Напоследък изглежда, че гневът е често срещан навсякъде. Много хора са постоянно ядосани, лесно се дразнят и избухват сякаш без особена причина. И докато емоциите на околните не са ваша отговорност, то е във ваши ръце да се справите със собствения си гняв и раздразнение.
Преобладаващият гняв води до емоционален дистрес и е изключително изтощителен за психиката и тялото. Ако от доста време имате трудности с гнева, то бихме ви препоръчали да се обърнете към психотерапевт. Важно е да разгледате корените на този гняв и да си изградите нови стратегии за справяне с него.
В допълнение към това, по-долу ще намерите няколко предложения как да намалите гнева:
1. Направете здравето си свой приоритет
Всички сме виждали колко раздразнителни стават децата, когато са гладни, изморени или са били седнали на едно място прекалено дълго. Като възрастни ние по-добре прикриваме такъв тип раздразнение, но физическият дискомфорт продължава да ни се отразява. Това да караме дълги периоди от време без да ядем, да не си даваме достатъчно сън или да седим с часове в офиса или в колата, лесно може да доведе до раздразнителност.
Да се храним със здравословна храна на адекватни периоди от време през деня, да спим по осем часа всяка нощ и да не си позволяваме повече от два дена без спорт, са някои стъпки, които можем да направим, за да намалим гневните си изблици.
Наркотиците и алкохолът също могат да се отразят на физическото ни здраве и да намалят толерантността ни към дразнители. Съответно тяхното избягване би могло да ни помогне да сме по-спокойни (това работи единствено в случаите, когато ги ползваме от време на време. Ако вече сме пристрастени е необходимо да потърсим специализирана помощ).
Грижата за физическото ни здраве ни кара да се чувстваме по-добре със себе си, съответно сме по-стабилни в ситуациите, които животът ни предлага, затова е толкова важно да обърнем внимание на физическото си здраве, когато имаме трудности с гнева.
2. Гневът е резултат от страха
Традиционните техники за справяне с гнева понякога не работят, тъй като не адресират причината за гнева. Гневът никога не идва сам, а се появява след преживяването на страх или болка. Той е защитна емоция – дава ни усещане за сила и успокоява страха ни, когато възприемаме нещо като опасност. Ако изпитваме страх, че ще ни наранят, ще ни се подиграят, ще ни напуснат, ще ни поставят в неловка ситуация, ще се възползват от нас или ще ни уволнят, гневът може да се активира в опит да ни предпази.
Съответно, за да намалим гнева, е необходимо да се фокусираме върху развиването на умения за справяне със страховете си. Така не е толкова необходимо за гнева да се активира, за да ни защитава. Например, ако постоянно ни е страх да не закъснеем, можем просто да си предвидим допълнително време, за да стигнем до работа, вместо да псуваме всеки човек пред нас, който кара или ходи бавно. Можем да се научим да не се вземаме толкова насериозно, което пък може да намали страха да не се изложим. Когато пък поработим върху самоувереността си и разберем, че бихме могли да си намерим и друга работа, това би намалило страха от уволнение.
Добре е да си изградим такава вяра в себе си, че да имаме вътрешно спокойствие, че можем да се справим с всичко, което животът ни поднесе. Иска се четене, осъзнаване, постоянство. Индивидуалната или груповата терапия биха ви били от голяма полза с това. Предишният ви опит също е много ценен тук – спомнете си през колко трудни ситуации сте преминали досега. Щом сте се справили с тях, значи ще можете да го направите и в бъдеще.
3. Научете се на благодарност
Гневът и неговата предшестваща емоция страхът се управляват от безпокойството, че нещо може да се обърка или да излезе извън контрол. Можете да пресечете подобно усещане като се фокусирате върху това какво хубаво се случва в живота ви в момента. Научете се да обръщате внимание на благословиите, които се появяват в живота ви всеки ден. Водете си дневник на благодарностите, в който да вписвате по едно нещо, за което сте благодарни в този ден, като можете да го разширите и до нещата, които вие сте направили добре през деня. Изградете си навик да забелязвате удоволствията и радостите от деня, без значение дали са малки или големи.
Ето примери за малки благословии, за които можете да сте благодарни:
– Сметка с по-малка стойност, от това, което сте очаквали.
– Паркомясто, което се е освободило, точно когато сте пристигнали.
– Красотата на природата около вас.
– Удобствата в деня ви, например хубавото кафе, вкусната храна или ценната книга.
– Комплимент, който някой ви е направил.
– Скъп човек, за който сте благодарни, че го има в живота ви.
Когато практикувате благодарност, това променя невронните връзки в мозъка ви. Вие буквално можете да пренастроите мозъка си да забелязва какво се случва добре в живота ви, вместо да се фокусира върху онова, което не върви. Упражнявайте се да правите комплименти на себе си и на другите. Това ще ви помогне да се фокусирате върху хубавите и стабилните неща в живота.
Бъдете нежни със себе си. Ако дълго сте практикували да се вбесявате при трудна ситуация, най-вероятно ще са ви необходими повече време и повторения, за да си изградите нова реакция. Подарете си по-спокоен живот. Заслужавате да се чувствате добре, без значение какво се случва около вас.
Адаптация по статията на д-р Луиз Найтингейл, GoodTherapy.org
