Интервю с Мани – творец на мандали и осъзната Жена и майка
Коя си ти и с какво се занимаваш?
Казвам се Маринела, накратко Мани, малко ми е трудно да кажа коя съм, защото имам още много да опознавам себе си, но ще се опитам. В моя свят присъстват теми свързани със здравословния начин на живот като цяло, като под здравословен по скоро за мен означава живот, който ти дава свободата да изразяваш истинската си същност и помага за пречистването на тялото, ума, душата и другите фини тела, които ни обгръщат. И в тази насока интересно ми е да знам повече за природосъобразното хранене, да приготвям различни вкусни рецепти, обичам да слушам и да си попявам мантри, да рисувам мандали, да практикувам йога, да чета книги, които ме обогатяват душевно, обичам да разбирам повече за нас самите и да достигам до повече дълбочина, защото вярвам, че зад всяко събитие от живота ни, за всички наши мисли и действия, за взаимоотношенията ни с другите, винаги се крие по-дълбока причина, която откривайки може да ни даде много отговори и да ни помогне да поемем по пътя към себеусъвършенстване и развитието на душите ни, именно целта, за която сме Тук, поне според мен. Може би съвсем накратко успях да отговоря на въпросите коя съм и с какво се занимавам.
Разкажи ни малко повече за мандалите, които рисуваш? Как ти дойде идеята? Какво е предназначението и въздействието им?
Да си призная и аз не знам как точно започнах да рисувам. Като малка ходех на уроци по рисуване, но по-скоро рисувах по зададени теми и прерисувах, отколкото да рисувам картини или нещо подобно. По-скоро интересът ми да рисувам подобни неща тръгна от там, че много харесвам индийските хена татуировки, където жените са с изрисувани красиви ръце или крака и винаги много са ме привличали тези орнаменти. От време на време си драсках разни завъртулки в някой тефтер, след това на лист хартия и след подкрепата на майка ми, която неведнъж ми казваше, че са много красиви и че не всеки би могъл да прави нещо подобно и то с такова търпение и спокойствие, някак си се случиха и на платното, на което в момента ги правя. Тепърва започвам да се уча и развивам в тази насока, даже не бих нарекла моите рисунки истински мандали, защото зад това понятие се крие наистина по-висш смисъл и символика и има специални техники за изработването им, постига се определено състояние на ума по време на рисуването им и още много важни подробности.
Основното при мандалите е, че те наистина лекуват, дори по време на самото им създаване. Не знам дали моите рисунки успяват да въздействат така на хората, които са заобиколени от тях, но на мен определено ми влияят и то по много интересен начин. Самите форми имат значение, цветовете също, но аз правя нещата изцяло по интуиция, не следвам правила и може би това е различното в тях. Особено ако правя нещо лично за някого, опитвам се да уловя личността на самия човек, да разбера моментното му състояние и от какво той се нуждае в този период от живота си, и поставям пред себе си намерението мандалата, която ще направя да дари тази душа с това, от което има нужда в съответния момент. Интересното е, че докато правя нещо за друг човек, като че ли в процеса на създаването аз помагам и на самата себе си в същата насока или проблем. И винаги се изненадвам от крайния резултат, защото започвайки всеки път нямам идея какво ще излезе накрая, но пък това ме кара да ми е вълнуващо и любопитно какво ще видя на платното след това.
Знаем, че ти е хоби да правиш здравословни веган торти. Наистина ли са хем вкусни, хем здравословни?
Ах, тези торти! 🙂 Да, преди около три години започнах да се храня без млечни продукти и започнах да търся в интернет повече рецепти в тази посока, така се „запознах” със суровите торти, които в момента не малко хора вече познават като вкус. И наистина в началото като всеки, който започва нещо ново, ми беше много интересно да си приготвям различни вкусни неща, но като че ли сладкишите най-много ме привличаха. Правех сурови шоколадови бонбони, след това и торти. И понеже все имам някакъв вътрешен стремеж да правя нещо, което не просто да отговаря само на някакви определени стандарти, много ми се искаше да рисувам или украсявам самите торти и това да ги прави по-специални, а не само вкусът им. Бях се замислила по едно време сериозно да се занимавам повече с това, но като че ли от горе имаха друг план за мен и усетих, че това може би не е моето призвание за момента. А и информацията, която вече имам по-скоро ме кара да мисля, че суровите торти и най-честата им комбинация между ядки и плодове не е най-доброто съчетание за нашите тела и това не влияе благоприятно върху нашата храносмилателна система. Затова може би по-скоро биха останали за мен само с понятието „вкусни”, но не и здравословни. Но определено пред най-обикновена торта бих предпочела да си приготвя някоя вкусна, създадена с желание и вдъхновение сурова тортичка, която бих споделила със семейството ми, а скоро и с моето малко момиченце.
