Автор: Емилия Цанева
Мислим си, че сме намерили човека, с когото ще прекараме целия си живот. Щастливи сме и искаме непрестанно да сме заедно. Но изведнъж безоблачното щастие бива помрачено от зачестили караници. Някой все е недоволен от нещо. На единия или другия започва да му се струва, че партньорът е виновен за всичко лошо в живота му. Започват се разговори за раздяла. Прекарваме месеци в нерешителност, измъчваме се, тревожим се какво ще стане. И най-накрая раздялата се случва – единият си събира куфарите и се изнася. А може би всичко е вървяло добре. Разбирали сме се чудесно, но в един прекрасен момент партньорът идва и като гръм от ясно небе ни казва, че иска да се разделим. В друга ситуация връзката е била просто следващото разочарование. Толкова се стараем да намерим подходящия партньор, а вече имаме зад гърба си поредица от провалени връзки, коя от коя по-тежка.
Няма значение дали ние сме си тръгнали или партньорът е решил да прекрати отношенията. Дори е без значение дали сме били заедно няколко месеца или години наред. Раздялата просто има способността да ни разтърси из основи. Мирогледът ни се преобръща, често и отношението ни към себе си и към хората като цяло също се поставя под въпрос. След първоначалния шок, можем да изпитаме различни емоции – тъга, гняв, страх, понякога дори радост и облекчение. Всичко е толкова интензивно и изтощаващо, че нямаме сили и желание за нищо. Не ни се работи, не искаме да виждаме хора, губим смисъла. Остава само болката.
При раздяла депресивната реакция е естествена
Да реагираме депресивно в този момент е съвсем естествено. Близките ни хора са важни за нас. Те ни повлияват и участват активно в живота ни, затова при една раздяла ни е толкова тежко. Все едно сме загубили част от себе си. Необходимо ни е време да свикнем с новата ситуация. Да приемем нещата и да спре да ни притеснява, че другият край на леглото е празен. Раздялата е процес. Душата ни, досега преплетена с другия, малко по малко се отделя от него. Това се случва постепенно. Затова се включва и механизмът на депресивната реакция. Нейната роля е да ни забави, да ни насочи навътре и да ни помогне да се отделим от другия човек. Кара ни да си дадем време, за да намерим отново себе си. Депресивната реакция ни принуждава да предприемаме по-малко. Да си даваме спокойствие и да не поемаме излишни рискове. В момента цялата ни енергия е насочена към това да се възстановим. Нямаме капацитета да се борим с други трудни ситуации от външния свят.
Усложняващи фактори
Депресивната реакция след раздяла всъщност е нещо полезно, макар и преминаването през нея да не е никак приятно. Нещата обаче се усложняват ако към депресивната реакция след настоящата раздяла се добави потисната предишна загуба и/или свръхкритично отношение към себе си. Тогава вече естественият ход на депресивната реакция спира и ние засядаме по средата на едно депресивно блато. Тук вече не става въпрос за минорно настроение известно време, докато съберем сили и се напаснем към новата ситуация. Тук затъваме все по-надолу. Естествената депресивна реакция към раздялата отминава постепенно и имаме нужда просто да си дадем време и пространство да се съвземем. С усложняващите фактори обаче е необходимо да вземем навременни мерки.
Какво може да направи човек, който след раздяла усеща как с всеки изминал ден затъва все повече в самосъжаление, самокритика и безсмислие? Ето няколко идеи:
Структура
Естествената реакция, когато човек е в тежко състояние, е да не иска да прави абсолютно нищо. Да си лежи в леглото цял ден и да плаче. При депресията, понеже има какво да ни дърпа към дъното, емоциите не преминават, а засядат. Затова е важно да структурираме ежедневието си. Да, необходимо е да си отделяме време и пространство за емоциите, но е благотворно да правим по нещо редовно, макар и в момента да не сме продуктивни. Да правиш нещо с депресия е все едно да вървиш по улицата със 100 килограма на гърба си – естествено, че си по-бавен и всяка крачка е трудна. Но е важно все пак да се прави. Така че колкото и да ти е трудно, поддържай някаква олекотена рутина, пък било то и всеки ден да се разхождаш в парка по 30 минути. Поддържането на структурата ще ти помогне да се стабилизираш.
Подкрепи себе си
И най-прекрасните хора са преминавали през раздели, в същото време и най-неприятните хора се намира кой да ги обича. Това, че преминаваш през раздяла, не те прави лош човек. Разделите са естествена част от живота, на всеки се случва и това не казва абсолютно нищо за стойността ти. Никой не е перфектен, всеки си има своите трески за дялане, макар и повечето хора умело да ги крият. Това, че преминаваш през раздяла, не те прави счупен или недостоен, просто понякога двама човека извървяват конкретен път от живота си заедно, след което поемат в различни посоки. Това не казва абсолютно нищо за стойността ти като човек. Знам, колко ти е трудно в момента и как в главата ти само се въртят мисли от сорта на: “Ако бях по-добър, ако не бях казал/направил еди си какво…”. Опитвай се да пренасочваш подобни мисли в посока какво можеш да направиш сега, за да се погрижиш за себе си – как да си по-нежен и мил със себе си.
Свържи се с психотерапевт
Имаш нужда от подкрепа. Да си говориш с близки и приятели помага донякъде, само че те често казват неподходящото нещо и ни дават добронамерени, но разрушителни насоки – толкова ги боли да ни гледат как страдаме, че искат час по-скоро да ни разсеят и да спрат болката. А тази болка има нужда да излезе, точно сега имаме нужда да пуснем емоциите навън, не да ги потискаме както сме правили много пъти до сега. При депресията определено си заслужава човек да се обърне към психотерапевт, който да ти помогне да преминеш през тежките емоции, да намериш смисъл в живота си и да преоткриеш себе си като се научиш да се обичаш и да се радваш на това, с което разполагаш.
Депресията всъщност е подарък. Е, в бодлива опаковка, но пък ни дава шанс да се погрижим за старите си рани и да се научим да бъдем по-мили и нежни към себе си. Което пък би могло да ни помогне да се радваме на нещата, които имаме, и да изградим по-красива връзка в бъдеще. Можеш да се справиш, знам го.
Още по темата:
Как да превъзмогнеш бившия си партньор?