Какви хора привличаш?

Колкото и странно да ви звучи, светът около нас всъщност е отражение на това, което се случва вътре в нас самите. Това важи за външните обстоятелства в нашия живот, но още по-валидно е за хората, които привличаме към себе си. Ако искаме да проверим докъде сме стигнали по пътя към приемането на себе си и любовта към себе си, трябва просто да се огледаме наоколо и да си дадем сметка какви хора сме привлекли в живота си.

Хората около нас всъщност не са нито добри, нито лоши, тяхното отношение към нас е просто огледално отражение на това, което ние самите вярваме за себе си. Ето защо един човек може да се държи прекрасно към вас, а към друг да се държи зле и обратно. Ние самите също не се държим по еднакъв начин с различните хора – някои хора извикват на преден план в нас критика, вечното мрънкало или грубиянина, докато други привличат нежността, красотата и любовта от нас. Въпрос на взаимодействие. И все пак какво ще извикаме на преден план в околните, зависи изцяло от нас самите.

Представете си, че всеки един от нас се разхожда с един светещ неонов надпис над главата, където с едри букви изписва това, което смята за себе си, така че всички да могат да го прочетат. На табелката на един пише „Обичам се!“, на друг – „Приемам се!“, на трети – „Удовлетворен съм от себе си!“, на четвърти обаче пише – „Мразя се!“, „За нищо не ставам!“, „Толкова съм глупава!“, „Всички ме мачкат!“, „Не съм достойна някой да ме обича!“… И така околните просто идват и прочитат написаното на табелката, третирайки ни по начина, който сами сме упоменали. Всъщност всеки един от нас си има такава табелка. Тя не се вижда с физическите ни очи, но ние много отчетливо усещаме надписа и се отнасяме с човека до нас според него, макар най-често да правим това несъзнателно.

Надписът, който изписваме на неоновата си табелка, влияе върху всички междуличностни отношения, в които влизаме, но е най-отчетлива в интимните отношения. И ако се случи така, че някой да не се отнесе с нас както си мислим, че би трябвало, няма нужда да се сърдим на човека отсреща, а е необходимо просто да сме му благодарни, че ни е отворил очите какъв надпис сме си сложили, след което тихо, мирно и кротко да променим надписа. А въпросният човек дали ще остане с нас след като сме си сменили надписа или ще си потърси някой друг с нашия предишен надпис, си е лично негов проблем – нас това не трябва да ни интересува.

Това важно осъзнаване дойде при мен след години неприемане на себе и след множество тежки в емоционално отношение ситуации. Спомням си как в десети клас си мислех, че съм прекалено дебела, досадна и че никой не ме харесва. Съответно можете да си представите какъв надпис бях сложила на неоновата си табелка. Хората, които не бяха в унисон с тази табелка, просто не ги възприемах като привлекателни, даже най-често се чудех какво ли не им е наред, за да ми обръщат внимание?! И разбира се като търсиш под вола теле, все някъде ще го намериш. Така хората, които имаха потенциал да не ме третират според табелката, която сама си бях сложила, някак от само себе си отпадаха от класацията. Обаче да се разхождаш с надпис „Аз съм дебела, досадна и нехаресвана“ изобщо не е здравословно в емоционално отношение, защото с него все ще привлечеш някой да дойде и да ти го прочете на глас. Това и стана. Бях много огорчена, когато едно момче, което си бях харесала, каза, че съм „Досадна, грозна и дебела“. Сега като погледна назад, това се е случило точно в периода, когато съм изглеждала прекрасно, била съм с нормалните за мен килограми и в супер спортна форма… Голяма драма беше след това изказване, чак като се сетя в момента и ми става смешно. Та човекът просто дойде и ми прочете табелката, която сама бях закачила, какво толкова?

Последваха години работа върху себе си, приемане и обичане на моето си тяло, какви ли не книги и курсове по личностно развитие, осъзнавания, осъзнавания, осъзнавания. И ето че нещата вече бяха по-добре. Като цяло приемах себе си, отношението ми към самата мен беше доста по-добро. Мислех си, че вече съм си научила урока и се обичам! В професионален план обаче се захванах с неща, които хора на моята възраст рядко правят. И вместо да се радвам на себе си за това, аз взех, че написах на табелката – „Аз съм прекалено млада и некомпетентна!“. Вече се досещате какво стана, нали? Не се мина много време, преди една жена да дойде и да ми каже в очите: „Милото дете, идея си няма какви ги върши!“. Да, определено трябваше да сменя надписа! А това става само чрез упорита работа над мислите в главата и настройката по отношение на себе си!

В този период си мислех, че в личен план нещата са много по-добре. Отстрани изглеждах много уверена жена, която знае какво иска и какво прави. Мислех си, че вече съм преодоляла нагласите на малкото стеснително момиченце, докато един прекрасен момент момчето, с което излизах, просто се обърна и ми каза: „Много те харесвам, обаче искам заради мен да си изправиш косата, да я боядисаш руса и да носиш повече рокли!“ Тогава се ядосах – та за какъв се мисли той! Откъде накъде ще си боядисвам косата руса заради него! В тази ситуация явно не осъзнах обратната връзка от табелката, защото думите на следващия човек, с когото излизах, звучаха горе-долу по същия начин: „Русото си е русо! На външен вид го докарваш, но ако искаш да си с мен, искам косата ти да е руса и да си промениш тежкия характер!“ Така, сигурно първата ви мисъл в главата, четейки тези коментари е – с какви идиоти се захващаш? Всъщност проблемът не е в хората, те просто ми дават актуалната обратна връзка и няма никаква полза да им се сърдя и да се цупя. Проблемът е в надписа, който съм оставила на табелката. Колкото и да си въобразявах, че обичам себе си, горните ситуации ми помогнаха да осъзная, че имам още работа за вършене!

Когато надписът на табелката не е категорично позитивен относно вашата личност, тяло, същност, то другите хора се чувстват добре дошли да изразят компетентното си мнение по въпроса, да ви дадат акъл, да се опитат да ви моделират като пластелин или с две думи – просто да прочетат надписа на табелката ви. Тяхната реакция е просто обратната връзка към вас докъде сте стигнали с любовта към себе си и къде имате още да поработите. Когато някой дойде при вас и ви каже, че трябва да свалите някой и друг килограм или че трябва да качите някой и друг килограм, той не ви казва нещо относно теглото ви, той единствено ви дава информация, че надписът на табелката ви е грешен. Затова не се ядосвайте на хората, които се опитват да ви моделират, просто им благодарете за обратната връзка и поработете над себе си.

В момента, в който смените надписа, в живота ви започват да навлизат хора, които ви се радват точно такива, каквито сте, без да ви поставят условия и изисквания. Дори само по погледа им четете колко ви се възхищават и как се радват на всички ваши черти. Понякога ви го казват и с думи. Но това не е повод да се хващате за тези хора като удавник за сламка. Ако разчитате само на обичта и милите думи от човека, който сте привлекли чрез любовта към себе си, след което спрете да се грижите за доброто отношение към самата себе си и се осланяте единствено на любовта, която идва отвън, тогава със сигурност ще си докарате голяма беля. Защото някои хора идват в живота ни и остават завинаги, но други просто идват при нас, дават ни своя дар и си отиват. Не разчитайте на околните да ви подхранват с любов към себе си!

Винаги следете какво пише на табелката ви! Никога не се оставяйте по инерция да се изписват лоши неща за вас! Бъдете осъзнати и всеки ден сами изписвайте най-прекрасните слова по свой адрес! А сега се огледайте – каква обратна връзка ви дават околните?