Днес сравнението и съревнованието с другите се е превърнало в начин на живот за много хора. И това се случва във всички аспекти от живота – от работното място до любовната сфера. Разбира се, състезаването с другите може да бъде забавно и стимулиращо, но често в резултат у нас се пораждат тежки емоции, а самооценката и любовта ни към себе си страдат жестоко.
Цялото това сравнение произлиза от схващането, че ресурсите са ограничени и трябва да се борим с околните за тях. А това води началото си от инстинкта за оцеляване, тъй като в природата оцеляват единствено най-способните и само за тях има ресурси. И така, за да сме на чело на глутницата, трябва постоянно да се оглеждаме какво правят околните и да се стараем да сме по-добри от тях. Точно поради тази причина сме по-склонни да забелязваме хора с “по-хубави” тела, по-вълнуваща кариера или по-голяма заплата. И всеки път, когато се сравняваме с хора, които привидно се справят по-добре от нас, това предизвиква в нас чувство на завист и самосъжаление. Така неусетно започваме да се отдръпваме от близките си хора само защото смятаме, че те имат нещо по-добро от нас. Вече не се радваме на тяхното щастие, даже не можем да понесем факта, че те са толкова щастливи, защото ние се възприемаме като нещастни. А в същото време се обвиняваме как може да сме толкова лоши хора, че да завиждаме.
Завистта и сравнението с околните всъщност идват да ни покажат няколко важни неща: че не си гледаме в нашата паничка достатъчно, защото всеки има различни красиви неща в живота си и че е необходимо да поработим върху чувството си за собствена стойност и върху склонността си прекалено много да плащаме данък обществено мнение.
Да, понякога сравнението с другите може да те мотивира да подобриш себе си и да се развиваш, което на повърхността може да изглежда като нещо добро. Прекрасно е да се развиваш и да ставаш още по-добър, само че е добре да го правиш поради правилната причина – ако го правиш, за да надминеш еди си кого, никога няма да усетиш истинско удовлетворение. Нуждата да се сравняваш с друг има разяждащо въздействие върху духа ти и може да пресуши енергичността и желанието ти за живот.
Ако осъзнаеш, че често се сравняваш и дори завиждаш, не се самобичувай за това. То просто е сигнал, вопъл за признание, ти просто искаш да се чувстваш значим в очите на другите, защото най-вероятно си мислиш, че само така някой би могъл да те обича. Обърни внимание на този сигнал! Ето няколко предложения как да направиш това:
1. Потърси корена на склонността за сравняване
Склонността да се сравняваме и да завиждаме се подхранва от липса на увереност в себе си. А липсата на увереност в себе си най-често е в резултат от определено наше изживяване като деца или от начина, по който сме били отглеждани. Ако сме изживели ситуация, в която други са били по-добри от нас или в която усещането ни за лично достойнство е било подринато, или пък ако някой от родителите ни е имал навикът да ни сравнява открито с другите деца, то е напълно нормално да имаме склонност постоянно да си сверяваме часовника с околните. Като възрастни тази наша липса на увереност се задълбочава дори още повече от преживените разочарования и ситуации, които сме възприели като провали, в личен и професионален план. И точно тук е важно да признаем пред себе си тази болка и да й обърнем внимание сами или с помощта на терапевт. Медитацията, воденето на дневник или четенето на книги по темата биха могли да са ни от голяма помощ.
2. Изгради си настройка за изобилие
Ако смятаме, че няма достатъчно възможности за всички за изкарване на финанси, за добра кариера или за привлекателен партньор, то тогава ние сме постоянно нащрек да не би другите да ни изпреварят, да вземат всичко хубаво и за нас да не остане нищо. И това е не само изтощително, ами и пречи на хубавите неща да дойдат в живота ни. Човек може да привлече изобилие към себе си, само ако искрено вярва, че има достатъчно възможности навсякъде. Няма една единствена добра работна позиция, няма един единствен привлекателен партньор… Всъщност има множество добри позиции и множество подходящи за нас партньори и това, че някой друг е намерил своите, не значи, че нашият шанс да ги намерим намалява. Даже напротив – когато около нас има хора, постигнали това, което и ние искаме, това значи, че може да почерпим от техния опит, за да постигнем и ние желаното. А и винаги е чудесно да имаш един щастлив пример от реалния живот.
Можеш да пробваш да развиеш настройка за изобилие като практикуваш повече благодарност. Всяка сутрин или всяка вечер си отдели 10 минути, за да запишеш за какво си благодарен днес. Това ще ти помогне да забелязваш красивите неща, които ти се случват, както и да си привлечеш още повече неща, за които да си благодарен. Освен това е добре да излезеш малко от ума – умът е прекрасен инструмент, но когато го оставим да се развихри прекалено, той може да направи такива пакости като това постоянно да ни сравнява с някой друг. Затова е добре да запретнеш ръкави и да се захванеш с нещо, което включва участието предимно на тялото – танци, йога, спорт, масаж… Всичко, което ще ти помогне да спреш да мислиш за момент. И все пак внимавай да не си избереш състезателен спорт, защото умът отново ще започне да те сравнява! Просто си избери нещо за удоволствие и излез от главата за момент!
3. Всеки си има свой индивидуален път
Всеки идва на този свят със своя уникален житейски път. Всеки един от нас си има своя житейска програма с индивидуализирани уроци за учене. Ето защо сравнението с другите е излишно и само ни разсейва от нещата, които имаме да осъществим в собствения си живот. Би трябвало целта ни да е фокусиране на цялото ни внимание и енергия върху собствените ни задачи, така че да вземем максималното от пътешествието си на Земята. А на нашия си път най-лесно оставаме като просто следваме това, което ни е интересно и което разпалва страстта в нас. И нека всекидневните ни избори са винаги съобразени с ценностите и личните ни житейски цели.
4. Заложи свои собствени цели и стандарти
Вместо да използваш постиженията на другите като мерило за успех, заложи си свои собствени стандарти и измервай успеха си спрямо тях. Когато се фокусираш върху собствения си житейски път, ще ти е по-лесно да си поставяш ясни цели и да избираш какво искаш в действителност. Тук е добре да си направиш списък с всички постижения, които си имал досега – всичко, което е било важно за теб и от което си се почувствал горд, а не какво другите смятат за успех в твоя живот! И не забравяй да си отделяш време, за да отпразнуваш постиженията си и да се учиш от грешките си, защото е съвсем нормално да допускаш грешки. Ето така ще напредваш стабилно към проявяването на най-големия си потенциал.
Написано по материала на Селин Шеной от mindbodygreen.com
Снимка: Deviantart/Annme
