Кръвосмешение може да се нарече всяко действие, при което един член на семейството използва по неуместен начин друг член на семейството, за да посрещне определени свои нужди – обикновено родител кара някое от децата си да удовлетвори нужди, които би трябвало да бъдат удовлетворени единствено от друг възрастен. Кръвосмешението не бива да се разбира единствено в буквалното си значение на сексуално насилване, според психологическата литература кръвосмешението може да бъде и емоционално, което е не по-малко травмиращо за детето.
Явното кръвосмешение е сексуалното насилване, тоест родителят (или друг роднина) удовлетворява своите сексуални нужди чрез детето. Скритото или емоционалното кръвосмешение е когато родителят посреща своите психологически, емоционални, религиозни и други несексуални нужди чрез детето.
В прекалено близките взаимоотношения между родител и дете не цари безкористна любов, защото най-често подобна връзка обслужва нуждите и чувствата на родителя, а не нуждите на детето. „Да се чувстваш близък“ с родителите си, особено с родителя от другия пол, изобщо не е източник на спокойствие и стабилност. При подобно взаимоотношение индивидът първоначално като дете, а в последствие и като възрастен, се чувства прикрито прелъстен от родителя. В тези „близки взаимоотношения“ не царят чувства на признателност и благодарност, въпреки че детето не разбира защо това е така – все пак родителят толкова се е грижил за него, обичал го е, давал му е, значи детето трябва да го обича и да е благодарно. Но при подобен тип взаимоотношения в детето преобладават объркване и нарастващо чувство на гняв точно към родителя, който толкова го обича.
По време на дискусиите след лекциите на д-р Кенет Адамс по темата, някои участници успяват открито да изразят своя гняв и в същото време облекчение, че най-накрая разбират защо понякога изпитват такава омраза точно към родителя, който винаги ги е обичал толкова много. Други са вцепенени от чутото, трети бързат да избягат. Малко на брой осъзнати родители споделят, че най-накрая започват да разбират защо техните синове или дъщери имат проблеми с личния си живот.
Чувайки за емоционалното кръвосмешение, много хора настояват, че няма нищо лошо в изключително близките им взаимоотношения с някой от родителите им. Всъщност те твърдят, че се чувстват специални и привилегировани. На тези деца им е дадено почетно място, те са били идеализирани от родителя, издигнати са на пиедестал. Но всъщност каква привилегия има в това да те изкарат насила от детството, превръщайки те в партньор заместител за родителя? Когато станат възрастни, тези деца на свой ред започват да идеализират родителя, за да потиснат болката на изоставеното и измъчено дете вътре в тях. Да бъдеш заместителният партньор на родителя, означава да бъдеш жертва на скрито кръвосмешение.
Ето кои са характеристиките на скритото кръвосмешение:
Взаимоотношение любов/омраза
Възрастният, подложен на емоционално кръвосмешение като дете, често изпитва интензивна любов и едновременно с това интензивна омраза към родителя, който му е така близък. От една страна се чувства специален и привилегирован заради взаимоотношенията, от друга страна обаче често усеща, че не прави достатъчно за родителя. Преобладава чувство на вина, което предизвиква гняв, а той рядко се изразява директно.
Емоционална дистанцираност към другия родител
За разлика от отношението любов/омраза към първия родител, възрастният, подложен на емоционално кръвосмешение като дете, се чувства изоставен от другия родител. Взаимоотношението често е като при конкуренти и този родител се възприема като съперник. Често срещано е чувство на презрение към този родител.
Вина и объркване относно собствените потребности
Възрастният, подложен на емоционално кръвосмешение като дете, се чувства виновен за своите собствени потребности и често му е трудно да идентифицира какви точно са те. Като цяло се опитва „да бъде силен“, да обгрижва околните или винаги да бъде на разположение за другите като начин да посрещне собствените си нужди.
Чувство за неадекватност и ниско самооценка
Много вероятно е да има хронично чувство на неадекватност и недостойност. Вярва, че неговата/нейната ценност като мъж или жена се определя от това, което може да направи за околните, а не от това кой/коя е в действителност.
Множество връзки
Много вероятно е да е имал много връзки и никога да не се е чувствал удовлетворен. Той винаги е в процес на търсене на идеалния партньор или идеалната връзка. (Или пък перфектната работа, в случай че има тенденция към работохолизъм и отбягва връзките). Трудно му е да установи интимност.
Трудности с обвързването
Изпитва огромни колебания относно това дали да се обвърже с някой човек в стабилни взаимоотношения. Той винаги е с единия крак вътре във връзката, а с другия вече прекрачва прага извън връзката за всеки случай.
Прибързано обвързване
Прибързано се обвързва с връзка, след което скоро установява, че не е направил добър избор. Чувства се прекалено виновен, за да си тръгне. И вместо това се опитва да накара връзката да проработи.
Съжаление относно минали връзки
Често се хваща, че гледа назад към минали връзки и се чуди дали е можело нещата да се получат, ако просто беше останал във връзката малко по-дълго.
Сексуална дисфункция
Възрастният, подложен на емоционално кръвосмешение като дете, или се изключва в сексуално отношение и блокира сексуалните си потребности, или се фокусира прекалено върху тях, в резултат на което се пристрастява към секса и започва натрапчиво да преследва сексуални висоти и завоевания.
Натрапчивости/пристрастявания
Освен пристрастяването към секса, възрастният, подложен на емоционално кръвосмешение като дете, има и други натрапливости или пристрастявания. Склонен е към работохолизъм, направо може да се каже, че е обсебен що се отнася до работа, успех и постижения. Често срещано е хранително разстройство, той просто е пристрастен към храната – или постоянно се тъпче без всъщност да е гладен, задоволявайки по този начин емоционален глад, или не си дава достатъчно храна, или изяжда огромни количества храна и после се принуждава да ги повърне. Към това може да се добави и огромно влечение към самонараняване, тъй като тенденцията към саморазруха се причинява от същите психологически процеси.
Отговаряте на повечето характеристики? Прочетете повече по темата и потърсете професионална помощ – скритото кръвосмешение е прекалено дълбока травма и човек има нужда от външна подкрепа, за да се справи с нея.
Забележка: Настоящата статия не е написана, за да обвинява нечии родители. Всички родители дават най-доброто от себе си на своите деца. Родителите са обусловени от своята собствена опитност като деца. И все пак за да можем ние като възрастни да се освободим от травмите и неработещите модели на поведение, е необходимо да погледнем реалността в очите и да дадем израз на насъбрания гняв (по конструктивен начин, разбира се). Необходима е работа върху себе си и осъзнаване, не обвиняване на родителите. Но признаването на факта, че има проблем, ни развързва ръцете да предприемем действие и да го разрешим.
Горещо ви препоръчваме да прочетете повече по темата, особено книгата на Kenneth Adams – “Silently seduced: When parents make their children partners – understanding covert incest” (за съжаление все още я няма на български, но можете да си я поръчате онлайн на английски). Ние също ще се постараем да публикуваме повече материали по темата, защото засегнатите от емоционалното кръвосмешение са доста голям брой, а за него за съжаление не се говори много. Във всяко едно дисфункционално семейство, където има алкохолик или просто партньорите не са щастливи заедно и нуждите им не са задоволени, има потенциал за развиване на отношения между дете и родител, които да доведат до емоционално кръвосмешение.
Емоционалното кръвосмешение е доста сериозна травма, която е трудна за преодоляване по простата причина, че хората до последно отричат, че въобще има проблем. Но фактът, че се чувствате като “заседнали” в живота си, че колкото и да се стараете, нещата не ви се получават, а в същото време просто не виждате откъде идва проблемът, защото “детството ви като цяло е било нормално”, не може да бъде подминат току-така. За съжаление дори самите терапевти често не са наясно с този проблем и не го вземат под внимание, но е важно да се работи точно върху тази травма, защото потиснатият гняв към родителя е изключително разрушителен. Но има и много терапевти, които вече вземат предвид скритото кръвосмешение и успяват да помогнат на засегнатите да преодолеят травмата и да живеят нормален здравословен живот.
В Ирландия скритото кръвосмешение е законово признато за насилие над детето…
Статията е написана въз основа на материали от гореспоменатата книга на Кенет Адъмс, както и материали от блога botkinsyndrome.blogspot.ie
Въпрос: Има ли начин родителят да избегне емоционалното прелъстяване? Кога и в кои случаи любовта му към детето, напр. малкото дете, около 3-6 години се превръща в евентуална бъдеща преграда пред здраво емоционално развитие в зрелите години на вече порасналото дете? По конкретно любовта на сама майка към осиновена дъщеря – семейство, в което фигурата на бащата липсва изобщо.
Когато родителят е осъзнат, че неговата роля спрямо детето е да бъде възрастен, авторитет и в общуването си с детето целта е да се погрижи за детето, тогава дори да няма баща в семейството, емоционално прелъстяване няма да има. Ако родителят издигне детето до позиция на възрастен, използва го като приятел, споделя прекалено много детайли и очаква подкрепа от детето, тогава е налице емоционално кръвосмешение. Общо взето когато родителят е осъзнат, че детето е в живота му, за да бъде дете, а не приятел, съответно родителят си създаде подходяща среда от приятели, които да запълват емоционалните му нужди, всичко ще бъде наред.