„И най-мощният интелект е безсилен, ако няма сърце, което да го топли.” – Много от нас са търсили любов навън и са били наранени. Много от нас са затворили сърцето си и са го бронирали с хиляди защити, за да не бъдат наранени отново. Но тези опитности са много ценни, болката всъщност ни прави по-силни, по-добри, по-смели. Тя ни помага да израснем и да проявяваме съчувствие към околните. Но вместо да научим уроците и да продължим напред, много от нас се подвеждат по нараненото си его и казват: „Не ми трябва любов! Сам/сама ми е добре!“. Разбира се, че е прекрасно да си цялостен сам и да обичаш сам себе си – това е основна предпоставка, за да имаш истинска любов. Ако зависиш от другия да те прави щастлив, тогава това е зависимост, връзване на крилата – не е любов. Но когато имаш мощен интелект и си го развил, когато знаеш какво искаш от живота и ден след ден стъпваш смело напред, за да го постигнеш, знай че е време да отвориш сърцето си и да пуснеш Любовта там. Тя ще те подкрепи и ще ти помогне да летиш още по-високо, ще те мотивира да вървиш с още по-голям ентусиазъм по пътя ти и ще ти помогне да реализираш потенциала си в още по-голяма степен. А защо да се отказваме от нещо толкова красиво, само заради едно наранено его?