Интервю с Георги Жеков – автор и лектор
Занимаваш ли се с някакви спортове?
Да, принципно вече не толкова сериозно, но около 5 години близо се занимавах със скално катерене, докато преди една година не претърпях инцидент и сега в момента няма как. Един от пръстите на ръката ми не функционира достатъчно добре, за да мога да се катеря на това ниво, на което искам. Но съм се насочил към това да си развия една моя програма от различни видове физически упражнения, които са единствено и само с тежестта на собственото тяло. Също така и правя йога упражнения вкъщи. Тичам почти всяка сутрин или поне през ден задължително излизам и тичам сред природата или там, където имам възможност, просто да раздвижа тялото. Тъй като едно от основните неща, които човек има нужда на физическо ниво, това е всекидневната физическа активност. Било то 30 минути ходене някъде, независимо къде, за да може да се раздвижи тази кръв, течностната среда изобщо в организма и вече нещо, което така да те поизпоти малко. Всъщност будистите имат една много интересна мъдрост, че трябва да правим три неща на ден, за да сме щастливи. Едното е да се изпотим поне веднъж на ден, другото е да кажем една хубава дума на човека срещу себе си. И третото е да си отделим време и да поседим в мълчание.
Добре де, а когато човек се занимава с доста неща, а ти определено се занимаваш с доста неща, има някои дни, които просто е толкова натоварено, че невинаги успяваш да отделиш време за спорт. На теб случвало ли ти се е да пропуснеш тренировка или практика?
Като цяло много рядко ми се случва да не отделя време за медитация и за спорт. Първото нещо, което правя като се събудя сутринта, независимо в колко часа – гледам да ставам между 5 и 6 всяка сутрин, за да имам точно това време, за което ти говориш, преди да стартира деня. Тъй като знаеш, че в повечето случаи хората стартират деня си около 8 часа, за мен е важно до 8 часа да съм минал през час, час и половина, дори два медитация, тоест навлизане в моя вътрешен свят, където да настроя себе си към честотата на деня такъв, какъвто искам да бъде, такъв, какъвто го построявам, защото нашите мисли и начина, по който възприемаме света и хората, те всъщност създават реалността такава, каквато е. Така че много рядко ми се случва общо взето. Може би когато ми се насъберат много дни подред, в които съм се натоварвал и физически, и емоционално, и ментално, тогава си отделям ден, в който се наспивам толкова, колкото искам, което обикновено не е до по-късно от 8 часа, след което пак си отделям времето за физическо упражнение. Тоест не си спомням съзнателно да съм пропускал някакъв ден, в който да не направя някакво физическо упражнение, било то и просто някаква комбинация от физически упражнения дори за 15 минути, колкото да раздвижа тялото си по някакъв начин. С годините съм разбрал, че това са двете основни форми на единението със света и с хората – на първо място да се погрижа за физическото си тяло и след това за емоционалното.
Тоест един вид струва си да си отделим тези 15 минути, а не още с отварянето на очите да тичаме по задачи, защото сме много по-ефективни като първо се погрижим за себе си и след това тръгнем да си вършим задачите?
Абсолютно! Това е може би една от най-добрите инвестиции на време, която можем да направим. Най-интересното е, че след като си отделим тези 15 минути и успеем да навлезем поне дори за секунда-две в това поле на тишина и да се свържем със себе си, след това се случва така, че целият ни ден е толкова хармонично подреден, че ни се освобождава време и за много други дейности, които искаме да вършим. Но това единствено и само може да се разбере с практиката, защото в началото няма да е така. Месеци наред може да виждаме само откъслечни знаци за това, че се случва. Докато може би след година-две, за всеки ще е различно в зависимост от това как и какво прави със самия себе си, в каква форма избере да практикува. В един момент неминуемо това му се случва и ти си казваш – „Аха!Ето за това беше всичко, което съм правил!” И оттам нататък вече ти се стремиш да надграждаш по някакъв начин и с различни техники и с различни упражнения. Много е важно да не се застояваме на едно място, защото и с практиката се свиква в един момент и започваме да я правим роботизирано, по инерция, а тогава тя спира да си върши действието по начина, по който го е правила преди. Затова е много добре да се внасят нови свежи елементи, за да може да се държим постоянно извън тази зона на комфорт, за която толкова много се говори и която си я има и е много важно ако можем ежедневно да си позволяваме да си правим подаръка да излезем извън нея, това е едно наистина безкрайно вдъхновение.
По принцип при мъжете това предизвикателство не е така силно засегнато, въпреки че и при тях го има този момент, но при жените особено има доста голям проблем с емоциите. Ти имаш ли някаква опитност, можеш ли да посъветваш нещо жените, които имат променливи настроения – 5 минути се чувстват добре, след това им се плаче. Това бушуване на емоции как можем да го хармонизираме според теб?
Емоцията обикновено е нещо, което се създава в нас, след като е била създадена определена мисъл. Невинаги имаме възможността да проследяваме тези мисли и точно тогава, когато изпуснем такава мисъл, която е създала определена емоция, ние я изживяваме без да осъзнаваме защо това нещо се е задвижило в нас. Най-хубавото е, в момента, в който усетим тази промяна в настроението, независимо какво е то, разбира се най-вече бихме си задали въпрос и се спрели ако е негативна тази емоция, нормално е, да спрем за миг и да си зададем въпроса защо се създава в момента тази емоция, какво е това, което я причинява. Защото ние винаги имаме отговора на всички въпроси, но е необходимо да зададем правилните въпроси, за да можем да получим отговори. А при жените е много по-лесно, защото при вас интуицията е много по-добре развита и много по-лесно си слушате вътрешния глас, на което ние мъжете можем само да се учим от вас. Това е може би нещо мигновено, което човек може да въведе в ежедневието си. Аз също го правя. В момента, в който усетя някаква промяна, си задавам въпроса и почти винаги, разбира се това го правя вече в продължение на години, разбирам каква е причината и най-хубавото, което можем да направим е или да заменим тази мисъл с някаква друга, или да използваме някоя от многото различни други техники.
За още вдъхновения от Георги Жеков посетете сайта му Другата реалност.