Още си спомням преломния момент, когато бях на 20 години в „разцвета на младостта си”, но вместо да се чувствам прекрасно и да се радвам на живота, аз се чувствах все по-потисната от кантара, който застрашително се приближаваше към цифрата 80. Все си мислех, че не е верен… Все пак не изглеждах толкова зле, мислех си, че просто задържам течности, малко съм се поизнервила и затова… Но истината беше, че с годините бях развила навика да решавам проблемите си с храна, предимно със сладки неща. Особено първата година в университета, която беше кошмарна за мен, редовно „решавах” проблемите с по една кофа сладолед, цяла кутия бисквити и какво ли още не.
В допълнение към това стриктно следвах съвета на лекарите, че след като не ям месо, трябва да ям много млечни, за да си наваксам колкото мога ценните вещества от месото… И аз ядях ли, ядях. Още си спомням как, понеже бях на диета, вместо да си намажа филия с лютеница и отгоре да поръся с малко сирене, аз си отрязвах дебела филия сирене и мажех отгоре с лютеница, за да не ям хляб… И после ми ставаше толкова лошо! А колко бързо свършваше кашкавалът, само аз си знам.
По това време вече имах много познати вегетарианци и идеята за веганството често се прокрадваше към мен. И все пак трябва да си призная, че първата ми мисъл като чух за веганството беше – тези са луди! J Но човек много трябва да внимава какво осъжда. В моя живот поне винаги така се случва, че когато възроптая срещу нещо, няма и няколко месеца след това вече съм част от това нещо…
И така, един прекрасен ден се събудих с една изключително болезнена и сърбяща пъпка на прасеца. За няколко дена пъпката се превърна в цял обрив на прасеца, след седмица той вече се беше разпространил и върху другия прасец, а след още една – имах такава „красота” и по меките части на ръцете… Можете да си представите как се ходи по летните жеги с дълъг ръкав, за да не стресирам хората около мен при вида на този обрив! Нямах представа какво се случва и честно казано доста се уплаших. Първата реакция на майка ми като й казах за обрива беше: „Не знам защо, но имам чувството, че си направила алергична реакция към млякото!”. Стори ми се странно – все пак цели 20 години се бях тъпкала стабилно с млечни продукти и ми нямаше нищо! Но бях толкова изплашена и объркана, че реших да пробвам и спрях всички млечни – прясно мляко, кисело мляко, сирене, кашкавал, извара… Е, но кой да обърне внимание, че това не са всички млечни – всъщност най-усърдно продължих да хрупам вафли, а обривът продължи да расте.
Тогава едни познати вегани ме „светнаха”, че всъщност е хубаво да чета съдържанието на продуктите, защото всички сладки неща, с които съм свикнала, всъщност имат мляко под някаква форма. И ако наистина имам алергия към млечните и искам да оздравея, то е крайно време да престана да причинявам подобни количества вафли на тялото си.
Голяма мъка беше, но ги спрях почти отведнъж. Казах си край и спрях. Обривът започна да изчезва малко по малко. Няколко седмици по-късно реших да пробвам домашно сирене, но обривът започна да се появява отново, което доказа теорията, че интуицията на майката винаги е права! В последствие и проблемът с килограмите се реши сякаш от само себе си – без глад и без излишни лишения теглото ми се нормализира. И казвам без излишни лишения, защото продължавах да си ям сладко, само че без животински продукти.
Тогава цялата тази история ми изглеждаше невероятна. Мислех си, че аз съм нещо сбъркана, за да направя алергия на такава възраст. Така и не отидох на лекар да ми направят изследвания – предвид колко пъти в живота ми се е налагало да прибягна до лекар за по-тежки проблеми като необяснимо сърцебиене, задушаване, астматични пристъпи, рязко падане на кръвното налягане, прищипан нерв, а те милите така и не успяваха да ми уцелят диагнозата или дори да успяваха да разгадаят диагнозата, освен да ми изпишат лекарства, друго не можеха да направят. Но такава им е системата, какво да се прави. Просто реших, че личният ми опит с млякото е достатъчно показателен кое не е добро за мен и няма нужда доброволно да се правя на опитно зайче.
Сега вече виждам, че моят случай въобще не е странен, ами всъщност има още много такива. Последните 1-2 години излизат все повече изследвания за щетите, които консумацията на мляко нанася на организма, а все повече мои приятели се оказват алергични към млечните продукти…
Както винаги казвам – това какво ще ядете си е лично ваш избор. Моята задача е да споделя своята опитност, за да не се налага да си блъскате главата в стените, през които аз съм минала с цената на много болка и трудности. За мен млякото не е добър избор на храна. Моето тяло ми показа какво всъщност му причинявам, докато си мисля, че като му давам обилни количества млечни продукти, както правят мнозинството вегетарианци, аз правя най-доброто за себе си. Да, ама не!
След като спрях млечните продукти, астматичните пристъпи и задушаването отшумяха, кръвното ми налягане се стабилизира и вече не беше нужно да изяждам всеки ден по един шоколад и да се наливам с кола и кафе само и само да успея да се добера до вкъщи. По-късно прочетох, че когато попадне в организма, млякото образува субстанция подобна на слуз, която предизвиква множество бели в организма, включително хронична хрема…
Спирайки млечните продукти, тялото ми успя само да регулира теглото си. Не беше нужно да правя кой знае какво, за да вляза във форма. В онзи момент единствена моя цел беше да успея да завърша първи курс в университета специалност Арабистика (който е минал оттам би разбрал за какво говоря) и въобще не ме интересуваше как изглеждам! Но тялото се отблагодари подобаващо и стрелката на кантара рязко се отдръпна от цифрата 80, а дрехите ми станаха големи… И все пак по-важно е не какво не ядеш, а какво ядеш. За разлика от моята опитност има хора, които са спрели млечните продукти и все пак имат проблеми с излишните килограми. Спирането на млякото не е панацея, но пък би могло да бъде едно прекрасно начало!
И всичко това само със спиране на млечните продукти? Добре де, ами като и месо не ядеш, откъде си набавяш протеини?
Да, интересно се получи как една мъничка промяна подобри толкова много неща. Протеините въобще не са проблем – има предостатъчно растителни източници, например орехи, овесени ядки, зеленолистни зеленчуци, соя, спирулина, леща, грах, броколи, бадеми, лешници, боб, кафяв ориз… Доста са. Разбира се, необходимо е човек да се храни разнообразно и да внимава с различните чипсове, тестени изделия, сладки и други подобни залъгалки.
@Румен:
Жените могат да карат с минимално количество протеин, но не могат без сладко – неофициални / лични наблюдения.
Различните субстанции имат различно влияние върху индивидуалните [човешки] системи. Теглото не се влияе само от храните, но те имат силна роля, да. Очевидно млякото не ти влияе добре, но все пак не забравяй, че вече в БГ няма кмерсиална марка със 100% органичен произход.
И накрая една проста формула: приета енергия от храна (качествена!!!) – изразходена енергия за 24 часа и знаете вече дали качвате, сваляте или поддържате (+/-).
П.С Завърши ли Арабистиката?
Поздрави!
Да, сладкото си е голямо влечение, факт! И все пак при една диета без животински продукти протеините всъщност далеч не са малко, в зависимост от това какво яде конкретният човек, разбира се. Има една много хубава книга на Скот Юрек – „Яж и тичай“, в която той описва своето бягане на свръхдълги разстояния на диета без животински продукти. Ако имате възможност, прочетете я – определено ще ви даде една интересна гледна точка.
Факт е, че всеки организъм реагира различно на различните видове субстанции, както и един и същ организъм в различните периоди от време може да реагира по различен начин. И съм напълно съгласна, че теглото не се влияе само от храната, ами и от движението, от емоциите, психическата нагласа и много други.
Благодаря за формулата – много е ценна! 🙂
Арабистиката е завършена отдавна слава Богу! И вече много й се радвам.
Весели празници!
Много готино си го описала 🙂
Мисля, че всеки рано или късно минава през това, като само реакциите на тялото са различни. Мойто тяло реагираше по друг начин – получавам нещо като подуване на носните лигавици и не мога да дишам през носа, а също и имам яки храчки, жълтозелени. Много време ми трябваше и много изключване на различни храни, докато разбера какво е. Цяла година спах на отворен прозорец и отворена уста, че не ми достигаше въздух.
Прясно мляко мразя от малка, а киселото не ме привлича от години, кашкавала последните години започна да ми киселее, макар че имах емоционална връзка със запечените принцеси. Но все още от време на време страдам за баничките. Но пък здравето ми е по-важно 🙂 друго си е да си поемеш свободно въздух 🙂
Поздравления за симпатичния блог 🙂
Много благодаря за подкрепата и за споделения личен опит по въпроса!
Весели празници!
Браво момиче! Радвам се на хора като теб, които са пожънали такива успехи с опита си. Моята история сега се пише, защото за сега съм само вегетарианка, но с минимизирано количество на млечни и яйца – по-рядко от 2-3 пъти месечно. Все още ми се преяждат някой храни, но поне това което консумирам е само и единствено домашно, а не от магазина. Прилагам същото и за децата си, като бебето не е опитвало месо и поне докато е под мое наблюдение, няма и да опита. За съжаление вегански градини няма, но поне има вегетариански и това ме успокоява. Каката за жалост консумира месо, в градината, но постоянно й говоря за животните, дори й показвам някой филмчета.
За вафлите и другите десерти имам проблем с каката, не мога да я накарам да яде домашните бонбони и десерти, но упорито продължавам. Преди години не искаше и фрешове да пие, само соковете на които я научиха 3-ти лица обичаше, но като казах край, няма да купувам повече и да искаш и след няколко фреша, забрави за соковете. Мисля да последва скоро същото и с шоколадите, само да свършат тези, които са от празниците.
Истината е, че е трудно, но знам, че това е правилния път. Добре, че мъжа ми ме подкрепя, така че имам реален шанс, да станем едно веганско семейство 🙂
Благодаря! Малко по малко се случват нещата. Без да се обвинявате като ви се прияде нещо с яйца или мляко, хапвате си го с удоволствие и благодарност и малко по малко умът ви ще свикне, че вече няма нужда от тези неща, а има далеч по-здравословни и вкусни опции. С децата наистина е доста трудно, защото за съжаление не всичко зависи от родителя, но изглежда се справяте чудесно и вярвам, че скоро и с менюто на каката ще успеете да се преборите. Много успехи!