Докосването може да предаде 5 основни значения. Позитивни емоции могат да бъдат предадени чрез докосването основно при хора, които имат много близки или относително близки взаимоотношения. Сред най-важните послания са подкрепа, ценене, съпричастност, сексуален интерес или сексуално намерение и обич. Освен това докосването може да предаде усещане за спокойствие, непосредственост, доверие, сходство, качество, непринуденост. В допълнение към това е установено и, че докосването улеснява разкриването на себе си. Често докосването предава игривост, която може да бъде нежна или агресивна. Когато докосването се използва по този начин, игривостта оттегля фокуса от емоцията и предава на другия човек посланието, че нещата не са сериозни. Игривите докосвания правят комуникацията по-лека.
Докосването може да контролира поведението, отношението или чувствата на другия човек. Такъв контрол може да предаде различни видове послания. За да помолим за съдействие, например, ние можем да докоснем другия човек, за да предадем посланието „Отдръпни се”, „Побързай”, „Остани тук” или „Направи го”. Освен това докосването за контрол може да предаде статус и доминиране. Например, човекът с по-висок статус и по-доминантният човек са тези, които инициират докосването. Всъщност би било нарушение на етикета ако човекът с по-нисък статус докосне човека с по-висок такъв.
Ритуалното докосване се съсредоточава върху поздрава и сбогуването. Да се ръкуваш, за да кажеш „здравей” или „довиждане”, е един от най-явните примери за ритуално докосване, но под формата на ритуално докосване можем и да прегърнем другия човек, да го целунем или да сложим ръката си върху рамото му.
Докосването, свързано с изпълнението на задача, представлява извършването на функция, например отстраняването на прашинка от нечие рамо, помагане на някой да слезе от колата или проверяване по нечие чело дали човекът има температура. Докосването свързано с изпълнението на задача като цяло се възприема положително.
Избягването на докосването също си има свои значения. Точно както имаме нужда и желание да докосваме и да бъдем докосвани от другите, ние имаме и склонността да отбягваме докосването от определени хора или при определени обстоятелства. Докато стоим рамо до рамо с други хора в претъпкан асансьор, ние се намираме във физически контакт с напълно непознати. Стягаме тялото си и отклоняваме поглед, но едно объркващо чувство на срам ни залива. Ако седим на маса по време на конференция и случайно докоснем с върха на обувката си глезена на колегата, може внезапно да се отдръпнем, дори да се изчервим и непременно бихме се извинили. Защо хората реагират по този начин при неволно докосване? По принцип докосваме някого, за да изразим близост. Когато близостта не е посланието, което сме възнамерявали да предадем, ние инстинктивно реагираме, за да изменим посланието.[1]
Сред важните открития, свързани с избягването на докосване, е правопропорционалната връзка с разбирането на комуникацията – хората, които се страхуват от устна комуникация, имат висока склонност да отбягват докосванията. Избягването на докосванията е в голяма степен при хора, които трудно се разкриват. Докосването и разкриването са интимни форми на общуване и хората, които се чувстват некомфортно да се разкриват пред другите, са склонни да избягват и близостта с хората чрез докосване. Като цяло по-възрастните хора имат по-високо ниво на отбягване на докосвания от противоположния пол в сравнение с по-младите хора. С напредването на възрастта представителите на противоположния пол ни докосват все по-малко и тази занижена честота на докосване може да доведе до избягване на докосването като цяло. Полът също играе решаваща роля за склонността към избягване на докосването. Мъжете имат по-високо ниво на отбягване на докосването от същия пол отколкото жените. Мъжете избягват да докосват други мъже, но жените могат и в действителност докосват други жени. Установено е, че жените имат по-голяма склонност да избягват докосвания от другия пол, отколкото мъжете.[2]
Във връзка с отбягването на докосването е интересно да отбележим няколко фактора. Някои деца порастват, научавайки се да не докосват множество живи и неживи обекти. На тях им се казва да не докосват собственото си тяло, а по-късно да не докосват тялото на партньора си. Родителите избягват да се докосват интимно пред децата и така докосването се свързва със смъмряне, че „това е лошо“, съответно наказване. Отделно докосването между баща и син се смята за липса на мъжественост. Поради подобни изживявания в детството, някои хора избягват да докосват другите във всякакви ситуации. Редица изследвания се опитват да установят личностните характеристики на хората, които се радват на докосването, както и на хората, които не го обичат. Тези, които не обичат докосването, като цяло изпитват повече тревога и напрежение в живота си в сравнение с тези, които обичат докосването. Освен това избягващите докосването изпитват по-малко удовлетворение от телата си, по-голяма подозрителност към другите, по-затворени са и е по-вероятно да имат по-крайни убеждения.[3]
[1] Beebe, Steven, Beebe Susan & Redmond Mark; Interpersonal communication – relating to others, 5-th edition; Pearson international edition, p.208-210
[2] DeVito, Joseph; The interpersonal communication book; 11-th edition; Pearson International Edition; 2007; Pearson Education Inc., p. 171-173
[3] Knapp, Mark L.; Hall, Judith A.; Nonverbal communication in human interaction; 2006; p. 264 – 288
