма да изпуснем златна възможност, защото напълно осъзнаваме, че ако нещо е за нашето висше и оптимално добро, то е запазено за нас и ще се случи без значение дали сме му отделили време днес или утре.
Не повече от 5 задачи на ден! Най-важното е здравето и радостта от живота. С тази нагласа красивата фигура винаги ще е факт за нас!
