Дейвид е изключителен професионалист, който дойде на психотерапия заради ниското си самочувствие. Интересното обаче беше, че всеки път, когато обсъждахме методи, с които би могъл да подобри чувството си за собствена стойност, в него се появяваше съпротива. Когато го попитах защо, той призна, че се страхува.
“От какво?”, попитах аз.
“Да не стана надменен”, каза той. “Наистина имам нужда да бъда по-уверен, но се притеснявам, че ако терапията е успешна и самочувствието ми се подобри, всъщност ще стана арогантен.”
Дейвид определено не е единствен – хората с ниско самочувствие често се притесняват, че ако станат по-уверени в себе си, всъщност ще станат арогантни.
Разликата между арогантност и увереност
Подобряването на ниското самочувствие е важно за емоционалното здраве, щастието и дори за удовлетвореността от взаимоотношенията. Но какво отличава уверените и горди от себе си хора от хората, които се хвалят прекалено и са арогантни? Някои психолози правят разлика между два вида гордост – автентична и високомерна гордост. Автентична гордост изпитваме тогава, когато имаме положителна оценка за себе си, уверени сме, продуктивни сме и притежаваме качества на личността като вежливост, съвестност и емоционална стабилност. От друга страна високомерната гордост съдържа в себе си себичност и арогантност и се свързва с черти като грубо държание, агресивност, ниско или крехко самочувствие.
Когато човек иска да подобри самочувствието си, е необходимо да работи за изграждане на автентична гордост, а не на високомерна гордост – все пак искате да станете по-уверени, не по-арогантни. Добрата новина е, че автентичната и високомерната гордост всъщност не се намират на един и същ континуум, защото представляват два отделни аспекта на гордостта. Хората не преминават от несигурност в себе си към арогантност, освен ако не са били егоцентрични, егоистични и агресивни от самото начало. С други думи причината, поради която бях сигурен, че Дейвид (и всички хора с ниско самочувствие като цяло) не е вероятно да развие високомерна гордост, е точно защото той се притесняваше да не стане арогантен. Неговото притеснение показва добросъвестност и уместност – черти, свързани с автентичната гордост, а не с високомерната гордост.
Това, че ставам по-уверен, няма ли да накара другите да си мислят, че съм станал арогантен?
“Добре, значи няма да стана арогантен”, каза Дейвид, след като му обясних как стоят нещата. “Но няма ли околните да възприемат моята новопридобита увереност като арогантност?”.
“Възприятията на човека за околните винаги са филтрирани през неговите собствени опитности и проблеми,” казах му аз. “И все пак това другите да започнат да те мислят за арогантен, защото си станал по-уверен, е малко вероятно.” Всъщност автентичната гордост често ни мотивира да проявяваме просоциално поведение като например усърдна работа, постоянстване в общите цели, щедрост, а високомерната гордост тласка хората по-скоро към антисоциални поведения с цел придобиване на влияние като арогантност, агресия и враждебност.
Както автентичната, така и високомерната гордост, могат да повишат нечий статус в очите на околните, но между двата вида гордост има значителна разлика. Резултатите от скорошно проучване показват, че хората могат да различат проявлението на увереност и статус придобити чрез усърдна работа и социално ценени качества, които носят на човека престиж, и статус придобит чрез заплахи и агресия, които позволяват на човека да доминира, но не му дава престиж. Освен това хората, които имат автентична гордост са по-харесвани от околните в сравнение с хората, които проявяват високомерна гордост. Казано накратко, повечето хора могат да направят разлика между увереност и добронамереност от една страна и арогантност и егоистични намерения от друга.
Когато Дейвид осъзна разликата между автентичната и високомерната гордост, той вече не се колебаеше да запретне ръкави и сериозно да поработи върху самочувствието си. И тъй като неговото самочувствие е било ниско години наред, трайните чувства на истинска увереност бяха непознати за него, съответно неговите притеснения да не стане арогантен излизаха на повърхността още няколко пъти през следващите месеци. Но той вече можеше сам да успокои тези притеснения като си напомнеше, че именно притеснението му да не стане арогантен беше най-добрият индикатор, че няма да прояви високомерна гордост.
Адаптация по статията на д-р Гай Уинч от psychologytoday.com
