Автор: Емилия Цанева
За да няма разочаровани, още в началото на тази статия ще поясня, че тук няма да си говорим за трикове как една жена да се научи на съблазнителна походка. Не че това не е важно, но според мен съблазнителната женствена походка би трябвало да идва отвътре, а не да се насилваме да я постигаме чрез външни похвати. Ето защо в тази статия ще си поговорим малко за това „отвътре“.
Аз самата съм типичен пример за конска походка, а понякога дори и за доста заплашителен и нападателен начин на ходене. Към конската походка прибягвам, защото все бързам за някъде, съответно си напасвам походката, така че да ме придвижи от точка А до точка Б по най-бързия възможен начин като направо нямам търпение да стигна до точка Б, защото трескаво прехвърлям задачите, които трябва да свърша, и едва ли не смятам, че е на живот и смърт да стигна час по-скоро до Б, та да се захвана за работа. В резултат въобще не виждам къде стъпвам, обувките ми са в покъртително състояние и редовно помитам разни предмети, удрям се в ъгли, а понякога се блъскам и в хора…
Нападателната походка е в резултат от 6-те години трениране на карате и ходене по състезания – когато излизаш на татамито е добре да го направиш с такава крачка, че да си стреснеш противника. Както може би предполагате, представителите на другия пол въобще не са впечатлени от подобна походка, даже по-скоро се стряскат, когато видят някой да пристъпва към тях толкова войнствено. Но в случая има нещо по-важно от това как ни възприемат околните, когато ходим със заплашителна или конска походка, а именно – как се чувстваме, когато ходим по този начин. И определено бих казала, че и при двата типа походка се чувствам изнервена, припряна, притеснена, раздразнителна… и какво ли още не, само не и в хармония със себе си. А най-интересното тук е, че както състоянието ни в момента влияе на походката, така и походката ни влияе на състоянието, в което се намираме.
Наскоро имах щастието да наблюдавам отстрани два коренно различни примера за походка. Видях една официално облечена жена на токчета, но вместо да я възприема за елегантна и женствена, аз си помислих: „Ама, че е груба!“, чудейки се какво ме кара да я възприемам като такава. В последствие осъзнах, че всъщност походката й е конска, затова въпреки дрехите не бих могла да я възприема като нежна и женствена. Но най-отрезвяващото беше, че в следващия момент се засякохме в коридора и осъзнах, че всъщност вървим в една крачка, с еднаква конска походка и двете изглеждаме доста изнервени и припряни…
В същото време преди няколко месеца бях на интервю за работа с една млада дама, която имаше уникална женствена походка. Аз самата имам навика да се спъвам и да вървя изключително сковано, особено когато знам, че някой ме наблюдава как си ставам от стола и отивам до бюрото да си дам CV-то. Но дамата беше така добра да сподели опит как така продължава да има същата нежна походка, даже и когато някой я гледа и е в притеснителна ситуация: „Ами просто не мисля как изглеждам отстрани, а се фокусирам върху себе си и тогава ми е спокойно!“. Толкова е просто! И по този начин, оставайки фокусирана върху себе си, се успокояваш и продължаваш да се чувстваш в хармония със себе си и със света около теб. А влезеш ли в конската походка, отново започваш да се чувстваш в разрез с всичко.
Е, когато си свикнала да вървиш като кон и това ти е автоматичната походка ако не си съзнателна, се изисква усилие да превключиш на спокойна нежна походка. Но е факт, че когато сме в главата, тоест мислим прекалено много за задачи и проблеми, а не усещаме тялото си тук и сега, походката ни е конска и ние се чувстваме припряни и изнервени. Но ако спрем за миг и върнем осъзнаването в тялото, насочим се навътре и почувстваме момента, тогава и походката става нежна и на нас ни става леко, а шансът от това състояние да намерим креативни решения на проблемите и да имаме повече енергия за деня и да му се порадваме, е много по-голям. И точно това е женствената походка – да се центрираш в себе си, а не да си една голяма ходеща глава с тяло за поставка. Това центриране става най-лесно ако се фокусираме върху центъра, който се намира на около 7 см под пъпа и се опитаме да почувстваме света оттам. Така ще успеем да останем центрирани в тялото.
Разбира се, че все още ми се случва да се хвана, че ходя като кон или като една голяма глава с тяло за поставка. Но когато го осъзная и избера да се фокусирам в този център на 7 см под пъпа, за да се центрирам в тялото си, аз самата започвам да се чувствам много по-добре и да се радвам на деня си, без да има външна промяна в обстоятелствата, само променяйки фокуса на енергията си. А оттам и походката се променя и става много по-нежна, красива и притегателна.
За финал бих казала, че женствената походка е точно това – центрираност вътре в себе си, което създава хармонично движение на тялото. Ако прилагаме техники за привлекателна походка, които включват определено движение на краката, ханша и останалата част от тялото, но си останем в главата, а не се центрираме в тялото, резултатът е… ами забавен, но не и красив, хармоничен и зареждащ. Затова пробвайте, всеки път когато се хванете, че ходите нервно и напрегнато, просто да се центрирате в тялото си. Това няма да ви забави, а просто ще направи денят ви по-лек, красив и хармоничен.
Нежен и спокоен ден!
Хубава и интересна статия :))) Замислих се за моята походка…все ми казваха че ходя като мъж ,който марширува :))) Наистина не знам как ходи един кон ,но май всеки трябва да върви с уверена и бодра крачка,а не според някакъв типаж.