Външното дете или как се самосаботираме

Автор: Сюзън Андерсън

Повечето хора са запознати с концепцията за вътрешното дете – чувствителното емоционално ядро във всеки един от нас, но малко от нас знаят, че имат и външно дете – прикрит отмъстител, който саботира живота ни. И докато вътрешното дете е изцяло свързано с чувствата, външното дете се фокусира върху самосаботиращи поведения. Външното дете е частта от нас, която нарушава диетата, надхвърля лимита на кредитната карта, протака и ни кара да се чувстваме привлечени към неподходящите за нас хора. Колкото повече научаваме за външното дете, толкова повече можем да предотвратим то да попречи на целите ни.

Сега ще обясним накратко основните концепции, за да внесем малко яснота:

Всички имаме вътрешно дете, което представлява емоциите и основните ни нужди.
Имаме външно дете, което представлява нашите самосаботиращи поведения.
Имаме и зрял Аз, който е необходимо да укрепим, за да може той да се погрижи за вътрешното дете и да укроти външното дете, така че да можем да изпълним своя потенциал за по-велик живот и любов.

Ето и 12 характерни черти на външното дете:

1. Външното дете дава израз на чувствата на вътрешното дете по разрушителен начин, без да даде възможност на зрелия Аз да избере по-отговорен начин на действие.

2. Външното дете е частта от нас, която казва „да, но“. Ако му позволим, външното дете може да забърка уникални каши в живота ни.

3. Начините на действие на външното дете са дълбоко вкоренени в нас. Външното дете изразява чувствата на вътрешното дете по неподходящ начин. Когато се чувстваме наранени, ядосани или объркани, външното дете се държи като наш пакостлив по-голям брат, който „само се опитва да помогне“, но всъщност оплесква всичко като внезапно напада, предявява прекалени претенции или задушава околните. Например, ние като зрели хора искаме да отстояваме себе си повече на работа, но външното дете решава да ни предпази прекалено, като ни кара да мълчим по време на събранието. И така, въпреки че искаме да се проявим, в действителност оставаме в сянка.

4. Външното дете се вкопчва в моментните наслади, защото няма нужното търпение да изчака удовлетворението в дългосрочен план. Когато външното дете се поддаде на моментното удоволствие, то саботира нашите дългосрочни цели. Например сме решили да изплатим кредитните си карти, но външното дете ни кара да си купим онова ново лъскаво нещо съвсем импулсивно. Решаваме да започнем фитнес програма, но външното дете ни кара да си платим месечната такса във фитнеса, след което по всякакъв начин ни спира, когато се опитваме да отидем във фитнеса.

5. Външното дете е експерт в отлагането, намирането на оправдания и отбягването. Любимото време на външното дете за вършене на нещо е утре. Девизът му е: „Никога не прави днес това, което можеш да отложиш за утре“.

6. Външното дете е импулсивното, инатливо, фокусирано върху себе си 10-годишно във всеки един от нас. Външното дете иска нещата, които иска, СЕГА и взема връх над зрелия Аз, за да ги получи. Външното дете предпочита да се размаже пред телевизора, пред това да те остави да довършиш писмената си работа. Външното дете казва „да“ на трета чаша вино, когато ти си решил, че лимитът ти е две питиета.

7. Външното дете се противопоставя на положителната промяна – особено положителната промяна, въведена от теб, зрелия човек. Външното дете обожава да прави същите безполезни неща отново и отново. То ти пречи да направиш „правилното нещо“ и иска единствено неща, които са лоши за здравето ти, фигурата ти, банковата ти сметка или личния ти живот.

8. Външното дете реагира изключително остро, когато у нас има нерешен страх от изоставяне. Например, ако се чувстваме несигурни, външното дете се вкопчва в партньора и го „изсмуква“ емоционално, като по този начин го отблъсква от нас и го кара да си тръгне. Скришно, бързо и объркано външното дете може да разруши любовта преди въобще да се усетим какво се случва.

9. Външното дете се подхранва от гнева – то или преувеличава, или пренебрегва гнева ни. Например хората със страх от изоставяне са склонни да се чувстват прекалено несигурно, за да рискуват да изразят гнева си или да отстояват себе си, защото се страхуват, че това ще разруши връзката. И така външното дете се възползва от този страх и ни кара да насочваме гнева към самите нас, като по този начин уронва самоуважението ни.

10. Външното дете може да изпадне и в другата крайност – да изкарва гнева си на невинни хора като по този начин ни кара да изглеждаме като чудовища.

11. Външното дете обича да си играе игрички, особено когато се опитваме да започнем нова връзка. То си слага различни маски, например „труднодостъпен“ или „любовна застраховка“, при което външното дете прекалява с обгрижването на желания обект. Външното дете обожава да създава драми, като по този начин показва човека, който сме в действителност в съвсем различна светлина.

12. Външното дете се прави на наш съюзник, но в действителност то е наш палач. Външното дете мрази промяната, особено личностното израстване. Неговият таен план е да поддържа най-вредните ни модели на поведение.

Сега след като опознахме външното дете, е време и за добрите новини – има начин да преодолеем неговите защити. За да укротим външното дете, е необходимо да създадем здравословна връзка с нашия зрял Аз. Когато укрепим зрелия Аз и го интегрираме, външното дете няма да се проявява така разрушително.

Външните деца при различните хора имат различни характеристики. Когато се запознаем с репертоара на своето външно дете, ние предприемаме първата крачка към стабилна промяна в живота си. Когато станем по-съзнателни за външното си дете, ние поемаме отговорност за неприятните черти на характера си и поведенията, които повечето хора предпочитат да отрекат. Така ние виждаме голямата картина – цялостния модел в нас, което ни дава сили да се справим с частта в нас, причиняваща самосаботаж.

Запознаването с външното дете е могъщ инструмент за самоосъзнаване. Когато сме съзнателни за външното дете, ние го изваждаме от скривалището му и така прекъсваме неговия саботаж и не му позволяваме да попречи на целите ни. Ние сме способни да преодолеем самосаботиращите модели, да подобрим връзката си и да се превърнем в зрели хора с добър самоконтрол, които са напълно способни да постигнат своите най-важни цели и мечти.

Източник: huffingtonpost.com
Превод: Емилия Цанева
Повече по темата можете да намерите в книгата “Taming your outer child: a revolutionary program to overcome self-defeating patterns” на Susan Anderson.