Интервю с Аделина Кирилова, инструктор по йога, астролог и психолог
Когато човек те погледне, с лекота може да забележи, че ти наистина обичаш себе си и това е възхитително! Винаги ли си се обичала или в някакъв момент просто успя да се научиш?
Всъщност не съм, въобще даже! Претърпях много голяма трансформация, след като започнах да се занимавам с йога. Преди това бях с много голямо его, не че сега нямам – всеки има, но вече е много по-балансирано. Освен това бях много ядна на другите хора, все някой друг ми беше виновен. И просто осъзнах, че проблемът си е в мен и ако има някаква повреда, тя всъщност си е в моя телевизор. Всъщност вече търся всяка причина в себе си и се наблюдавам, много се наблюдавам. Смятам, че за всички е важно да се самонаблюдават и да видят защо реагират по определен начин, защо нещо ги дразни, кое точно ги дразни. По някакъв начин да си обяснят откъде идва и защо идва и да го променят, а не да го проектират върху другия. Защото обикновено всичко, което ни дразни в другия, ние си мислим, че проблемът е в него, а реално това сме ние, които се оглеждаме в другия. Та, не съм се обичала по никакъв начин, сега си давам сметка. А тогава съм си мислела, че много се обичам. Защото хората с високо его си мислят, че са върха, а всъщност се оказва, че точно те страдат от липса на любов, внимание и въобще най-вече разбиране към себе си, нямат приемане на себе си.
От колко време се занимаваш с йога?
От 2006 г., но тук покрай курса в НСА се засилих повече. Освен това ходих в Индия и това пътуване много ми промени светогледа. Хората казват, че човек, който отиде в Индия, не се връща същият. Истина е. Там бяхме на курс по ведическа психология. И там се научих на приемане.
В Индия, ЧОВЕК СЕ УЧИ ДА приема нещата такива, каквито са, а това е много важно за всички. Да приемаш нещата такива, каквито са в действителност, а не такива, каквито са в твоята глава. Това според мен е най-ценното. Аз бях там един месец. И като видиш хората колко лесно приемат всичко. Просто си живеят и приемат нещата, не се вкопчват, не се вглеждат, не се привързват – всичко е толкова лесно. Много хубава силна енергия.
Да, това приемане като го има, другото някак все се наглася. Добре, а ти как насочваш хората, на които преподаваш йога, да си приемат тялото такова, каквото е?
Това става по естествен начин. Когато започнеш да практикуваш йога, ставаш много по-осъзнат за себе си, за тялото, за важните и дребните неща и всъщност хората започват да сияят, да излъчват една светлина, едно спокойствие и от само себе си започват да отслабват и то не защото правят много упражнения, а защото започват да приемат себе си. Научават се да обичат себе си и всъщност когато започнат да се усещат в комфорт със себе си, то от само себе си достигат до реалните си килограми. Някъде бях чела, че всяко тяло, всеки човек е роден със заложени килограми, тоест дали ще варираш 5-10 килограма по-надолу или по-нагоре, ти имаш някакъв стандарт, примерно 55 килограма и дали ще си 52, 53 или 50, общо взето винаги се връщаш на твоите си килограми. Определено ми прави впечатление, че хората просто с по-продължителни практики смъкват. И дори е много смешно, защото освен класическата хата йога, аз водя и боди фит йога, която всъщност е малко по-силова – в нея съм вкарала и пилатес, съответно тя е малко по-американски тип, тъй като има хора, които искат да се развиват в тази насока. В този ред на мисли има един много интерес случай с една моя ученичка, която идваше при мен около година на боди фит йога и да, беше се повталила, добре изглеждаше, стегна се много, но в момента, в който започна да ходи на класическа йога, в която изобщо не се движим толкова – класическата йога е просто задържаш в асаните и дишаш, не е кой знае какво на външен план, та тя се стопи и стана фина, сияеща, много по-слаба и много по-добре изглеждаща, отколкото преди това, когато ходеше на силовата йога. И си говорим с нея и тя казва – просто се чувствам по-добре и то става от само себе си. И си говорим как хората се заблуждават, че всъщност трябва да ходят на фитнес, да блъскат, да си омаломощят тялото, да чувстват мускулна треска навсякъде, да са като пребити едва ли не, да се приберат вкъщи омаломощени и тогава вече са работили и тялото им ще се чувства добре, но всъщност не осъзнават, че това не е пътят, това не е начинът, не е нужно да блъскаш като луд и да правиш някакви кой знае какви физически усилия, по-важно е вътре в ума какво се случва, в душата И РЕСПЕКТИВНО ТОВА ВЛИЯЕ ВЪРХУ тялото.
При хората, които идват редовно на йога, забелязвам, че тези които се чувстват в хармония със себе си и идват на класическа йога, постигат много по-голям ефект, отколкото тези, които блъскат като луди и накрая казват – ох, имам мускулна треска тук, много съм щастлива! Мускулната треска въобще не е повод за радост! Но като нямат мускулна треска и сякаш не се чувстват щастливи и ми казват – Ти днес много ни пощади.
Мозъкът много интересни програми създава!
Да, казват ти – Днес ни пощади, нищо не ни даде този път. Искат да ги натовариш така, че едвам да гледат, за да чувстват, че са работили нещо, но така нещата не се получават добре.
Аз лично много се надявам хората да разберат, че мускулната треска не е критерий и въобще не е хубаво да имаш мускулна треска!
Трябва да напишем с големи букви, че мускулната треска е много вредно нещо, защото тя представлява натрупване на млечна киселина, която всъщност е токсична за организма. Затова хич не е добре постоянно да ходиш с мускулна треска!
Някъде пишеха, че мускулната треска всъщност се получава от малки разкъсвания по мускулите. То всъщност човек ако си направи една добра релаксация накрая и си гледа границите на самото тяло, да не ги прекрачва много, тогава не би трябвало да се появява.
Да, той човек трябва сам да стигне до йога и въобще до този начин на мислене, а не да го вземеш от улицата и да го учиш. Няма как да стане, трябва по естествен начин да се случи.
Определено си трябва разбиране! А какво е твоето послание към хората, които ще прочетат твоето интервю?
Да осъзнаваме себе си и ситуациите, да приемаме, да се учим, да разбираме хората, да влизаме в техните обувки, да не ги съдим, да действаме преди всичко ВОДЕНИ ОТ ЛЮБОВ И ДА БЪДЕМ отворено към другите.
Моя любима мисъл и мъдростта дошла от Парамаханса Йогананда
“Бъди толкова естествен и обикновен, колкото можеш да бъдеш и ще се изненадаш, колко подреден и щастлив може да бъде животът ти.”
За повече интересни знания от Ади можете да посетите нейната страничка.
