В последствие фокусът се разшири и включихме темата за женствеността, тъй като тялото на жената върви ръка за ръка с нейната женственост. Ако жената непрекъснато воюва срещу своята женственост, няма как да не е във война и с тялото си. Женствеността е дар от природата, който прави живота красив, радостен, любящ, нежен и уютен. Отхвърлянето на този дар води до трудности, объркване и страдание. Днес на много жени ни е трудно да позволим на женствеността си да се прояви от страх, че бихме били уязвими, слаби и зависими, както и от схващането, че е повод за гордост, когато сме като мъжете – съревноваваме се с тях, подлагаме се на сурови изпитания, демонстрираме колко сме корави, едва ли не че сме по-мъже от мъжете. Но природата си е природа, тя случайни дарове не дава. Всъщност женствеността е нещо могъщо, както и мъжествеността. Тя е сила, само че различна сила. Не по-добра, не по-лоша, а просто различна.
Идеята
Идеята на проекта „Здрава история“ е да бъде наставник в пътешествието ни към по-добро психическо здраве, любов към себе си и радост от живота. За тази цел се спираме на палитра от теми, важни за изграждането на един щастлив и удовлетворяващ живот – тяло, емоции, мисли, духовност, сексуалност, взаимоотношения, родителство, психология и психотерапия.
Първоначалната идея на „Здрава история“ се роди през есента на 2012 г. под формата на визия за книга „Здравата история на едно олекнало момиче“, вдъхновена от непрестанната война на жените със собственото им тяло. Книгата все още не е публикувана (когато й дойде времето и това ще стане), но пък междувременно през есента на 2013 г. на бял свят се появи сайтът Zdravaistoria.com. Първоначалният фокус беше върху здравословното отслабване, здравословното хранене и това как да заобичаме тялото си. Това вече не е основният фокус на „Здрава история”, но все още считаме тези теми за много важни - все пак тялото е с нас през целия ни земен път, затова е от голямо значение да сме в добри отношения с него.
Женствеността
Сексуалността
Женствеността е тясно свързана със сексуалността – ако психически не сме узрели за своята сексуалност, трудно бихме приели и своята женственост. Жената, която отхвърля своята сексуалност, всъщност е едно непораснало дете в тяло на възрастен. Сексуалността е творческата и градивна сила в света. Тя дава тласък, импулс, ентусиазъм, жизнерадост и вдъхновение. Но за някои от нас сексуалността е плашеща, неконтролируема, объркваща. Смущаваме се, че някой ни възприема като сексуален обект, плашим се да не ни се случи нещо лошо или ни е страх да допуснем някого толкова близо до себе си, за да не ни отхвърли. Смущаваме се и когато ние възприемаме някого като сексуален обект, все пак импулсите на тялото трябва да са под пълен контрол… Сексуалността е тясно свързана с тялото и когато ни е станало навик да живеем от главата си, изключвайки тялото, сексуалността също страда.
Връзката със себе си и взаимоотношения
Когато сексуалността е блокирана, страдат както връзката със себе си, така и взаимоотношенията с другия пол. Една жена или един мъж с психическа възраст на 5-годишно дете си търси не партньор, а татко или мама. Не поемаме отговорност за собствения си живот, а чакаме принца или принцесата да дойдат да ни спасят. Веднъж да ги намерим и целият ни живот ще се подреди по мед и масло. Но всъщност забравяме, че не може един човек да запълни целия ни живот. Това изоставяне на собствения ни живот, за да сме във връзка, води до едни нездрави взаимоотношения, основани на взаимна зависимост, в които хем не сме щастливи, хем не можем да си тръгнем. А други толкова ни е страх да се обвържем, че само скачаме от връзка на връзка, страдайки през цялото време, че сме сами. Да, чудесно е човек да гради живота, който иска, ден след ден, наслаждавайки се на всички красиви неща, които сам си е избрал и сътворил. Но още по-прекрасно е, когато това пътешествие се сподели с равностоен партньор, който също гради живота си с радост. Така всеки върви по своя път и в същото време сме заедно – подкрепяме се и се учим един друг. Защото най-голямото израстване става във връзката.
Психологията и психотерапията
Психологията и психотерапията са важни за щастливия и удовлетворяващ живот, тъй като са символ на себепознанието и себеусъвършенстването. С психологията човек може сам да изучава себе си и околния свят, осъзнавайки своите мисли, емоции, поведения, импулси и желания. И с помощта на това осъзнаване може да израсне. Всички ние обаче имаме предел на осъзнаване, склонност да използваме несъзнателни стратегии за справяне, които спъват съзнателните ни стремежи, имаме си потиснати емоции, объркване, трудности, с които не знаем как да се справим и какво ли още не. Тук на помощ идва психотерапията – терапевтът, в ролята понякога на спътник, понякога на наставник, понякога на свидетел, може да ни помогне да видим себе си реално, да се приемем и обикнем с всичките си светли и тъмни страни, както и да заменим вече неадекватните стратегии за справяне със съзнателно избрани нови модели, които да ни помогнат да изградим желания живот. Но нека не очакваме терапевтът да ни носи на ръце! Няма да ни бъде лесно и ще се наложи да положим доста упорит труд!
Духовността
Идва ред и на духовността. Може да се радваме на финансово изобилие, здрава сексуалност, да си обичаме тялото и да имаме чудесно партньорство, но ако сме вкопчени единствено в материалното, душата ни би страдала жестоко. Тази нейна мъка рано или късно започва да се проявява в нас като едно чувство за безсмислие, изгубеност и неспирна тъга. Ако обаче отредим място на духовността в живота си, тя би ни дала стабилност и устойчивост в един непрекъснато променящ се свят. Духовността е дълбоката мъдрост, която всеки един от нас притежава. Тя е любовта, състраданието, истинската грижа за живото същество насреща. Тя е усещането за свързаност с всичко и всички наоколо. Тя е приемането, че всеки си има свой път в живота, както и своите уроци. И всички сме еднакво ценни, макар и различни. Духовността ни дава вътрешна сила, смисъл и ориентир. Но тя не изключва земното, напротив – животът е най-красив и пълноценен, когато духовното и земното вървят ръка за ръка.
Всеки човек има възможност да бъде щастлив, да обича и да крачи уверено по своя собствен път. „Здрава история“ е моят принос към този възможен свят. Самият факт, че е реалност и би могъл да бъде от полза на някого, ме изпълва с огромна радост. Разбира се, не всичко върви гладко през цялото време. Има и трудни моменти, но това е част от реалния живот – винаги ще има изпитания и предизвикателства, както винаги има и красиви моменти, и радост.
И тук е мястото да благодаря на всички вас – нашите читатели, слушатели, учители, ученици, приятели и колеги. Благодаря за обратните връзки, за споделянето, за критиката, за подкрепата, за вниманието, за времето и за доверието.
Благодаря!