Автор: Емилия Цанева
Без значение на колко години е човек, когато въпреки цялото старание отношенията с даден партньор не се получат, болката е огромна. Ако този сценарий се повтаря отново и отново с различни хора, въпреки всички предприети промени, човек започва да се пита: “Какво не ми е наред?!” и да се самосъжалява.
Социумът изисква на определена възраст човекът да е задомен. Едно време е било голям срам една жена да е “стара мома”. Ролята на съпруга и майка е била най-важната. Създаването на семейство е било необходимост за оцеляването на човека и рода. И въпреки че в днешно време “стара мома” се използва рядко и човек може не само да оцелее, а и да процъфтява без партньор, социалният натиск да си в двойка все още се усеща. Автоматично правим извода, че след като определен човек никой не го е взел, значи нещо не му е наред. Ако жената няма мъж и семейство, значи не се е реализирала и за нищо не струва. Не е редно да си над 30 (за по-толерантните над 35) и да не си в сериозни взаимоотношения. И въпреки че обществото е една идея по-благосклонно към необвързаните мъже, на тях също се гледа подозрително – има нещо несериозно в това успешен мъж да няма жена и семейство, има нещо гнило.
Омагьосан кръг
Когато този социален натиск се комбинира с преобладаващо задомени приятели с деца и поредица от неуспешни опити за създаване на сериозни взаимоотношения, резултатът често е депресия. Наблюдава се един омагьосан кръг – желанието за връзка се превръща във фикс идея, която човекът преследва с всички сили. Появява се обещаващ проспект, в който човекът се вкопчва. Нещата обаче не се получават. Човекът се чувства изчерпан и изпада в депресия. Не му се занимава с нищо, не иска да вижда хора, просто си стои вкъщи и се самосъжалява. След време бавно изпълзява от това състояние. Започва по малко да полага усилия в посока да си намери партньор, след което това желание отново става фикс идея и нищо друго в живота няма значение. И нещата се повтарят – обещаващ проспект, надежди, нещата се прецакват и отново в прегръдките на депресията. Този път обаче състоянието е по-тежко от предишното и много по-трудно се излиза от него. При някои хора след поредната несполука дори започват да минават и мисли за самоубийство: “Искам просто да ме няма, не мога повече с тази болка, явно не заслужавам някой да ме обича…”.
Кое стартира депресията?
Депресията не е шега работа. Положителното мислене само по себе си не помага, нито дори намирането на така желания партньор решава ситуацията генерално. Липсата на партньор и несполуката в личните взаимоотношения са просто поводът, който я отключва. Причината е вярването, че нещо не му е наред, че не става, не си заслужава. Липсата на партньор просто потвърждава това вярване и сипва сол в раната, но раната е там отпреди. Това дали човек е обвързан или не, не е показател за привлекателност, стойност, характер. Има привлекателни хора, които години наред си стоят сами. Има хора с наднормено тегло в щастлива връзка. Има хора с тежък характер, които имат човек до себе си, който ги обожава. Има необвързани, които се чувстват щастливи и удовлетворени от живота си, както и хора във връзка, които нямат търпение да излязат от нея. Това дали сте във връзка или не, не показва стойността ви като човешко същество, не е нужно липсата на партньор да срива самочувствието ви.
Дайте си подкрепа
Ако за пореден път сте изпаднали в депресия и самосъжаление, защото няма партньор, може би е време да запретнете ръкави. Започнете най-после да се отнасяте добре със себе си и да си дадете подкрепата, от която имате нужда. Депресията е сигнална лампичка, че е време нещо да бъде променено. Това не значи – намери си партньор веднага на всяка цена, иначе никога няма да си щастлив. Това значи – виж как да развиеш мило и подкрепящо отношение към себе си. Подхрани чувството си за собствена стойност, за да спреш да се фиксираш толкова върху това има или няма партньор. Това да имаш партньор не лекува емоционалните рани и лошото отношение към себе си. Когато си насъбрал толкова много мъка и болка, че отвътре кърви, имаш нужда първо да се погрижиш за себе си. А не да се хвърляш на врата на първия срещнат, който те иска, за да си докажеш, че ставаш за нещо. Време е да прекъснеш омагьосания кръг от фикс идея за връзка – провал – депресия.
Какво да направите
Партньорските взаимоотношения могат да са нещо много красиво, така е. Само че те просто допълват щастието в живота, не го създават. Често ако човек е нещастен необвързан, той е нещастен и във връзка. Коренът на това нещастие е отношението към самия себе си. Ако ви е тежко, защото не ви се получава с връзките към момента, можете да се подкрепите по следния начин:
- Разпишете всички критики, които имате към себе си – килограми в повече, прекалено нисък, прекалено висока, недостатъчно привлекателна, недостатъчно стилна, недостатъчно успешен… Всички обиди, които си сипете наум, просто ги разпишете на листа, да сте наясно с тях. А сега си представете, че тази критика е написана от някой друг и се отнася за човек, който много обичате. Какво ще отговорите на този суров критик? Разпишете го.
- Планирайте си по нещо приятно всяка седмица и се постарайте да си го давате редовно. Просто нещо, което се усеща добре за душата и тялото и ви зарежда – разходка в парка, плуване, да погушкате някое куче, масаж, кино – каквото ви радва. Дайте си го, дори в момента да не можете да му се насладите напълно, радостта се натрупва малко по малко.
- Приемете че в момента нещата са такива, каквито са, и съвсем практично помислете как можете да оползотворите обстоятелствата най-добре. Когато нямате връзка, имате време за други важни аспекти от живота си и проекти, които са ви на сърце. Вижте какво ви е интересно в живота и се захванете с него. И помнете – вие сте ценни и можете да се радвате на живота, без значение дали сте във връзка или не.
Още по темата:
Депресия след раздяла
Докато нямаш партньор
